Учениците в началния курс ще учат нов предмет - "Компютърно моделиране". Той ще бъде въведен до учебната 2021/2022 г., предвижда проектът на Национална програма "Цифрова България 2025" и пътната карта към нея, внесени за обсъждане преди гласуването им в Министерския съвет.

За осигуряването на учебните програми по предмета и цялостното обучение в профил "Софтуерни и хардуерни науки" отговаря Министерството на образованието. Финансирането ще дойде от държавния бюджет.

Неговите първоначални планове предвиждаха предметът да се изучава от трети клас. Те бяха заявени през есента на 2015 година от тогавашния зам.-министър Ваня Кастрева, сега - началник на Регионалното управление на образованието в София-град

Дали този план е останал непроменен попитахме МОН днес и очакваме отговор както за класа на въвеждане, така и за детайли от съдържанието на предмета.

По данни на НСИ от 2017 г. 58% от хората редовно използват интернет, но само 26% притежават само основни умения в областта на цифровите технологии.

ИКТ секторът обаче е един от най-бързо развиващите се в икономиката ни със средно годишно увеличение от 17% от 2007 г. насам, а софтуерната индустрия е най-бързо развиващият се сегмент.

През 2016 г. българският софтуерен бранш бележи устойчив двуцифрен ръст от 14%, като за последния 5-годишен период оперативните приходи са нараснали повече от два пъти – от 928 млн. лева през 2011 г. до 2 млрд. лева през 2016 г. или със 121%. За същия период делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП почти се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 г.

Прогнозите са, че и през 2017 г. приходите отново ще отбележат двуцифрен ръст и ще достигнат близо 2.3 млрд. лева. При запазване на същите темпове на растеж през 2020 приходите на софтуерната индустрия в страната се очаква да достигнат 3.0% спрямо БВП, което ще нареди бизнеса не само сред най-високоефективните, но и сред най-големите в страната. Така само за период от 10 години софтуерния бизнес ще е увеличил дела си близо три пъти спрямо БВП.

Близо 25 000 души днес заемат позиции в ИКТ сектора. Над 90% са на възраст до 35 г. а 1/3 от всички специалисти са жени. Средното възнаграждение в сектора е близо 4 пъти по-високо от това за страната.

Делът на заетите в софтуерната индустрия отново е най-голям - 22 000 работни места от почти 3 млн. работна сила в страната. Само едно ново работно място в индустрията генерира нови данъци в хазната за близо 14 хил. лв. или 47 средни пенсии за страната.

Секторът на ИКТ е силно ориентиран към износа и привлича значителни чуждестранни инвестиции. Особено силен е експортният потенциал на софтуерната индустрия. През последния петгодишен период (2011 г. - 2016 г.) оперативните приходи на експортно ориентираните софтуерни компании са нараснали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или със 145%.

През 2016 г. експортно ориентираната софтуерната индустрия държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги и 10% от износа на всички услуги от България.

Според последните данни на НСИ преките чуждестранни инвестиции в ИКТ в края на 2015 г. възлизат на 303, 398 млн. евро за подсектор "ИТ и други информационни услуги" и 1, 378 млрд. евро за подсектор "Далекосъобщения".

Още по темата

11/04/2018

Общество

Нов предмет в III клас от есента на 2018 г. Какво ще се учи по компютърно моделиране?