Външно министерство изтъкна няколко причини за отказа си да приеме острова в Тихия океан, който бизнесменът Владимир Баланов поиска да дари на държавата ни и по този начин да увеличи площта й с 1/4, съобщи "24 часа".

Един от доводите според шефа на министерския кабинет Владимир Миланов е, че островът няма местно население и не е годен за обитаване от човек. В такъв случай е в сила разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от Конвенцията на ООН по морско право, където пише, че скали, които не са годни за обитаване от човека или за самостоятелна стопанска дейност, нямат нито изключителна икономическа зона, нито континентален шелф.

Миланов изтъква международната класификация за остров и българския закон, които твърдят, че недвижимата собственост трябва да е прикрепена трайно към земята, а не както в случая с плаващата пемза, която е категоризирана от Външно като движима вещ. Така островът в Тихия океан не може да бъде обявен за част от територията на страната ни.

Владимир Баланов обаче не се отказва от благородното си желание да присъедини собствеността си към държавата.

“Надявам се, че за разлика от чиновника в едно временно правителство президентът ще обърне по-сериозно внимание”, коментира той, като споменава становището на председателя на правната комисия на ООН проф. Александър Янков, че е възможно островът да стане част от България.

Островът, който България може да получи, се е образувал през 2012 г. от пемзата на изригнал подводен вулкан близо до Нова Зеландия. Той е с площ от 27 хил. кв. км, което е 1/4 от сегашната площ на страната ни, като освен всичко територията ще ни осигури морска зона, богата на икономически изгоди.

Владимир Баланов е изпратил документите до правителството, Министерството на външните работи и президента, като получава отказ от Външо. Ако и Плевнелиев, и правителството откажат дарението, бизнесменът ще използва острова за източник на полезни изкопаеми и инертен материал, а България ще се лиши от възможността да увеличи площта си с 27 хил. кв. км.

Владимир Баланов е икономист и юрист по образование. Той се занимава с бизнес от 1989 г. и разбрал за плаващия остров до Нова Зеландия съвсем случайно от интернет. Оказало се, че подобни образувания са ничия собственост, докато някой не предяви претенции към тях.

Българинът незабавно съставя експедиция, която тръгва от Аржентина и през юни 2013-а поставя вимпел на своята фирма на острова. В началото на тази година той успява да защити правото си на собственост върху 30-те хиляди кв. км в Тихия Океан, оценени на повече от 5 трилиона долара. Заради данъците обаче бизнесменът е принуден да регистрира острова на офшорна фирма.

Още по темата

30/09/2014

Адвoкат по морско право: България може да получи остров в Тихия океан

30/09/2014

Общество

Бизнесмен иска да подари на България остров в Тихия океан