Априловската гимназия, първото новобългарско светско училище, стана на 180 години.

Прословутото Априлово училище отваря врати на 2 януари 1835 г., а по традиция годишнината се чества на 14 януари.

Първото българско светско училище е открито с дарения на габровците Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др.

За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.

От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.

От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.

От 1992 г. тя става държавно училище с името Национална Априловска гимназия. Обособяват се четири профила - по български език и литература; по история, археология и етнография; по философия, социология и право и по култура, изкуствознание и естетика.

През 1988/89 г. научни екипи от Софийския университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Шумен подготвят съдържанието и проблематиката на учебните програми като гаранция за новия образователен модел. Новите програми включват хорариум от часове по археология, етнография, езикознание, журналистика, реторика, основи на театралното дело, история на културата и др., както и специализирани практики в музеи, архиви, библиотеки, местни медии, археологически разкопки. Още през 1988 г. на първите приемни изпити се явяват 655 кандидати от 44 населени места в България, от които 120 с най-добри резултати формират първия хуманитарен випуск на гимназията.

Ученици от Априловската гимназия още през 1994/95 г. участват успешно и в специалните конкурси на фондация “Отворено общество” за едногодишно обучение в частни и държавни колежи в САЩ.