Св. пророк Авакум (VII в. пр.Xр.). Св. преподобни Йоан, Ираклемон, Андрей и Теофил (IV). Св. преподобни Атанасий Печерски († 1176). Свв. Йоан и Андрей

Лъчезар Вълев 16 декември 2011 в 12:28 1268 0

Житие на свети пророк Авакум Св. пророк Авакум живял 650 години преди Рождество Христово, предсказал бедствията, които щели да постигнат Юдея. И действително, халдейският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разрушил храма и откарал в плен много юдеи. "Докога, Господи, ще викам, и Ти не ще чуваш, ще викам към Тебе за насилието, и Ти не ще избавяш? – се обръща към Бога Авакум, измъчван душевно поради нечестието на своя народ. – Защо ми даваш да виждам злодейство и да гледам нещастие?" (Авак. 1:2-3). По предание пророк Авакум умрял в дълбока старост. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).   Свети преподобни Иоан, Ираклемон, Андрей и Теофил Преподобните отци Иоан, Ираклемон, Андрей и Теофил, родом от град Оксирих , били деца на родители християни. От ранна възраст те се упражнявали в четене на душеполезни книги, а след това, водени от желанието да водят богоугоден живот, се отдалечили във вътрешната пустиня на своята страна, където били наставлявани от Бога. Там, в пустинята, те срещнали един свят мъж, достигнал дълбока старост, и живели с него, ползвайки се от духовните му поучения, една година. Когато този мъж починал, те останали на същото място и в продължение на шестдесет години водели подвижнически живот, спазвайки строг пост. Хранели се с диви плодове и пиели вода, но и това приемали само два пъти в седмицата. В делничните дни те се разделяли и всеки прекарвал времето си уединено в околните планини и пещери; в събота и неделните дни се събирали и заедно възнасяли благодарение на Бога, при което се удостоявали със свето Причастие от Божествен ангел, и така починали с мир. За това разказва великият Пафнутий (Тиваидски), пустинник, който сам е видял тези мъже и е написал житието им. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.   Свети преподобни Атанасий Печерски  "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее" (Иоан 11:25). Спасителят изпълнил тези думи, казани за четиридневния Лазар, и над преподобния наш отец Атанасий ­ Печерски затворник, желаейки и ние да изпълним думите на богатия, казани за бедния Лазар: "Ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят". Преподобният Атанасий бил монах в светия Печерски манастир и водел свят и Богоугоден живот. След дълго боледуване той умрял. Братята измили тялото му и го положили в кърпи, както подобава на починал монах. Мъртвият лежал непогребан два дни поради някакво забавяне. През нощта игуменът имал видение и чул глас: Човече Божий! Атанасий два дни лежи непогребан, а ти не се грижиш за това. Още щом настъпило утрото, игуменът заедно с братята дошъл при починалия, за да извърши погребение над него ­ и изведнъж видели, че той седи и плаче. Като видели, че е жив, всички се ужасили и започнали да го питат как е оживял и какво е видял или чул? Той в отговор им казвал само едно: Спасявайте се! Но те още повече започнали да го питат, желаейки да чуят нещо полезно от него. Тогава той им казал: Ако ви кажа, вие няма да повярвате и няма да ме послушате. Братята му се заклели, че ще спазят всичко, което ще им каже. Тогава възкръсналият им казал: Имайте послушание във всичко към игумена, кайте се всеки час и се молете на Господа Иисуса Христа и на Неговата Пречиста Майка, и на преподобните отци Антоний и Теодосий, за да завършите живота си тук, в тази обител и да се удостоите да бъдете погребани със светите отци в пещерата: защото тези три добродетели са по-високо от всички други. И ако някой изпълни всичко това както подобава, ще бъде блажен, стига да не се възгордее. За друго не ме питайте, но ви умолявам: простете ме. Като казал това, той отишъл в пещерата и като затворил вратата след себе си, прекарал там дванадесет години, без да излиза никъде. Никога вече след това не видял слънцето, непрестанно плачел денем и нощем; ядял само малко хляб и пиел вода, и то през ден, и през цялото време не казал нито дума на никого. Когато наближило времето на смъртта му, свети Атанасий повикал братята и им казал всичко това, което говорил преди за послушанието и покаянието, и починал с мир в Господа, и бил погребан с чест в пещерата, в която се подвизавал. © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови