Православната църква отбелязва днес паметта на св. Мария Египетска и светител Мелитон Сардикийски.   Св. Мария Египетска За живота на Мария Египетска знаем от разказа й пред стареца Зосима. През VI век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Когато бил на 53 години, той бил смутен от мисъл, че в пустинята няма човек, който да е извършил повече подвизи в името на Бог и да притежава повече добродетели. Тогава му се явил ангел и му казал, че има много по-големи подвизи от тези, които той е направил, и го посъветвал да отиде в манастира близко до р. Йордан. Зосима веднага се отправил към манастира. Братята живеели съвсем уединено. Само веднъж в годината манастирските порти се отваряли - първата неделя на Великия пост. В този ден братята вземали със себе си по малко храна и отивали до р. Йордан. Там всеки се отправял сам в пустинята, където прекарвал поста. Същото направил и Зосима. Един ден той с учудване забелязал в далечината човек, започнал да го вика, но човекът се отдалечил бързо и се опитал да избегне срещата. Старецът тръгнал след него. Стигнал до един пресъхнал поток и започнал да вика на непознатия. Питал го защо не иска да го благослови и да се моли с него. Тогава чул женски глас. Жената казала, че не може да дойде, защото е гола, и помолила за горната му дреха. Зосима изпълнил молбата й. Тя облякла расото и се приближила до него. Тя му разказала, че дрехите й отдавна са изгнили по нея. Той я благословил и дълго се молели заедно. Когато Зосима вдигнал очи, с почуда видял, че отшелницата се е отделила от земята и стои във въздуха. Обзел го страх, защото помислил, че това е привидение. Тя го успокоила и по негова молба започнала да разказва живота си. Името й било Мария, родена в Египет. Когато била на дванадесет години, избягала от бащиния си дом и отишла да живее в Александрия, където се отдала на лекомислен и порочен живот. Така преминала нейната младост. Качила се на кораб за Йерусалим, с който пътниците отивали в града за празника Въздвижение на Кръста Господен. Когато се опитала да влезе в църквата, усетила, че някаква сила я задържа и й пречи. Тогава застанала в един ъгъл на църковния притвор и започнала да мисли защо не може да влезе заедно с другите. Така прозряла своите грехове. Започнала да се моли на Дева Мария да я пусне, за да се поклони пред кръста на Христос. Обещала й в замяна да се откаже от досегашния си живот. Чула глас, който й казал, че ще намери покой за душата си отвъд река Йордан. Тя му се покорила и веднага тръгнала. Заселила се в пустинята, където се хранела с корени и треви. Много трудна и жестока се оказала борбата със старите й навици. Мъченията на Мария продължили 17 години, но после настъпило успокоение. Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба– да си отиде сега. Жената обещала да се видял след една година. Заръчала му догодина да не излиза от манастира по време на Великите пости, а на Велики четвъртък да отиде до река Йордан и да носи със себе си Св. Причастие. Зосима с готовност изпълнил молбата й. Отишъл на уреченото място и те дълго се молели. След това отшелницата му казала да отиде и следващата година по същото време, но на мястото, където се видели за първи път. Когато отишъл отново на мястото, я намерил мъртва. Старецът много се натъжил. Погребал я и се върнал в манастира. Там разказал на всички за света Мария Египетска.   Светител Мелитон Сардийски   Светител Мелитон Сардийски е християнски апологет от поколението след апостолските мъже. Данните за живота му са противоречиви. Св. Мелитон бил строг подвижник и имал пророчески дар.  Той живял по времето на император Марк Аврелий (161-180). Св. Мелитон притежавал и поетичен дар, тънък усет за словото. Проповедите и писмените му съчинения възбуждали всеобща възхита и били особено ценени от блажени Йероним, Евсевий и др. Според Д. Цухлев  Мелитон е бил епископ на църквата в Сардика (дн. София).   Източник: http://www.pravoslavieto.com