Иракската армия и коалиционните сили наскоро дадоха начало на операция "Ниневия", която има за цел да освободи Мосул, втория по големина град в държавата, от силите на "Ислямска държава" (ДАЕШ) и да прочисти всички околни селища и територии от терористите.

За да разберем повече за продължаващата офанзива, корените на идеологията на ДАЕШ, търканията между Турция и Ирак и обстановката в региона, от OFFNews се срещнахме с посланика на Ирак в България - Н.Пр. Кахтан Джанаби.

Ваше Превъзходителство, какви са последните новини от фронта при Мосул?

Битката за Мосул започна на 16 октомври и нашите войски напредват много добре. Придвижваме се спрямо изготвения план, като от особено значение за нас е цивилното население в града, сред което се стремим да минимализираме жертвите. Също така не желаем да нанесем твърде много щети на жилищата, електропреносната система и пътищата. Затова следваме предварително очертания план и се опитваме да запазим възможно най-много от инфраструктурата в добро състояние.

Настъплението протича по-бързо отколкото мислехме, като през последните два дни (бел. авт. - интервюто е проведено на 9 ноември) освободихме две населени места около Мосул - Хамам Алил и Башика. Мосул е вторият по големина град в Ирак след Багдад, като преди окупацията от ДАЕШ наброяваше 3,5 млн. души население, а землището му също е огромно. Затова работим усилено по освобождението на града и на земята ни от терористите до края на тази година.

Колко бойци на ДАЕШ има в града, по Ваши данни, и колко голяма иракска войска и коалиционни войски напредват към него?

ДАЕШ не присъства само в Мосул, ами и в предградията, селата и малките градове около него. Според нашата информация, в Мосул и околностите общо има няколко хиляди бойци,точно колко не знаем, но са под 10 хил. Те използват местното население като жив щит и принуждават гражданите да им сътрудничат, въпреки че не искат. В Хамам Алил нашите войски намериха 100 обезглавени тела. Според мен, тези хора може би са отказали да сътрудничат на ДАЕШ. 

Коалиционните войски, съставени от САЩ и още 16 държави, подкрепят Ирак по въздух. На земята са почти 100 хил. души - само иракски войски и пешмерга, които съща са от Ирак. Не всички обаче ще участват в битката, някои ще прережат пътя за бягство на джихадистите, други ще стоят за подкрепление, трети ще помагат на бягащите хора да намерят подслон. Армията, която настъпва, е съставена от военни, полиция и доброволци от самия Мосул. Там е и опълчението „Хашед ал Шааби“, в което влизат доброволци от цялата страна, които полагат огромни усилия да прекъснат връзката между Мосул и Сирия, тъй като в момента терористите могат да преминават спокойно границата. След началото на офанзивата лидерите на ДАЕШ избягаха към Сирия и изпратиха подкрепления и провизии към града.

"Ислямска държава" обаче използва много коварни техники - поставя снайперисти на покривите на жилищните сгради, залага бомби в къщите на хората, в колите. Трябва да сме внимателни и търпеливи. Можем да освободим Мосул по-бързо от предвиденото, но това ще доведе до повече жертви и поражения по града.

Изненадахме се колко много искат цивилните да посрещнат войските ни и да бъдат освободени. В малките села, където е имало много малко бойци на ДАЕШ, хората сами са ги заловили или убили, и са се освободили. Както казах, оптимистични сме, че преди края на годината земята ни ще бъде напълно прочитестена от ДАЕШ.

Какво предвиждате да направите след превземането на Мосул?

В момента освобождаваме селата и малките градове около Мосул, после ще претърсим всяко ъгълче в него, за да сме сигурни, че няма заложени мини и бомби или скрити бойци на ДАЕШ. След това прогонените от домовете си хора ще започнат да се връщат по тях, като ще трябва да им осигурим храна, вода, подслон, медицински грижи. След като се погрижим за това, армията ще се оттегли. Гражданите ще поемат отговорността за защитата на собствения си град, но това изисква време, защото трябва да сме сигурни, че в него няма повече джихадисти или бомби.

Армията и полицията ще отидат на други места, за да подсигури границата ни със Сирия, което е много важно. Преди повече от две години ДАЕШ нахлу в Ирак именно през тази граница.

Срещат се притеснения, че шиитските милиции, вземащи участие в офанзивата срещу Мосул, ще тероризират сунитското население в града и населените места около него. Има ли такава вероятност?

Мисля, че това не е истина. Мосул не е първият град, освободен от „Хашед ал Шааби“, доброволческите отряди. Името на опълчението се превежда като "Доброволците на Ирак" и то не е съставено само от шиити. Организацията бе формирана от правителството на Ирак след юни 2014 г., когато ДАЕШ заплаши Багдад и Ербил. Чест е за нас, че тези хора ни помагат, защото те победиха ДАЕШ многократно и успяха да защитят столицата ни и много от светите ни места от терористите.

След това те започнаха да участват в общи операции с редовната армия и полиция и да освобождават окупираните градове. Те бяха в Тикрит, Фалуджа, Рамади – това са все големи градове, освободени от тях. Само за Мосул чуваме подобни неща от някои страни или организации, че са притеснени, че шиитите ще извършат лоши работи там. Мисля, че това е преднамерена политика на някои страни или организации, които искат да се възползват от създалата се ситуация.

„Хашед ал Шааби“ са ръководени от Хайдар Абади, премиера на Ирак. Той дава заповедите да се придвижат нанякъде или да спрат. Досега около Мосул те действат само в насока да прекъснат връзката на града със Сирия.

От възхода на ДАЕШ преди няколко години досега в редиците на групировката са се влели множество офицери и войници от армията на Саддам Хюсеин. Има ли данни колко точно са те и каква роля са изиграли във военните действия?

В Мосул имаше голям брой офицери от режима на Саддам Хюсеин, но това не значи, че всички са били част от ДАЕШ. Определено някои са се присъединили, но не и повечето. "Ислямска държава" не е политическа партия, а идеология. Хората се присъединяват към нея не само от Ирак, ами от Балканите, Франция, Италия, Канада, Австралия, Китай – повече от 100 националности са там. Съгласен съм с Вас, че много бойци са бивши войници и офицери от режима на Саддам Хюсеин, но не бива да забравяме, че тази идеология насърчава и хора от други страни да се бият на наша почва. Все пак е вярно, че войниците и офицерите на Саддам Хюсеин, присъединили се към джихадистите, са допринесли със знанието и опита си. Не бива да забравяме, че са се били по време на 8-годишната война с Иран, знаят как да съставят планове и да действат.

Аз бях офицер, военен лекар, по време на режима на Саддам Хюсеин, но в момента работя с новата демократична система, с новото правителство. Мисля, че около 90% от иракските военни по времето на режима на Хюсеин не го харесваха – аз бях един от тях. Чакахме го да се откаже от властта доброволно. Честен съм с Вас, почти всички мои колеги чакаха той да напусне поста.

По негово време Ирак влезе във война с Иран, с Кувейт, беше ни наложено ембарго, икономиката и страната ни понесоха огромни щети, затова чакахме деня, в който той ще се махне от управлението. Може би в Мосул и в сектора някои хора работят заедно с ДАЕШ, за да се възползват от ситуацията и да се върнат на власт, да върнат на власт партията БААС (бел. авт. - Арабската социалистическа партия на Хюсеин, както и на Башар Асад). Но режимът на БААС не е приемлив за иракчаните и в нашата конституция БААС е забранена и не може да участва в правителството и в процеса на управление.

В края на краищата жителите на Мосул и Ирак не харесват ДАЕШ, те не искат ДАЕШ, не могат да оцелеят с нея, защото групировката иска да върне иракчаните обратно в тъмнината – не позволява на жените да работят и участват в обществения живот, да ходят на училище, поставят правила, които са извън рамките на модерната цивилизация. А трябва да отбележим, че една от най-ранните цивилизации в света се е зародила именно по нашите земи, една от първите писмености също се е появила тук. Говоря за Вавилон, Шумерия. Ирак е страна на знанието, поезията, писателите, културата. За нас ДАЕШ е напълно неприемлива.

Казахте, че не одобрявате управлението на Саддам Хюсеин, какво е мнението Ви за американската инвазия в Ирак?

Ние чакахме някой да ни помогне да се отървем от Хюсеин, защото той беше диктатор, можеше да направи каквото си поиска с тези, които му казваха "не", затова много малко души вътре в Ирак можеха да говорят против него. И затова не можехме да сторим нищо, чакахме някой да ни помогне. САЩ дойдоха и го свалиха от власт. След това се заехме да градим нова демократична система, но не е лесно да преминеш от диктатура на демокрация в един и същ ден.

Членовете на БААС и военните, които имаха полза от режима, работеха с всички сили за дестабилизирането на този процес. Тероризмът също се възползва от преходната ситуация, в която нашата армия и полиция се намираше и не беше достатъчно подготвена.

Те се възползваха и разраснаха, и, за съжаление, ние все още се опитваме да установим напълно демократичната система. Не защото не я искаме, а защото те непрекъснато се опитват да залагат бомби и да убиват хора. Но ние, иракчаните, искаме да сме съвременна демокрация. Платихме огромна цена и може би ще продължим да я плащаме известно време, но в края на краищата искаме демокрация, единен Ирак и свобода, няма да позволим нито един диктаторски режим да се върне в Ирак.

Знаем, че терористите се бият с американски оръжия, някои от тях бяха обучени в Турция като бунтовници, които после преминаха на страната на ДАЕШ. Колко голяма, според Вас, е ролята на САЩ, Великобритания, Саудитска Арабия и други страни във формирането и възхода на ДАЕШ, позната преди това като „Ал Кайда“?

Както казах, ДАЕШ е идеология, която се появи преди няколко десетилетия в Афганистан като „Ал Кайда“, дори и преди това. "Ислямска държава" е „Ал Кайда“, но по-екстремистка. Терористите заграбват пари и ресурси от контролираните от тях региони, които после използват, за да се финансират. Не бива да забравяме, че доскоро контролираха обширни земи с нефтени кладенци в Ирак и Сирия.

После намират недоброжелателни бизнесмени от чужбина, които им продават оръжия, и тъй като районът е планиски и няма контрол нито от страна на сирийската армия, нито на иракската, използват своите канали за трафик на оръжие от чужди страни. Това не значи задължително, че въпросните държави продават оръжие на терористите, то може да минава по други канали. В края на краищата обаче те се оказват с чисто нови оръжия от различни места, които дори може да са произведени през 2016 г.

Каква е основната причина за възхода на „Ал Кайда“ и после на ДАЕШ, какво оформя тяхната идеология?

При повечето религии, не само мюсюлманската, има хора, които са екстремисти и не са редови вярващи. Във всяка религия може да намерите по няколко твърдения, които ако прочетете, ще решите, че въпросната религия е екстремистка, че подклажда екстремизъм. Ако прочетете свещения Коран или думите на пророка Мохамед – 99% от тях зоват за милост, за сътрудничество, за помощ към ближния. Пророкът Мохамед дори казва, че неговият съсед, с когото е в добри отношения и често му е ходил на гости, е бил евреин.

Има хора обаче, които развиват своя екстремистка идеология, която зове за насилие и тероризъм. Те отварят училища, проповядващи това, а определени личности със сигурност им помагат. Вярвам, че организациите или хорате, стоящи зад тази идеология, работят с цел да разкъсат мюсюлманската религия. Винагил съм казвал, че "Ислямска държава" не е ислямска, защото те вършат всичко неислямско. Никъде в нашата вяра не се призовава да подредиш в редица 1000 души и да ги убиеш, да им отсечеш главите или да ги сложиш в клетка и да ги потопиш във вода – и всичкото това заснето на камера, за да видиш как страдат, докато умират. Ако отворите YouTube, ще видите за какво говоря. Това изобщо не е религия.

Казахте, че има определени религиозни училища, които проповядват този насилствен ислям – за уахабистките училища ли говорите?

Уахабистката школа по един или друг начин има много сходна идеология с ДАЕШ. Правилата или принципите им, да ги наречем, са много са близки.

Доколкото знам, много от тези училища по света са финансирани от правителството на Саудитска Арабия или от отделни личности, вярно ли е това?

Има някои държави, които вярват в салафизма, но не точно по начина, по който "Ислямска държава" вярва в уахабизма. Тези страни може би не искат от хората да се присъединяват към ДАЕШ, ами да имат в определен тип религия. Не съм чувал за много терористични нападения в Саудистка Арабия, може би някои личности в Саудистка Арабия подкрепят ДАЕШ, може и някои хора в Ирак, Сирия и Египет също да подкрепят терористите. Това не значи, че правителството в Египет подкрепя ДАЕШ само защото отделни египтяни ги правят.

Мисля, че е необходимо да преразгледаме училищата си и начините, по които учим народите си на умереност, наместо на екстремизъм – дали в Египет, Ирак или която и да е друга мюсюлманска страна. Това е важно, защото ние можем да победим ДАЕШ в Ирак военно, да им отнемем земята и градовете, но как да се отнесем с идеологията им? Тя не може да се излекува само в Ирак или само от Сирия, само в Египет. Нито дори само у мюсюлманите, защото много мюсюлмани от Европа идват да се бият за ДАЕШ. Нужно е да помислим защо хората искат да се включат в "Ислямска държава" и да съставим стратегия, което ще отнеме време, усилие и воля.

Да обобщим – изкореняването на екстремизма може да стане с образование.

Определено образованието е първото и най-важно нещо. Когато хората са образовани и знаят какво се случва по света, стават по-толерантни към другите хора и религии. Трябва да отбележим, че доста от влелите се в редиците на терористите, са дошли от Европа, САЩ, където са били образовани. Те са юноши, взели грешното решение, против което трябва да работят в общ план семейството, правителството, училището, църквата, джамията и обществото като цяло.

Да се върнем за последно на Саудитска Арабия – казахте, че там няма много терористични нападения. Аз обаче бих добавил, че самата държава върши доста смущаващи неща – публични обезглавявания, записвани с камери, доживотни присъди за хомосексуалистите и атеистите, жените ходят целите в бурки и имат много ограничени права, дори не знам дали вече имат право да карат коли. Всичкото това много прилича на режима, който ДАЕШ налага в завладените от нея земи. Могат ли останалите ислямски страни да повлияят на правителството на Саудитска Арабия да промени възгледите и мерките си?

Най-подходящият човек, който да отговори на въпроса Ви, може би е посланикът на Саудитска Арабия, не аз. В Ирак, като една демокрация, вярваме в свободата и се опитваме да я дадем на народа ни. Надяваме се, че останалите страни в региона също ще са свободни и демократични. Уважаваме нашите съседи и не се месим във вътрешните им дела, но междувременно искаме и те да уважават целостта на Ирак и да не се месят в нашите вътрешни въпроси.

Споменахте за уважаване на целостта на Ирак и вътрешните му дела от страна на Вашите съседи. Сетих се обаче за търканията между Турция и Ирак от последно време. Какъв по-точно е проблемът?

Миналият декември, 2015 г., турски войници навлязоха 110 километра навътре в иракска земя и се настаниха близо до град Башика, недалеч до Мосул. Ние ги помолихме да напуснат територията ни, обърнахме се и към Съвета за сигурност на ООН, имаше среща, на която обсъдихме проблема, но за съжаление Съветът за сигурност не предприе нищо. После помолихме за съдействие Арабската лига, която на 24 декември излезе с резолюция, в която се казва, че Турция трябва да напусне иракската територия и да уважава целостта на страната. Миналия юли Арабската лига се събра на своята годишна среща, където отново стигна до заключението, че турските войски трябва да напуснат Ирак. Нашият външен министър също изпрати писма до Съвета за сигурност. Опитваме се да решим проблема с Турция по дипломатичен път.

За съжаление, към момента тя увеличава броя на войските си, струпани на границата ни, а въпросната намеса бе направена без съгласието на Ирак. В държавата ни действа коалиция срещу ДАЕШ, ръководена от правителството ни, Турция обаче не е част от тази коалиция и не е молила да стане част от нея. Затова за нас е странно, че действа по този начин. Надяваме се, че този въпрос ще бъде решен много скоро по дипломатичен път, много искаме да запазим добри отношения с Турция и с останалите ни съседки. Но ако продължат да навлизат в нашата земя, няма да ни оставят друг избор освен да ги сметнем за неприятелски войски в Ирак.

Значи ще отвърнете със сила, ако дипломатическите решения се провалят?

Ще дадем най-доброто от себе си, за да решим ситуацията по дипломатически път. След това ще видим. В края на краищата никой не би се съгласил чужди войски да се намират на територията ни.

Напълно съм съгласен с Вас, но ако Турция откаже да си тръгне и продължи да навлиза в Ирак – ще има ли война? Дори четох интервю на иракски депутат, който казва, че Ердоган иска да присъедини Мосул към Турция като част от неговата агресивна външна политика и неоосмански амбиции.

Мосул е наш град и всички иракчани ще се бият, за да запазят Мосул иракски, няма да позволим на никого да превземе каквато и да е част от страната. Надяваме се хората в турското правителство да са по-отговорни и да не влошават отношенията между двете страни.

Нашата цел в момента е елиминирането на "Ислямска държава" и усилено работим, за да ги победим и да освободим цялата си земя. Надяваме се международната общност да ни помогне в тази битка, защото се бием от името на целия свят. Там има бойци от САЩ, Канада, Австралия, Европа – ако не ги убием в Ирак, те ще се върнат в страните си и ще извършат терористични нападения. Много държави ни разбират и ни подкрепят, една от тях е България. Така че очакваме Турция да ни помогне, а не да направи точно обратното нещо, което би ни забавило или предизвикало сблъсък между иракски и турски войски – това би било в полза само на ДАЕШ. Избягваме подобен сблъсък, но никога няма да позволим на чужди войници да са на наша почва.

И ще се биете с тях, ако трябва.

В случай че турските военни сили продължат да са на иракска територия, всички варианти са възможни. Целостта и неприкосновеността на държавите трябва да бъде уважавана и хората, чиято земя е окупирана от чужди войници, имат право да я защитят.

Каква е позицията на иракското правителство спрямо Башар Асад – трябва ли да напусне поста си след победата на ДАЕШ, или е редно да продължи да управлява?

Ние ще подкрепим решението на сирийския народ. Ако той избере Башар Асад, ще го подкрепим, ако избере друг управляващ, ще уважим решението му, защото вярваме в демокрацията и свободата. Сирийците трябва сами да направят своя избор за бъдещето.

И Русия и САЩ не бива да се бъркат в това?

Мисля, че е най-правилно сирийците да изберат кой ще ги управлява.

Накрая искам да Ви попитам за идеята за независима кюрдска държава. Знаем, че кюрдите в Ирак имат доста благодатна за тях автономия – би ли била подобна кюрдска автономия в Сирия добро решение? Има ли вероятности за създаване на самостоятелна кюрдска държава?

Кюрдите в Ирак, спрямо нашата конституция, имат правото на автономия, но като част от държавата. Ние имаме отлични отношения с тази част на Ирак, те си имат парламент, правителство и мислим, че е за добро на самите кюрди да останат част от Ирак. Подкрепяме ги, даваме им 17% от нашия бюджет, а участието им в голяма страна като Ирак също така им дава по-добра позиция в района.

Колкото до кюрдите в съседните ни страни: повечето от тях в Турция, по-малко от тях в Сирия и Иран, това си е техен въпрос. Какво ще бъде бъдещето на Сирия - федерация, демокрация - зависи от тях. Но кюрдите в Ирак са граждани като всички останали и имат права и свобода като всеки друг. Мисля, че от всички кюрди в региона тези в Ирак живеят най-добре. Затова не намирам никакви причини да бъдат независими. Вярвам, че е най-добре и за тях, и за Ирак да останат част от общата държава.

Освен това не мисля, че в близко бъдеще би било възможно едно подобно нещо като независима кюрдска държава, защото съседните на нас страни са в състояние на конфликт, малко или много. Има доста пререкания между турското правителство и кюрдите, между правителствата в Сирия и Иран и кюрдите. Най-добре за кюрдите в Ирак е да си останат при нас като наши братя и да се радват на демокрацията.

Още по темата

17/10/2016

Интервю

Азам Али: Западът никога няма да наложи своя идеал за демокрация на Изтока

05/10/2016

Интервю

Ищар: Твърде много демокрация убива демокрацията

31/08/2016

Интервю

Идан Райхел: Обратното на войната не е мирът

31/05/2016

Интервю

Проф. Попов: Заразихме се от Македония с мания за бутафория