Тази година София Филм Фест представя един от най-необикновените и завладяващи европейски филми, правени през изминалата година - "Белият бог", дело на известния унгарски режисьор Корнел Мундруцо.

Филмът е носител на Наградата на „Особен поглед” от фестивала в Кан и разказва за това как кучетата въстават срещу хората, след като бива въведен нов закон срещу смесените породи домашни любимци.

OFFNews се срещна с режисьора на творбата, който разказа за идеята зад лентата, влиянието на Хичкок, лесно ли се работи с 300 живи кучета на снимачната площадка и др.

Откъде дойде идеята за „Белият бог“?

Много е просто и лично. Аз работя по една театрална постановка, написана по книгата на южноафриканския писател Джон Кутси - „Позор“ („Disgrace”). Действието в нея се развива в приют за бездомни животни в ЮАР, което ме накара един ден да заведа екипа, с който работя по пиесата, до унгарски приют за бездомни кучета, за да видим каква е унгарската реалност. Отидох там и това, което видях, много ми повлия. Засрамих се, че съм част от подобна система, че стоя пред решетките и гледам кучетата, които чакат смъртта си. А аз стоя пред оградите и ги гледам, част съм от системата, а дори не го осъзнавам. Това ме накара да заснема филм за кучетата на Будапеща. Цялата идея дойде от този личен момент.

Защо не заснехте документален филм тогава?

Не съм документалист. Винаги създавам истории, подобни на приказки, утопии. Харесвам много документалните филми, но не съм аз човекът, който да ги снима. Намирам теми, които са добри, за да създавам своите фикции и фантазии. Този филм също не е реалистичен. Той идва от реалността, разбира се, както всяка драма или трагедия, но не представя реалния живот на кучетата в Будапеща. Защото те не могат да направят революция в нито един момент, така че това е моята гледна точка за реалността, която ме заобикаля.

Казахте, че филмът не е реалистичен, само че не е и абсолютна фантастика - кучетата не говорят, не летят, не изстрелват лазери от очите си – какъв жанр е все пак?

Това е труден въпрос, защото различните жанрове се смесват в едно в „Белият бог“. Но имаме 2 основни концепции, които следваме. Едната е, че не използваме компютърно генерирани образи (CGI), а само живи кучета от смесени породи. Това бяха двете водещи правила зад идеята. Разбира се, когато решиш да не ползваш CGI, решаваш да си по-близко до реалността. Филмът е като сън, аз никога не съм сънувал много сюрреалистични сцени, всичко е много близко до моята реалност, но по различен начин. Противоречията, които възникват по този начин, създават нещо, което не реално. Нещо такова се получава, но в никакъв случай типичен фентъзи или фантасичен филм. Освен това не харесвам утопиите, създавани по този начин.

Има ли връзка между Вашия филм и „Птиците“ на Хичкок или „Планетата на маймуните“?

Абсолютно, има много общо. Ние ползваме животни, разбира се, също така в „Планетата на маймуните“ те въстават. „Птиците“ е малко по-различен, защото птиците са един вид непознати врагове, без идея зад нападенията си, те просто се случват, но все пак Хичкок създаде съспенс във филма си, като използва едни изключително находчиво и умно направени сцени. Разбира се, че съм вдъхновен от „Птиците“, но също така и от „Джурасик парк“. Начинът, по който Спилбърг, е направил част от сцените си, ме вдъхнови за някои мои сцени.

Знаете, че той не е използвал истински динозаври.

Не е използвал, да. Мисля, че „Белия бог“ е единственият от изброените филми, който използва истински животни. „Планетата на маймуните“ и „Птиците“ не са ползвали истински, поне аз не мога да си представя Хичкок да е снимал живи животни.

Значи сте против CGI в киното?

Не, изобщо не, просто реших, че в този филм ще изглежда много фалшиво, ако в него има CGI, а и исках да снимам в обстановка на пълно равенство. Не исках да създавам творбата си по типичния агресивен човешки начин – аз да си представям какво мислят животните и да ги рисувам. Исках да заснема душата на кучетата, телата им, очите им, движенията им, присъствието им, затова процесът на снимки беше много близък до този на правене на природо-научен филм. „Белият бог“ е драматизиран природен филм, защото кучетата действат свободно и са пред нас. Това значи нещо за нас. Но ако исках да създам чудо, което не съществува, което го има само в моята душа или в моя сън, щях да ползвам компютърно генерирани образи. Тъй че изобщо не съм против, просто в този филм и с тази концепция нямаше да се получи.

Оставихте ли животните да импровизират, например да искате те да се затичат към камерата по определен път, но те да го направят както на тях им скимне, или докато сте в почивка те са се заиграят, сборичкат – и да решите, че това е страхотна сцена и да започнете да ги снимате?

Да, напълно – те също пишеха сценария. Разбира се, аз давам много свобода на действие, целият екип, включително и креативният, който отговаря за заснемането и различните сцени, имат гъвкавост да си вършат работата. Имахме варио обективи, широки светли обективи за различните случаи. Ако ние смятахме да седнем на едно място, но кучетата решаха да седнат на друго, трябваше да снимаме и се получаваха по-добри кадри. Животните имаха много свобода.

Колко кучета бяха замесени в процеса на снимане?

Почти 300 кучета участваха в целия процес на снимки, а в големите сцени на едно място бяха 250. В отварящите кадри и нападението участват 250 кучета наведнъж.

Те не се ли караха, сборичкваха, все пак 250 непознати бездомни кучета?

Не, аз работих с двама гении. Едната е Терезайн Милър, която работи с главния герой Хаген, а Арбат Холас отговаряше за огромния екип зад останалите животни. Арбат има специален метод, чрез който премахва борбата за доминация в групата кучета. Той тренираше кучетата заедно три месеца, социализираше ги. За мен беше от голямо значение, че тези депресирани кучета, които идват от приютите, можаха да станат част от филма, след което станаха по-щастливи. Промяната у животните зареди екипа с много енергия.

Какво стана с кучетата след края на снимките, разбрах, че всички са били осиновени?

Да, да, точно така. Осиновените кучета, разбира се, са капка в морето, в приютите е пълно с много други. Затова започнахме работа около създаването на фондация, аз лично подкрепям каузата с пари и като заставам с лицето си зад нея. Вярвам, че ако обществото признае повече права на животните, това ще го промени към по-добро.

В момента в България тече кампания за създаването на животинска полиция, има ли подобно нещо в Унгария?

Нещата бавно се развиват в тази посока, ще видим какво ще стане. Разбира се, понякога чувствам доста голяма нетолерантност около темата, но нещата бавно се променят, обществото малко по малко се отваря към това да осиновява животни от приютите.

Вие осиновихте ли някое от кучетата?

По някакъв начин осинових всичките 250. Но с подобен начин на живот като моя и с толкова много пътуване – не мога, защото би било в ущърб на кучетата. Семейството ми е имало кучета, родителите ми и хората, около които израснах.

Чистокръвни или смесени породи?

Винаги смесени.

Значи сте имал особено личен мотив за направата на филма. Името „Белият бог“ е много интересно, на английски то е „The White God”, а „God” наобратно е „Dog”. Филмът е на унгарски, но нарочно ли го кръстихте така, за да се получи играта на думи на английски?

От една страна, е игра на думи за широката англоезична публика, но по-скоро дойде от идеята на Кутси – той говори за белия бог, който има отговорности пред кучетата и пред човешкото общество. За това как това общество не бива да колонизира всеки и всичко, които имат отношение различно от неговото. Идеята е по-скоро за отговорността, която носи съзряването. Но заглавието на английски беше абсолютно съвпадение.

В днешно време, за съжаление, всичко е разглеждано от политическа гледна точка. Притеснява ли Ви, че „Белият бог“ може да бъде разгледан като алегория на расовата, етническата, религиозната или друг вид малцинствена борба в западните общества, или дори класова?

Не, не се страхувам от това. Разбира се, че филмът е метафора, той е като приказка. Когато живееш някъде, ти се запитваш кой е около теб. Може да живееш в страна, където има цигани, където има различни религии и т.н., навсякъде всъщност е пълно с различен вид малцинства, така че естествено, че не се притеснявам от подобни разсъждения. Но аз не искам да се фокусирам само върху едно малцинство – да заклеймя филма като продукция само за циганите например, въпреки че в Унгария има много цигани. Зрителят е свободен да интерпретира нещата по свое желание. Разбира се, че „Белият бог“ има политически оттенък в себе си, той критикува обществото, но той не е политически протест, а между двете има голяма разлика.

Марк Твен е казал: „Колкото повече опознавам хората, толкова повече харесвам кучето си“. Подкрепяте ли думите му?

Абсолютно. Кучетата обичат хората много повече отколкото хората обичат себе си. Това също е много близко до идеята на Марк Твен.

Думите Ви ме подсетиха за една шега в интернет. Кучето те гледа и си мисли – човекът ме храни, грижи се за мен, играе си с мен – той трябва да е Господ. А котката те гледа и си мисли – човекът ме храни, грижи се за мен, играе си с мен – аз трябва да съм Господ.

Да, това е много забавно.

Какво ще правите сега, да очакваме ли още животински филми?

Теоретично не, поне не като „Белият бог“. Разбира се, имах много положителни преживявания с кучетата по време на снимките, но не смятам да продължа да правя филми за кучета. Иначе имам тонове идеи за филми в главата си.

Още по темата

09/03/2015

Интервю

Тери Джоунс: Не мога да повярвам, че хората убиват в името на религията

28/02/2015

Култура

Вижте трейлъра на "Племето"

27/02/2015

Култура

Вижте трейлъра на "Белият бог"

24/02/2015

Култура

Спечели билет за всички прожекции и събития на София Филм Фест