Базовите заплати на учените ще бъдат регламентирани според съответните длъжности, ръстът им ще зависи от оценките при атестации, а допълнително материално стимулиране ще се дава при научни резултати от работата.

Това е заложено в проекта за оперативен план за изпълнение на първия етап от националната стратегия за развитие на научните изследвания (2017-2030), публикуван за обсъждане от министъра на образованието Красимир Вълчев преди гласуването му от Министерския съвет.

В него са заложени 9 специфични цели, за изпълнението на всяка от които е предвидено съответното финансиране.

Първата е "Осигуряване на висока квалификация и ефективно кариерно развитие на учените, основано на високо ниво на научните изследвания", а индикативната инвестиция за периода 2018-2020 г. е 6 400 000 лв.

Те се предвижда чрез нормативен акт научните организации и висшите училища, финансирани от държавния бюджет, да приемат и прилагат вътрешни правила за атестация, както на отделните свои звена, така и на учените на основата на критериите за атестация на институцията, в резултат от което трябва да се постигне диференцирано заплащане труда на учените.

Изпълнението на тази цел трябва да бъде осъществено между настоящата 2018-а и 2022 година.

Край със заемането на академични длъжности до живот. Планът предвижда през 2019 г. да има "ефективна процедура за освобождаване от академична длъжност при незадоволителен резултат от атестации", както и ред за ограничаване или спиране на финансирането на научни звена или организации при "устойчиво незадоволителни резултати" от тяхната научна оценка.

За втората специфична цел - "Повишаване на жизнения стандарт и на социалния статус на учените и специалистите, заети с научноизследователска дейност, посредством осигуряване на адекватно и съобразено с постигнатите резултати заплащане, както и на добри условия на труд", са предвидени 1 899 800 000 лева от 2018-а до 2020 г.

Тук е заложено въвеждането на система за диференцирано заплащане на учените, което да включва два компонента:

- основната работна заплата - с фиксиран размер за отделните научни длъжности, докторанти и постдокторанти в бюджетни научни организации и висши училища;

- допълнително материално стимулиране (ДМС), обвързано с конкретни научни резултати.

Тя също трябва да е факт през 2019 г., като за целта се разработи и приеме нормативен акт, регламентриращ минималните заплати, както и надбавките за научни, степените и механизма на актуализиране.

Цел №3 е "Повишаване на броя на учените до характерни за ЕС нива и балансираното им разпределение по възраст, пол, научни области и по региони", за което се предвиждат 393 900 000 лв. за периода 2018-2020 г. Мерките се отнасят до стипендиите на докторантите и увеличаването на докторантурите по държавна поръчка.

Развитието, поддържането и ефективното използване на модерна инфраструктура и осигуряване на достъп до европейска и международна научна инфраструктура е цел №4. Тук са заложени 577 040 000 лева до 2020 г.

Петата цел е "Устойчиво възстановяване на международните позиции на страната по количеството и качеството на международно видимата научна продукция до и над нивото, характерно за началото на века", а предвидените средства - 40 000 000 лв. до 2020 г.

29 млн. лв. е индикативната инвестиция за седмата специфична цел: "Поощряване на приложните научни изследвания и фокусирането им върху приоритетните области на ИСИС". Тук е предвидено създаването на нормативни предпоставки за стимулиране на индустрията при финансиране на научни изследвания и закупуване на научна апаратура.

Деветата цел е "Задълбочаване интегрирането на българската научна общност в Европейското изследователско пространство и разширяване на международното научно сътрудничество", а за изпълнението ѝ са предвидени 99 600 000 лв. до 2020 г. Една от подцелите тук е създаване на информационна база данни с български учени, работещи в чужбина.

Също тук са предвидени мерки за "повишаване информираността на обществото за достиженията на науката и за научните аспекти на актуални проблеми". МОН планират да направят и реализират "програма за популяризиране на науката в обществото и борба с лъженауката с използване на традиционни и съвременни средства за комуникация" в периода 2020-2022 г. Един от начините ще е организирането на лекции за представянето на световни научни постижения, например на Нобелови лауреати, пред ученици, студенти. Те ще са минимум две годишно, тоест 6 за 2020, 2021 и 2022 г.

От МОН искат и да въведат научни специализации за журналисти и студенти по журналистика.

Стратегията предвижда три етапа: на възстановяване (2018–2022 г.); на ускореното развитие (2023–2025 г.) и на научни изследвания на световно ниво (2026–2030 г.), като част от това е постепенното повишаване на публичното финансиране на научната и изследователската дейност като процент от БВП:

- 2018 г. – 0,38% (387,6 млн. лв.);

- 2019 г. – 0,45% (483,4 млн. лв);

- 2020 г. – 0,50% (565,3 млн. лв.).

Парите идват от държавния бюджет, европейски фондове, каквито например ще осигурят десетки милиони за центровете за върхови постижения - също част от стратегията и оперативния план, и други източници, съгласувано с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 651/2014 и на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, експериментално развитие и иновации.