Войната на туристите

Последна промяна на 30 юни 2016 в 12:40 7902 3

Не защитавам никого, не обвинявам никого. Така би казал Буда, аз не съм Буда, но ми харесват неговите схващания.

Само състрадание към всяко чувстващо и страдащо същество. Както казва Казандзакис в "Алексис Зорбас" – състраданието на Буда е едно такова – хладно.

Но аз харесвам и хлада в състраданието на Буда. Защото ако в състраданието има горещина – ще има и злоба. И страшно, грозно желание за мъст към този, който е причинил страданието на страдащите. И тогава почва кръговратът на касапниците.

Мъчно ми е за загиналите германски туристи в Истанбул. Но искам ли отмъщение за смъртта им?

Ще кажете – всеки човек иска отмъщение. Тогава приемете, че аз не съм човек.

Ами ако тези туристи ти бяха роднини – тогава? Не би ли искал тотална война на Европа срещу исляма? На такъв въпрос никога не мога да отговоря, защото човек не може да знае как би постъпил в трагична ситуация, докато не попадне в трагична ситуация.

Освен това западният свят и без друго води тотална война срещу исляма, но тя не се забелязва някак си. Никой не си дава сметка, че в поне пет (на може би и десет) ислямски държави има огромни европейски и, най-вече, американски военни контингенти. Въоръжени не с палки и плексигласови щитове, за да удържат размирици. А с танкове, тежки бомбардировачи и изтребители.

Случайно някой да е видял редовни войски на ислямски държави – с танкове и бомбардировачи в Берлин, Москва, Париж или Лондон?

Но друго, друго ми прави впечатление. В статиите на водещи вестници и в новините на водещи електронни медии се говореше най-вече за сериозния удар върху турския туризъм. Даваха се проценти. С колко милиона би намалял оборотът на турските хотели и с колко процента би намаляла печалбата на турските курорти. Говореше се за това как Истанбул е третата най-голяма туристическа дестинация в Европа. След Лондон и Париж. Правеше се кратък анализ на това какви са по народност и в човекодни посетителите на града. Как най-много посещавали града германци, на второ място – руснаци, на трето – британци. Но как туризмът на Турция и Истанбул по-специално били ударени много зле след налагането на санкции от страна на Русия. Ако и Германия реагирала така негативно срещу турския туризъм – това можело да срине целия този така важен за страната отрасъл. Който… и се даваха точни данни за това колко процента от брутния вътрешен продукт на страната носи той.

И аз си казах – Бога ми – все едно се води война на туристите. Или война срещу туризма. Войната срещу тероризма може да се нарече война срещу туризма.

Да бе, тъпако, ще каже всеки многознаещ и политически грамотен мъж (пък вече и жените в България доста поразбирват от политика, дявол да го вземе, не можеш да туриш пръста си в устата им!). Та нима – ще каже той – не знаеш, че войната има политически цели, а политическите цели са дълбоко в същността си икономически цели. И ето – ислямистите от ИДИЛ или дявол знае от къде – правят така, че да ударят точно в най-чувствителния нервен ганглий врага си! За Турция и икономиката и туризмът е най-чувствителен нервен възел; и те удрят право в него. В слънчевия сплит.

Във вестниците се правеше и сравнение с Париж след "Шарли Ебдо". Това съвсем ме смути. След разстрела на най-видните френски хумористи и художници резервациите в ресторантите паднали с 68%.

Да, казах си. Война срещу туризма. Не искам да кажа нищо особено, просто звучи някак абсурдно. Дори пошло.

После се размислих и за нещо друго. Ирак е държава, в която се е зародила човешката цивилизация; и от Шумер през Вавилон до ислямски Багдад – там се е трупала цивилизация. Пласт след пласт. Докато Европа е била най-дивото място на света, в Ирак, Сирия или пък Северна Африка (откъдето идват такива велики християнски философи като Ориген, Августин Блажени и Тертулиан и още куп други) се е създавала човешката цивилизация. Тези държави са имали огромен потенциал за развитие на туризма си. И най-вероятно са го развивали. Ние просто твърде малко знаехме не само за туризма им, но и за самите тях. Най-хитрият трик на пропагандата е да прави така, че врагът да е непознат, загадъчен, тоест ужасен. Но те са имали и туризъм, и са имали със сигурност какво да покажат на милиони туристи. Въпреки тъй наречените си режими. Които нямаха нищо общо с ислямския фундаментализъм, а по-скоро бяха светски и просоциалистически.

И си казвам: какъв ли е ущърбът върху туризма на Ирак, след като беше хронично разрушаван от американски и европейски бомбардировки? Сринали почти всичко, което има за сриване – цялата тая напластявана с хилядолетия култура?

Какво ли става с туризма на Сирия?

Кой създаде ИДИЛ и когато ИДИЛ или Бог знае кой гръмне бомба в самодоволния, богат и невидял никакво насилие западен свят – кой идиот може да говори, по дяволите, за ущърба върху туризма?

Да, войната е на икономическа основа. Богатият Запад срещу бедния Изток. Или, да речем, богатият Север срещу бедния Юг.

Един доста мъдър и доста прочут български социолог веднъж ми каза: "Все пак трябва да се помни, че те идват тук със самоделно направени бомби. А ние (и той се подсмихна по ужасяващ начин, но не ехидно, а с някакво ужасно предупреждение в тая усмивка)…а ние, каза той, все още имаме няколко милиона мегатона неутронни бомби…Тук не става въпрос за битка между Давид и Голиат, а между една хапеща, защитаваща се мравка и въоръжен с ядрено оръжие слон. Който се оплаква за ухапания си туризъм.

Не обвинявам никого, не оправдавам никого. Мъчно ми е за убитите германски туристи. Бог да ги прости.