Един малко плашещ феномен

Светът сега е футбол – нали така се казваше? Европа сега е футбол!

Едно време, ха-ха, едно време така се казваше, но и сега. Защото повечето клети роби на перото – журналисти и драскачи, към които с цялата си скромност се причислявам и аз – са твърде пестеливи в използването на въображението си. И си пердашат (поздравявам ви с тази хубава дума!) с банализми и клишета, както шоп от Световрачане пердаши прасето си, защото е избушило оградата на кочината. Светът отново е футбол! Чел съм това изречение седемдесет и три хиляди пъти.

В същото време един генерал-олигофрен от Пентагона каза – усмихвайки се по възможно най-ведрия, малоумен американски начин, че тъй като Русия можела да застраши прибалтийските републики (за да защити големите, ха-ха, „големите малцинства“ от руснаци там) въобще – някаква ужасна каша, така де – големи малцинства от руснаци в Прибалтика, Русия щяла да иска да ги защити, затова Америка трябвало да защити прибалтийските републики от руснаците, но тъй като руснаците нямали никаква мярка в използването на сила, до края на годината този генерал предвиждаше ядрена война. Вика, язе предвиждам ядрена война между Америкъ анд Раша до енд оф дис година.
Каза го, все едно говореше за футбол. Те пък американците и футбол нямат, викат футбол на блъскането между негри с каски на главите. Както и да е.

И аз си казах: Боже, Боже. Прости, че всуе споменавам името ти, ще си излежа годините ад за това, но все пак, да ти кажа: Какво е светът? Футбол ли е или ядрена война или някаква друга малоумна простотия, подхвърлена от журналистите на горките хора?

И ето този странен феномен, който искам да бъде наречен след време на мое име: Журналистите също са хора.
Те не са джинове, живеещи в бутилки (макар че често се опитват да заживеят в бутилки). И те разпространяват видиотяващите новини не защото са злонамерени идиоти, илюминати, световни конспиратори и рептили. А…а просто…защото вярват в тях. Или по-скоро – не им пука дали им вярват или не им вярват. Нали трябва да има нек`ви си там новини – та да не ни уволнят от работа. Журналистите са хора като другите, дезинформирани, объркани, незнаещи нищо, опулени без капка разбиране - в света. Хора. Аз, ти, той.

Те са същите жертви на дезинформацията, както и другите хора. Журналистите в наше време общо взето са същите цъкащи с езици разпространители на мрачни слухове и на глупости, каквито са и кибиците по кръчмите и клюкарките по фризьорските салони (за красота!).

Но ето сега и най-странният апендикс към този феномен (апендикс означава придатък, ако обичате – образовайте се по-бързо, защото няма време). Странно и плашещо е, че и политиците, тоест – тези, които уж създават реда, смисъла и са създателите на новините – всъщност се водят от това, което разправят журналистите.

А както споменахме, журналистите в преобладаващата си част (както казах – не изключвам и себе си) са обикновени хора, подобни на клюкари от кафенетата. Дай им да напишат нещо от сорта на „Светът сега е футбол“ или „Европа е заплашена от цунами“, да си вземат заплатките, които стават все по-малки – и да си гледат относителния кеф.

И изведнъж се оказва, че някой президент разбира за това, какво е станало в страната му, защото е гледал сутрешните новини по телевизията. А те са скалъпени от сънени журналисти, на които вече толкова им дреме за някакви си новини, че чак си личи колко много им дреме. Никак. Те си мислят: „Абе аз загасих ли котлона, като излизах тая сутрин, че да не стане някоя беля… ами детето… дадох ли му три лева за училище?“ 

И разказват разните му там новини. И президентите слушат, информират се. Защото – странно, но и министър председателите и президентите също са хора. И докато си сърбат кафето сутрин – зяпат, дивят се, цъкат с езици и си викат: Брей, гледай ти какво станало по света и у нас! Да не повярва човек! Сръб – още малко кафенце. Я сега – вика си министърът-председател или президентът – да видим пише ли във вестника какво трябва да правя днес? Я, днес съм щял да вземам решение за атомните централи. Брей, да му се не види! Ще требе да се вземат некои мерки!

И така нещата си текат, Европа гледа футбол, прибалтийските републики се готвят за инвазия на марсианци, президентите четат вестници и разбират, че са президенти от тези вестници. И нещата си текат. Стоейки си на едно място.

Още по темата

08/06/2016

Нашите автори

Умря

24/05/2016

Нашите автори

Размисъл за хазарите на 24 май

23/05/2016

Нашите автори

В навечерието на 24 май

27/04/2016

Нашите автори

Чернобил

Следете новините ни в GoogleNews