Денят след утре или как да запазим една надежда жива

Кирил Аврамов

От улиците и площадите струи енергия невиждана от години насам.

Тази енергия има и конкретни послания, а те са поне три – искаме си държавата обратно, не искаме повече да търпим „уговорки на тъмно” и търсим начин как да не възпроизведем статуквото на прехода отново. Посланията чертаят и новите разделителни линии – „мозък срещу мускули”, „публичност срещу задкулисие” и „енергичност и оптимизъм срещу апатия и обреченост”. С други думи искаме да влезем в 21 век, а не да „циклим” в миналото до припадък. За тези които усещат – търси се новото поколение в политическия живот на страната което има план за буквално „нов курс” (New Deal) и не го е страх да го приложи на практика.

Оттук, предстои и най-важният тест за това евентуално ново начало – изкушението да бъде използвана добре познатата стара „механика” на сбор в десницата на базата на договорки и търсенето на класически „десен” фронт или по-рискованият, но новаторски вариант за широк демократичен блок, където носителите на автентични каузи от тъмносини, през зелени до либерално-леви ще намерят своето представителство.

Моето скромно мнение е, че събуденото гражданско общество интуитивно ще предпочете вторият вариант, особено ако естествените и автентични лидери, а не „парашутистите” успеят да предложат на обществото алтернативен план за изход от патовата ситуация, забележете в екип (т.е не в режим на измерване на персоналното его на всеки един от тях).

Казано иначе, търси се сплотен екип с план за действие. Който пръв успее да формулира подобна обединителна кауза, ще бъде и първият успял да създаде алтернативният „контра-разказ” на сегашната тъжна реалност. Който пръв успее да приложи и конкретните мерки от конкретен план, плод на този алтернативен разказ за възможната друга България, ще е и този, който ще очертае контурите на българската политическа сцена за поне едно десетилетие напред. В днешният свят на мигновено споделена информация, не по-голямата риба изяжда по-малката, а по-бързата изпреварва по-бавната. Сега е моментът да разберем, дали има желание за обединение около идеята за пренаписване на „големите” правила и да вървим към модела на добрата към гражданите си държава чрез „умнa” политика (smart politics) или ще заложим на добре познати лица и практики от миналия век насам. Днес чертаем „линията в пясъка” и избираме страни – граждани или задкулисие. Изборът си е лично наш.

P.S.: А, забравих и най-важното за всички тези които считат промяната за невъзможна, а именно: “Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш.” (Ганди)

Още по темата

15/06/2013 Нашите автори

Everybody ДАНС Now!

31/05/2013 Нашите автори

Кирил Аврамов: Отвъд димната завеса

23/05/2013 Нашите автори

Кирил Аврамов: Not In My Name

Следете новините ни в GoogleNews