Честит рожден ден на Йордан Биков - забравеното величие на българските щанги

Последна промяна на 17 октомври 2013 в 01:27 4793 0

Йордан Биков след поставения рекорд през 1972г.
Йордан Биков след поставения рекорд през 1972г.

През годините именно спортът е едно от нещата, които спомагат най-много за сплотяването и обединяването на народа. Не един и два пъти успехите на наши спортисти са ни карали да забравим за момент проблемите и грижите, които имаме в настоящето. Един от спортовете, които са ни донесли най-често това чувство, е вдигането на тежести. България се гордее с редица славни щангисти, които са поставили не един и два световни рекорда. Именно поради тази причина на този ден избрахме да ви представим историята на рожденика Йордан Биков - едно от големите имена в българските щанги.

Йордан Биков е роден  на 17 октомври 1950 година в град Пазарджик. Още като дете той е привлечен от спорта. Първоначално се занимава с гимнастика, но впоследствие, под влиянието на по-големия си брат Георги  и учителя си по физическо възпитание, той се насочва към вдигането на тежести. Йордан бързо напредва в новия за него спорт. На три поредни ученически спартакиади става последователно трети, втори и първи. Усилените тренировки обаче пречат на неговото образование и вследствие на това прекъсва своето учение за три години. Очевидно е, че за младия Йордан бъдещето е свързано със спорта. За негово щастие талантът му е забелязан и той е поканен да учи в училището „Олимпийски надежди“ в София. Йордан приема поканата и така за него се отваря вратата към големия спорт.

По това време треньор на младите щангисти там е Иван Абаджиев. “Ветеранът” налага на учениците строга дисциплина. За него спортът и учението трябва да вървят заедно, като едното не доминира над другото. Ежедневно, освен тежките тренировки, той полага и големи усилия в учението. По това време бъдещата спортна легенда живее в Банкя заедно с друг голям български щангист – Неделчо Колев.

След като българските щангисти се представят незадоволително на олимпиадата в Мексико през 1968 година настъпва промяна в ръководството на националния тим по вдигане на щанги. За треньор е избран Иван Абаджиев. Той залага на състезателите, които познава най-добре, това са момчетата именно от училището  „Олимпийски надежди“.

В началото на своята професионална състезателна кариера Биков среща множество трудности. Поради чести контузии той не успява да покаже своя потенциал на състезанията. Пречат му също така лошите отношения, които има с Абаджиев. Самият Биков посочва като  причина за влошаването им своя отказ да приема медикаментите, които треньорът му дава.  Въпреки че тези стимуланти са от позволените, той решава да не ги приема под предлог да опази здравето си. Дори без тях Биков показва на своя треньор, че може да вдига големи тежести.  Успява да  тласка на тренировка по 185-190 кг. , а веднъж от стойка вдига и 201 кг.  Самият Абаджиев е толкова изненадан след този негов опит, че дълго тегли тежестите на кантара, за да види дали килограмите са толкова.

Първата си голяма титла Биков печели на европейското първенство в Констанца, въпреки че малко преди него контузва китката си и две седмици е в шина. До последно е под въпрос дали ще се включи в надпреварата. Когато Абаджиев обявява състава за Констанца, Биков фигурира в него, въпреки че изостава с подготовката. Проблемите не успяват да го спрат и той става пръв, като побеждава един от най-добрите щангисти в света по онова време – Виктор Куренцов (СССР). На олимпийските игри в Мексико сити 4 години по-рано Куренцов прави трибой, който никой по това време не може да доближи.

Въпреки този успех обаче, до последно има съмнения за участието на Биков на олимпиадата в Мюнхен през 1972 година. В крайна сметка той е избран да се състезава за България.  Състезанието в катeгория до 75 кг. предвещава да бъде много оспорвано. След първото движение – повдигането- се открояват ясно тримата фаворити за медалите – Канигин(СССР), Трабюлси(Ливан) и Биков (България).  С втория си опит в изтласкването на 177,5 кг.  Биков  си осигурява златния медал. Българинът не се примирява единствено с победата. Той е дошъл в Мюнхен,  за да влезе в историята. Това, което иска, е да подобри рекорда на Куренцов в трибоя.  Всички погледи в залата са отправени към Биков, който се подготвя да направи опит на 185 кг. Настъпва един от паметните моменти в българския спорт. Българинът повдига тежестта и така  успява да събере 485 кг в трибоя, което е нов световен рекорд. Уникалното на това постижение е, че то остава вечно, понеже след тази олимпиада трибоя  в щангите е премахнат и е въведен  двубоя.  Йордан Биков е първият български щангист с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. Обявен е за спортист номер едно на България за 1972 година.

Радостта у Биков е голяма. Ето как той описва своите мисли и чувства, които е изпитал вечерта след състезанието.

 

В нощта след състезанието легнах и заспах спокойно. Преди това сложих медала си под възглавницата,за да ми е под главата.Няколко пъти се будех през нощта и в полусън го опипвах. На заранта пак се стреснах:Ами ако съм сънувал? Ако състезанието не е минало и аз още не съм шампион? След това мушнах ръка под възглавницата – там си е съкровището ми, там си е.

След олимпиaдата Абаджиев все по-често залага на своя любимец Неделчо Колев в кaтегория до 75 кг. На европейското първенство в Мадрид година по-късно Биков е втори, като първото място заема именно Колев. Конкуренцията между двамата големи щангисти продължава докато Биков се  контузва. Тази контузия слага край на неговата състезателна кариера.Той я получава на възстановителен лагер в Приморско. По време на една тренировка, в която щангистите хвърлят пудовки в пясъка, той наранява много лошо своето коляно. По този нелеп начин приключва кариерата на един от най-успешните български щангисти.Той се отказва официално от състезателната си кариера през 1975 година.

След като се оттегля от спорта записва висше във ВИФ. Първоначално учи редовно, а по-късно задочно. Отношенията му с Абаджиев се подобряват. Последният му помага с лекциите, а когато няма пари го включва в лагерите на тим-а. По-късно го урежда на работа за няколко месеца в Китай, където Биков тренира националния им отбор по щанги. Благодарение на неговия труд този спорт се развива в източната страна, като китайците дори започват да печелят медали от престижни състезания. През 1988 година работи в Африканската държава Габон. Там 6 месеца прави пластмасови тухли. В края на 90-те години е назначен за отговорник на младежта и спорта към община Пазарджик.

Тук може да видите клип, посветен на успеха на Йордан Биков.

 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови