Quantcast

127 години от рождението на Лора Каравелова

Екип "Българска история" Последна промяна на 08 ноември 2013 в 00:00 4690 3

Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички
Лора Каравелова (първата вляво) със свои съученички

На 8 ноември е родена Лора Каравелова - дъщеря на българския политик Петко Каравелов и видната общественичка Екатерина Каравелова, племенница е на големия български писател и революционер Любен Каравелов и жена на поета Пейо Яворов. Нейната необичайна семейна съдба и вероятното ѝ самоубийство са сред най-скандалните събития за времето й.

 

През 1907 година под натиска на майка си сключва брак с младия деец на Демократическата партия Иван Дренков. В 1908 г. се ражда първото им дете Кирил, което умира скоро след раждането, а година по-късно се ражда вторият им син Петко. Бракът се оказва неуспешен и е разтрогнат през юни 1912 г.

На 19 септември 1912 г. тя се омъжва за поета Пейо Яворов. Познанството и с големия български поет датира от 1906 г., а от 1911 г. започва тяхната връзка, оказала се фатална и за двамата. Красива, високо интелигентна, ерудирана, тя е чувствителна и меланхолична по характер. Нейната любов към Яворов е всеотдайна и същевременно обсебваща. Лора демонстрира болезнена ревност към съпруга си и при най-малкия повод.

Постепенно бракът им навлиза в критична фаза. Немалка роля за това изиграва съпругата на писателя Михаил Кремен - Дора Конова, която, опитвайки се да флиртува с поета, допълнително разпалва ревността на Лора. След една от поредните сцени на ревност на 30 ноември 1913 г. Лора се застрелва в дома им. Малко след това, шокиран, прави опит да се самоубие и самият Яворов, но бива спасен.

В започналото полицейско и съдебно разследване се лансират две версии — тази за самоубийството на Лора и тази за убийството и от Яворов. Въпреки че доказателствата и проведената експертиза сочат към първата, в общественото съзнание, най-вече под влияние на пресата и родственици на Лора, се налага втората версия, и срещу поета бива заведено дело за убийство. Това става причина година по-късно Яворов да сложи край на живота си.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.11 2013 в 11:28

По повод на статията, бих искала да кажа, че доколкото зная, делото не е било още заведено по време на смъртта му. Вероятността да се заведе такова дело му е нанесла един от последните удари върху "раздраната му душа". Софийския окръжен съд препраща преписката на прокурора, която въпреки че е с препоръка за прекратяване на дело 205, разследването, поради невинност, е написана по един достатъчно противоречив начин, към Апелативен съд, с мнение че по така списаната преписка има достатъчно обстоятелства за повдигане на вина, и че не са съгласни със заключението на прокурора да се прекрати. Членовете на окръжия съд твърдят, че никакъв натиск не им бил оказан от никъде. Заключението на прокурора е написано с уклон към съмнения за невинността му, с редица вероятно непрочетени от него фактологични грешки при цитиране на разследването, и само си противоречи на заключението за прекратяване. Просто зле и немарливо свършена работа, за беля. Нормално е той, и окръжния съд да са се повлияли от пресата, въпреки че са се опитвали да се абстрахират. Та Окръжния праща преписката на Апелативния, за да реши пререканието между тях и прокурора. Когато научава за това, Яворов пише силно и обстоятелствено защитно писмо през юли 1914 до апелативния съд. Явно напрежението и бездействието на апелативния съд няколко месеца, а може и да са били в отпуск.. , и вероятността съдът да се съгласи с окръжния за въздигане на дело с него като обвиняем, го довършват, което не е трудно при душевното му и физическо състояние. Съсипан социално, творчески, с такива обществени обвинения, останал и без работа и без средства, без зрение, измъчван от вина за жена си, поетът върви към трагичната развръзка.. за него изцеление и спасение.

10.11 2013 в 11:10

Има и такава гледна точка. Трагедията на твореца е с обществено и историческо значение, а личните им драми и драматичната им, тежка и осакатяваща душите и телата любов са само лични неща. Аз също вярвам, че тя е била с ред личностни разстройства и душевни диагнози, които в наше време получават сериозно внимание и признание, и подлежат на лечение. Но нито тя е осъзнавала това, нито той, нито вероятно все още зародишната психотерапия у нас и по света. Тези обсесивно-компулсивни патологии са се смятали за велика душевност, духовност, чувственост и силна любов... Болезнената ревност също е патология, тогава неразпозната като такава. За голяма зло, той не й е помагал в овладяването на тези бесове, а даже напротив, доста я е провокирал с думи и поведения, и най-вече в безумния момент на стрелбата й. Разбираемо е, човешко е, нормално е, особено ако няма кой да им каже, че това е болест и трябва да се третира като такава. Пишат, имала нервно разстройство месец две преди смъртта си, не можела да спи, той не можел да й влияе да си лекува нервите и тн.. Зародиши на истината. За жалост, разбираемо след смъртта й той рухва всячески, според мен и от тежка вина че е знаел вътрешно какво ще се случи и не го е предотвратил, включително и чрез раздяла, ако е нужно, което всъщност е единствения начин навремето, след като не е призната болест и няма лечение. Тя дори и заминала, не престава с натрапчивата си мания да го обсеби и овладее както й се иска на нея, и както се представя тя голямата любов с такъв мъж. Той прекрасно е виждал и знаел вероятното развитие на нещата от самото начало, и мъдро и предвидливо не е искал тази връзка. Но се е предал от човещина на емоционалния й шантаж, защото какво друго представлява нейното гонене през 1910 и 1011, ако не натиск и шантаж, напълно неосъзнати и за такъв интелект и широка култура като нейния. Болната й, неналюбена жадна душа е била чаша без дъно, която не може да бъде запълнена от никой, докато няма дъно, а дъното може да се се затвори само от самия човек. Тя не е знаела това, и отчаяно е търсила другаде.. Нямало е спасение за тях, освен раздяла без да знаят нищо повече за другия, без възможност за писмен тормоз, какъвто му е бил упражняван, когато тя замине.. че дори и в същия град. Той е общественик, творец, виждал е творческата си съсипия с нея, и е трябвало да намери сили да я напусне безследно, за негово и нейно спасение.. Не е намерил, човекът е надделял. Това е наша трагедия, на поколенията..

08.11 2013 в 07:52

"Вероятното ѝ самоубийство" се равнява на обвинение към Яворов. А той е жертва на болезнената ревност на тази бездарна истерична красавица. И на амбициите на семейството ѝ да оневинят грешницата, защото християнинът не бива да посяга на живота си.
На болната Лора може да се съчувства, но много по-голяма жалост буди съдбата на гения, който след събирането си с госпожата спира да пише стихове, а впоследствие му се стоварват абсурдните обвинения и насмешки, довели да повторния му и - уви! - успешен опит да се спаси чрез смъртта.
Трябва да се обсъжда трагедията на поета, а не да се отбелязва рождената дата на Л.К...