14 април - византийската армия превзема Велики Преслав

На тази дата през 971 година след ожесточено сражение, продължило два дни, византийската армия превзема Велики Преслав и пленява българския цар Борис II.

В края на 60-те години на X век киевският княз Светослав I, подтикнат от византийския император Йоан I Цимиски, тръгва на поход към България и успява да завладее североизточната част на страната, включително големите градове Дръстър (дн. Силистра) и Преслав (971).

Той продължава похода си на юг и напада византийците, които в последвалата война влизат в Източна България първоначално като освободители и прогонват русите. Император Йоан Цимиски обаче решава да се възползва от създалото се положение и окупира източните български земи, включително Дръстър и Преслав, като пленява българския цар Борис II и заграбва преславската съкровищница. В чест на победата си император Йоан именува града на себе си, давайки му византийското наименование „Йоанопол“. Градът е освободен от цар Самуил през 976 г. и остава в български ръце до 1001 г., когато отново попада под византийско владичество. След възобновяването на българската държава след въстанието на Иван Асен I и Теодор-Петър (1185-1187) Преслав отново се превръща в българска крепост.

Сред археологическите находки е открита керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище и керамичният иконостас от Дворцовия манастир, уникална колекция от оловни печати, ценна сбирка от епиграфски паметници, шахматна фигурка (пешка).

Вижте повече в "Българска история" - Падането на Преслав – ударът, който предначерта българската история

Следете новините ни в GoogleNews