Българо-гръцкият договор от 16 май 1912 г. (29 май по нов стил) е таен съюзен договор, сключен между Царство България и Кралство Гърция в навечерието на Балканската война, елемент от Балканския съюз.

Договорът, подписан в София от българския министър-председател Иван Евстратиев Гешов и от гръцкия пълномощен министър Деметриос Панас, регламентира военна взаимопомощ между двете страни в случай на конфликт с Османската империя. Договорът обаче оставя неуреден спора между двете страни за властта над Южна Македония и Солун.

Съгласно член 1 от текста повод за такъв конфликт може да стане както османско нападение срещу някоя от двете страни, така и „систематично нарушение правата, произходящи от трактатите или основните принципи на международното право“. С член 2 на договора България и Гърция се споразумяват да си съдействат за мирно съжителство, политическо равенство и конституционни гаранции за българите и гърците, живеещи в Османската империя. В отделна декларация се заявява изрично, че България няма да воюва в случай на гръцко-турска война за остров Крит, но ще спазва „благосклонен неутралитет“.

Вижте повече от сайта "Българска история" - Бойният път на Седма пехотна рилска дивизия по време на Балканската война