Книгата на Димитър Шумналиев "Влюбени разкази" е среща с прозата, граничеща с поезия. 

Книгата събира разкази за любовта, в които човек може да преоткрие болката и радостта, страданието и надеждата, страстта на влюбването и мъдростта на любовта.

За "Влюбени разкази", издание на "Лексикон", Димитър Шумналиев разказва:

"Защо „Влюбени“, а не „Любовни разкази“? Защото влюбването е по-масово явление. И по-безотговорно. Ако премине, може и да не се набуташ в драмата. Любовта е лош застраховател. Започва с добра инвестиция, ала никой не знае дивидента.

Всяка любов е някаква справедливост. Всяка изневяра – възмездие. Затова влюбването е по-лековито. Жертвите – по-благородни.

Любовта не е случайна величина, тя е подготвена от толкова обстоятелства, че случайността се превръща в секс.

Дори и бавната любов избухва. Както казват мъдреците: Този, който е бил щастлив в любовта си, няма никакво понятие за нея.

Влюбването е повече знание. То може да е ненаситна съблазън. И щедростта е ненаситна. Тежко му, който не прекрачи прага! Затова: навлизайте в любовта, както иманярът влиза в прокопания от него тунел. Може да е тъмно, но коя ли страст обича светлината?

Уви, колкото по-често забравяш любовта, толкова по-често остаряваш."