Марта Воева

С Васил Георгиевразговаряме за новата му книга "Апарат" - историята на неуспял маркетолог, създал машина, която да помогне на хората да използват отново разума си, накърнен от манипулациите на рекламата. И историята на един млад човек, който се опитва да направи удара на живота си, и неговото тайно, необикновено желание. Романът е номиниран за наградите "Хеликон" 2013 и "Елиас Канети" 2013. 

Георгиев е автор и на сборниците "Будистки плаж", "Уличник" и "Деград". Носител е на наградата "Хеликон" за съвременна българска литература за 2011 г.

- Какво те вдъхнови да напишеш книгата?

- Аз съм адвокат. Вдъхнови ме това, че само адвокатската професия не ми е достатъчна да се чувствам окей със себе си като човек. Смятам, че винаги човек трябва да има няколко неща, с които да се занимава, неща, които му носят удовлетворение. Запалих се да пиша покрай един приятел. Темата за това какво правим със земята си, какво правим с бъдещето, си е тема, която винаги ме е интересувала , но никога не съм се задълбавал в нея чак толкова, че да напиша роман. На този етап вече ми се стори, че е достатъчно важно. Никой не говори конкретно по тази тема. Наистина има екологични движения, има екологични протести, това нещо ме подтикна все пак да помисля аз през себе си, да се опитам да си задам правилните въпроси за това какво трябва да се случи, как ще се случи, какво ни предстои и да потърся моя отговор за нещата. Аз винаги във всичко, което ме интересува, търся някакви свои отговори и се опитвам да намеря някаква независимиа мисъл в главата си.

- Разкажи за другите си книги.

- Другите са градски разкази. Първата ми книга излезе 2009 година, хората я харесаха, спечели ми някакви номинации и награди , аз хукнах из страната да обикалям и да я представям, пред 5-10-15 души и това създаде по някакъв начин събитие сред хората, някакво очакване, заради което продължих и да пиша.

-Как се чувстваш като един модерен български автор?

- (смее се) Ами добре се чувствам понякога, защото това ти дава възможност да се срещаш с нови хора, да си говориш с тях, да имаш някаква тема, по която да говориш. В днешния свят е много трудно да намериш някаква тема, по която да говориш. Хората са достатъчно отчуждени, достатъчно вглъбени в себе си, в собствените си проблеми и в базовите си нужди. Радва ме, че има хора, които харесват това, което правя, радвам се също така , че има хора, които ме мразят заради това, което правя, макар че поне аз не си спомням да съм направил нещо лошо. Вкрайна сметка винаги е важно да има някакви чувства между хората положителни или отрицателни, те зарежда по един или друг начин.

-Какво мислиш за свръхконсумацията?

- За съжаление, проблемът не идва от това, че корпорациите и производителите произвеждат повече, проблемът идва от нашите нагласи да имаме повече неща. Тези неща рано или късно ще доведат до някакъв проблем със природата, например - унижоването на природата в Банско, унищожаването на природата на Черноморието, това са някакви първоначални проблеми. Впоследствие отделянето на повече въглероден двуокис от автомобилите, от производството, от това, че нашата консумация докарва това, че хора в Азия са принудени да работят за долар на ден по 12 часа, за да удовлетворят нашите потребности. Това са неща, за които човек трябва да се замисля, да види къде по веригата някой роб е работил 12 часа или 16 часа за него срещу минимална сума. Когато някой ден може би се наложи да търсим някаква алтернатива на петрола, въпросът е да не е много късно, да има някакво ранно предупреждение от хората, които наистина искат да се замислят върху тези неща и по някакъв начин да ги предотвратят. В книгата ми моят герой казва: "С изчерпването на петрола ние изчерпваме възможността си да имаме голяма част от икономиката, която имаме, защото повечето вещи, които притежаваме са направени на такава основа. Тя не може да бъде заменена от слънчевата енергия , защото слъцнето не може да направи пластмаса, слънцето не може да направи всички тези неща, които ги прави той."

-Какъв е твоят план за спасяване не хората от робството на консумеризма?

- Нямам план. Според мен планът е много сложен, защото имаме няколко страни. Едните са такива като нас, готини пичове, които си купуват готини неща. От друга страна - не толкова готини пичове, които ги произвеждат за без пари. От трета страна се естествено корпорациите, които прибират основната печалба, но ако ние спрем да си ги купуваме, тия готини пичове, които ги произвеждат, няма да имат никаква работа, нито социална реализация. Ние в София например сме прекратили връзката си със земята и единственото, което произвежда, единственото, което води до някаква стойност, което може да доведе до това да преживеем. Има някаква перспектива, ако ние предприемем такъв начин на живот, но това в дългосрочен етап не е стабилна програма, този икономически растеж е като растежа на раковата клетка, той в един момент ще обхване цялата земя. Може би ние няма да сме живи.

- Значи мислим в движение?

- Ами да, забелязал съм, че хората не осъзнават проблема, докато той със страшна сила не се стовари пред тях. За това всички приказки, които сега казвам, звучат да голяма степен абстрактно и вероятно нямат особена тежест сред хората. Te може би ще кажат:  "Ние нямаме пари да се хранним, работя като гламав в няк'ва рекламна агенция, нямаме пари за еди-какво си , нас ни е важно да имаме пари". Tова са неща, които трябва по някакъв начин да се нагласят и то постепенно, защото не може така отведнъж да спрат.

- Kaк маркетинговата индустрия би могла да се обърне в полза на хората според теб?

- Тя в момента твърди, и повечето хора са убедени, че работи именно в тяхна полза. Тя може да работи в полза на хората, когато срещу себе си има по-интелигентни потребители, това е единственият начин тя да отчете тези неща и наистина има фирми и корпорации, които са започнали да осъзнават, че зелената идея има голям маркетингов потенциал. Виждаме всички магазини, които са с по- високи цени, това е в началото по някакъв начин може би изродена идея на този етап, но може би в последствие тя ще се развие наистина, защото процесът е двустранен. Както хората възпитават маркетинг специалистите, така и маркетинг специалистите възпитават хората. Според мен човешкото развитие не е кръг, а една спирала. Кръгъта се върти в едно нещо, спиралата все пак върви нагоре. Тоест това е едно постоянно духовно развитие на човечеството, което се надявам да не е самоцелно, както са повечето духовни развития, а да доведе до някакво наистина ново съзнание на хората.

- На представянето на книгата каза, че според теб е по- добре нещата да се разпространяват от човек на човек, а не от корпорациите. На такъв принцип ли разпространяваш книгата си?

- За съжалние да. Аз си стоя зад принципа, но предполагам, че би било по- добре да имам по-добра кампания. Но пък от друга страна тази книга не може да стигне до страшно много хора. Тя стига до сегашните ми читатели и до някои нови. Някои ги разочарова, защото са свикнали с градските разказчета, други пък се радват. Няма голяма парична печалба, по- важното е да достига до повече хора, това е истинската печалба. Писането за мен е удовлствие. Това е положението с писането, бих искал да продължа да пиша и да се развивам, защото аз съм все пак в началото. Искам да запазя писането с идеи, а не просто писането. Исках да кажа, че човек трябва да е оптимист и да е наивен, за да може да прави нещата, които прави, за да може да отиде на протест и да не си каже "Абе, сега ще стане по същия начин, както е ставало до сега". Човек нарочно трябва да си наложи този наивизъм, но когато нещата от този наивизъм се въплътят в нещо, тоест победят по някакъв начин, той трябва да се върне пак към реализма. За съжаление единствено това ми е основанието да съм оптимист, собствената настройка, а не нещата, които виждам около себе си.