Кан 2024: Политически и екзистенциални сюжети - Тръмп, смъртта и свободата на артиста

Тази година има изключително разделение в средите на кинокритиката от една страна, от друга – между критика и публика. Но както се казва, „всеки сам си прецéня...“ И все пак, има общи критерии и те са освен високото качество, така и актуалност в съвременния контекст. А Кан винаги държи здраво пулса на световните събития. Един от най-очакваните филми тази година беше „Стажантът“ – заради героя си Доналд Тръмп, но и заради режисьора Али Абаси. А за нас, в частност, и заради участието на Мария Бакалова като Ивана Тръмп.

Али Абаси е датски режисьор от ирански произход, забелязан със странния, въздействащ на подсъзнателно ниво филм „Граница“ (Голямата награда в „Особен поглед“, 2018). През 2022 той вече e в състезанието със „Свещеният паяк“ - криминална история за сериен убиец в Иран. И ето го отново в конкурса със „Стажантът“ - „по-класически и конвенционален филм“, но темата и героят му са достатъчно ексцентрични за да компенсират стила му.

Това не е биографичен филм, защото визира само младежките години на героя от 70-те и 80-те години на миналия век. Проследява се възходът му към властта, случил се благодарение на срещата и „фаустовския договор“ с адвоката-консерватор и политически посредник Рой Кон. Историята е фикция, вдъхновена от реалността и разказва за топлите отношения учител-ученик.

След прожекцията много хора с основание се питат дали светът би бил същият, ако тази среща не би се състояла и до каква степен това е повлияло на живота ни... За да са достоверни във всичко режисьорът Абаси и актьорът Себастиан Стан дълго са проучвали всякакви архиви. Явно това е дало резултат, защото от екипа на Тръмп вече говорят за процес срещу филма. Заглавието е вдъхновено от реалити-шоуто, продуцирано и водено от Тръмп по NBC от 2004 до 2017 и донесло му огромна популярност. От него се помни фразата „Уволнен сте!“, станала нещо като емблема на водещия и отразяваща точно безпардонния му характер.

Филмът на Абаси не е карикатура или гротеска, а подигравателен поглед към периода, в който младият Тръмп усвоява мръсните номера в бизнеса с недвижими имоти от първа ръка. Изважда „късмет“ – за ментор има опасен и напълно аморален човек, който го е взел под крилото си. Впоследствие той заболява от СПИН и изчезва от действието, като така се нарушава драматургичното равновесие в тази двойка. В ролята на Рой Кон е Джеръми Стронг, стоящ съвсем „като във филм на Скорсезе“.

Себастиан Стан също се справя безупречно при предаване на маниеризма и тиковете на Тръмп, специфичното свиване на устни и резките му жестове с ръце, килнатата глава. Той успява да предаде властната и безчувствена природа на героя си, мегаломанските му амбиции, чудовищния му егоцентризъм, които ще избуяват в бъдеще. За съжаление ролята на Мария Бакалова като Ивана Тръмп е малка и не позволява разгръщане на таланта й. Затова пък по време на задължителната фотосесия тя стоеше равностойно на големите звезди. В изискан костюм на Диор с къси панталонки тя трябваше да позира пред десетките фотографи и го направи с финес и естественост. Видя се, че нашето момиче има класа и стил.

Светът познава няколко документални филма за Тръмп и живота му, така че да изненадаш с този сюжет е непосилно. Може би поради огромните очаквания филмът разочарова и получи най-ниската оценка до момента. „В стремежа си към реализъм „Стажантът“ остава драматично плосък и показването на най-срамните постъпки на Тръмп, включително обвинението на Ивана Тръмп, че съпругът й я е изнасилил (обвинение, от което тя се отказва) остават чисто външни“ – пише „Screen International“ и продължава, че макар и да е напрегнат и направен в кресчендо, филмът „не успява да запечати в паметта ни“ своя герой. „Стажантът“ още не е продаден в САЩ, но съдбата му несъмнено ще бъде интересна. Ще следим и евентуалните съдебни искове срещу авторите му.

И още едно заглавие, което разочарова верни фенове и познавачи – „Плащаниците“ на Дейвид Кроненбърг – един макабрен и прекалено личен филм.

Кадър от "Плащаниците"

“Това е изключително личен филм за мен. Всеки, който ме познава, ще разбере кои части в него са автобиографични“ - споделя 81-годишният канадски режисьор, загубил преди 7 години съпругата си. Героят му Карш, бизнесмен на 50, страда безмерно от загубата на жена си и в отчаянието си изобретява системата GraveTech, с която живите могат да наблюдават близките си мъртви в ковчега им. Но една нощ вандали оскверняват гробовете и Карш тръгва да търси престъпниците... Докосваме се до вечната тема за Ерос и Танатос в нестандартен техно-вариант.

И така, в историята героят (Венсан Касел) проследява ден след ден разлагането на тялото на жена си. Това става посредством камери, един вид дигитални плащеници, поставени в гробовете. В образа на Касел съвсем съзнателно е търсена стряскаща физическа прилика с Кроненбърг до степен, че той се възприема буквално като негов двойник.

„Плащаниците“ е филм „на живот и смърт“ за режисьора, в който майсторът на хоръра със 7 участия в Кан, не спира да предизвиква. След „Crash“ и „Мухата“ той продължава изследването на физическите и психологически процеси, извършващи се в човешкото същество. В последния му филм, „Престъпления от бъдещето“ (2022), представен също в конкурса, ставаше дума за биологичните мутации на тялото посредством революционен метод, отблъскващ границите на възможното.

Тук Кроненбърг отива още по-далеч и отрича самата смърт като тръгва от едно метафизично спускане в скръбта, с която рано или късно всеки се сблъсква при загубата на любим човек. Въпросът е доколко е приемливо - морално и естетически - да наблюдаваш как един труп се разлага в реално време... Възприемането на филма е нееднозначно. Тук също лоша шега е изиграл синдромът на очакване на нещо невиждано.

„Тъжно е, когато най-шокиращото нещо за един нов филм на Кроненбърг е колко е отегчителен“ – отсичат в „Screen International“. Филмът е направен стилно в тъмна тоналност на нюансите на черно и сиво и избягва успешно лиричните изкушения на романтичната тема. Зрителят може само да се досеща за дълбоко скритата лична емоция на режисьора.

В тази камерна и подтискаща история лъч светлина хвърля само красивата Диан Крюгер, която изпълнява 3 роли – на непрежалимата жена, сестра й близначка и неясен аватар. А на възможни упреци от религиозен характер Кроненбърг отговаря така: „Аз съм евреин, пълен атеист, но по въпроса с погеребенията намирам за красива юдаистката традиция, че душата трудно напуска тялото, защото е опознала света чрез него.“

Освен голямата политика и екзистенциалните въпроси показвани на екрана, фестивалът реагира светкавично и на най-наболелите проблеми, свързани с киното. Пример за това е солидарността, която участниците изразяват спрямо иранския режисьор-дисидент Мохамад Расулоф, чийто филм „Семето на свещената смокиня“ е в конкурса, но присъствието му не беше сигурно. Расулоф е носител на наградата на „Особен поглед“ за филма „Честен човек“ (2017). В последния момент Тиери Фремо увери Франс Прес, че той все пак ще дойде да представи филма си:
„Потвърждаваме подкрепата си към всички артисти по света, които страдат от насилие и репресии“
– заяви той.

Кадър от "Семето на свещената смокиня"

В Отворено писмо за солидарност с иранските режисьори, включително и Расулоф, десетки изявени кинематографисти осъждат „постоянната систематична криминализация на артистичната свобода“. Писмото е подписано от Шон Бейкър (САЩ) и Паял Кападия (Индия), участници в конкурса, иранската актриса Зар Амир Ебрахими, (носителка на Нагадата за женска роля от Кан 2022 за „Свещеният паяк“), Фатих Акин, Агнешка Холанд, Илдико Ениеди, Атом Егоян, Сандра Хюлер и много други.

Към подписалите се е присъединил и Робърт Де Ниро като съосновател на фестивала Трайбека. Броят на подписалите продължава да расте. „Осъждаме нечовешкото отношение към Расулоф, неговите колеги и много независими артисти в Иран, които са строго наказвани, криминализирани и заставяни да мълчат защото упражняват артистичната си свобода.“ – се казва в писмото. Заклеймява се „ислямистката диктатура, която системно подтиска всеки аспект на социалния им живот“.

Расулоф е получил 8-годишна присъда от Ислямски революционен съд за публични изявления, игралните си и документални филми и е бил принуден да замине в изгнание в Евпропа. За цензурата, която се опитват да преодоляват някои от новото поколение кинематографисти, се знае че е жестока. Изискванията са да няма актриса без хиджаб, да не се показва физически контакт мъже-жени, да няма никакъв диалог, съдържащ критика на исляма или политическата система.

„В Иран днес всичко е политика“ – цитира „Монд“ една монтажистка на ъндърграунд филми, която се представя с псевдоним от съображения за сигурност. За филма на Расулоф в конкурса се знае само, че е за разследващ съдия, страдащ от параноя в следствие на политическите размирици в Техеран. Когато оръжието му изчезва, той започва да подозира близките си и налага драконовски мерки, а това изостря семейните му отношения.

Следете новините ни в GoogleNews