Тази година има изключително разделение в средите на кинокритиката от една страна, от друга – между критика и публика. Но както се казва, „всеки сам си прецéня...“ И все пак, има общи критерии и те са освен високото качество, така и актуалност в съвременния контекст. А Кан винаги държи здраво пулса на световните събития. Един от най-очакваните филми тази година беше „Стажантът“ – заради героя си Доналд Тръмп, но и заради режисьора Али Абаси. А за нас, в частност, и заради участието на Мария Бакалова като Ивана Тръмп.
Али Абаси е датски режисьор от ирански произход, забелязан със странния, въздействащ на подсъзнателно ниво филм „Граница“ (Голямата награда в „Особен поглед“, 2018). През 2022 той вече e в състезанието със „Свещеният паяк“ - криминална история за сериен убиец в Иран. И ето го отново в конкурса със „Стажантът“ - „по-класически и конвенционален филм“, но темата и героят му са достатъчно ексцентрични за да компенсират стила му.
Това не е биографичен филм, защото визира само младежките години на героя от 70-те и 80-те години на миналия век. Проследява се възходът му към властта, случил се благодарение на срещата и „фаустовския договор“ с адвоката-консерватор и политически посредник Рой Кон. Историята е фикция, вдъхновена от реалността и разказва за топлите отношения учител-ученик.
След прожекцията много хора с основание се питат дали светът би бил същият, ако тази среща не би се състояла и до каква степен това е повлияло на живота ни... За да са достоверни във всичко режисьорът Абаси и актьорът Себастиан Стан дълго са проучвали всякакви архиви. Явно това е дало резултат, защото от екипа на Тръмп вече говорят за процес срещу филма. Заглавието е вдъхновено от реалити-шоуто, продуцирано и водено от Тръмп по NBC от 2004 до 2017 и донесло му огромна популярност. От него се помни фразата „Уволнен сте!“, станала нещо като емблема на водещия и отразяваща точно безпардонния му характер.
Филмът на Абаси не е карикатура или гротеска, а подигравателен поглед към периода, в който младият Тръмп усвоява мръсните номера в бизнеса с недвижими имоти от първа ръка. Изважда „късмет“ – за ментор има опасен и напълно аморален човек, който го е взел под крилото си. Впоследствие той заболява от СПИН и изчезва от действието, като така се нарушава драматургичното равновесие в тази двойка. В ролята на Рой Кон е Джеръми Стронг, стоящ съвсем „като във филм на Скорсезе“.
Себастиан Стан също се справя безупречно при предаване на маниеризма и тиковете на Тръмп, специфичното свиване на устни и резките му жестове с ръце, килнатата глава. Той успява да предаде властната и безчувствена природа на героя си, мегаломанските му амбиции, чудовищния му егоцентризъм, които ще избуяват в бъдеще. За съжаление ролята на Мария Бакалова като Ивана Тръмп е малка и не позволява разгръщане на таланта й. Затова пък по време на задължителната фотосесия тя стоеше равностойно на големите звезди. В изискан костюм на Диор с къси панталонки тя трябваше да позира пред десетките фотографи и го направи с финес и естественост. Видя се, че нашето момиче има класа и стил.
Светът познава няколко документални филма за Тръмп и живота му, така че да изненадаш с този сюжет е непосилно. Може би поради огромните очаквания филмът разочарова и получи най-ниската оценка до момента. „В стремежа си към реализъм „Стажантът“ остава драматично плосък и показването на най-срамните постъпки на Тръмп, включително обвинението на Ивана Тръмп, че съпругът й я е изнасилил (обвинение, от което тя се отказва) остават чисто външни“ – пише „Screen International“ и продължава, че макар и да е напрегнат и направен в кресчендо, филмът „не успява да запечати в паметта ни“ своя герой. „Стажантът“ още не е продаден в САЩ, но съдбата му несъмнено ще бъде интересна. Ще следим и евентуалните съдебни искове срещу авторите му.
И още едно заглавие, което разочарова верни фенове и познавачи – „Плащаниците“ на Дейвид Кроненбърг – един макабрен и прекалено личен филм.
Кадър от "Плащаниците"
“Това е изключително личен филм за мен. Всеки, който ме познава, ще разбере кои части в него са автобиографични“ - споделя 81-годишният канадски режисьор, загубил преди 7 години съпругата си. Героят му Карш, бизнесмен на 50, страда безмерно от загубата на жена си и в отчаянието си изобретява системата GraveTech, с която живите могат да наблюдават близките си мъртви в ковчега им. Но една нощ вандали оскверняват гробовете и Карш тръгва да търси престъпниците... Докосваме се до вечната тема за Ерос и Танатос в нестандартен техно-вариант.
И така, в историята героят (Венсан Касел) проследява ден след ден разлагането на тялото на жена си. Това става посредством камери, един вид дигитални плащеници, поставени в гробовете. В образа на Касел съвсем съзнателно е търсена стряскаща физическа прилика с Кроненбърг до степен, че той се възприема буквално като негов двойник.
„Плащаниците“ е филм „на живот и смърт“ за режисьора, в който майсторът на хоръра със 7 участия в Кан, не спира да предизвиква. След „Crash“ и „Мухата“ той продължава изследването на физическите и психологически процеси, извършващи се в човешкото същество. В последния му филм, „Престъпления от бъдещето“ (2022), представен също в конкурса, ставаше дума за биологичните мутации на тялото посредством революционен метод, отблъскващ границите на възможното.
Тук Кроненбърг отива още по-далеч и отрича самата смърт като тръгва от едно метафизично спускане в скръбта, с която рано или късно всеки се сблъсква при загубата на любим човек. Въпросът е доколко е приемливо - морално и естетически - да наблюдаваш как един труп се разлага в реално време... Възприемането на филма е нееднозначно. Тук също лоша шега е изиграл синдромът на очакване на нещо невиждано.
„Тъжно е, когато най-шокиращото нещо за един нов филм на Кроненбърг е колко е отегчителен“ – отсичат в „Screen International“. Филмът е направен стилно в тъмна тоналност на нюансите на черно и сиво и избягва успешно лиричните изкушения на романтичната тема. Зрителят може само да се досеща за дълбоко скритата лична емоция на режисьора.
В тази камерна и подтискаща история лъч светлина хвърля само красивата Диан Крюгер, която изпълнява 3 роли – на непрежалимата жена, сестра й близначка и неясен аватар. А на възможни упреци от религиозен характер Кроненбърг отговаря така: „Аз съм евреин, пълен атеист, но по въпроса с погеребенията намирам за красива юдаистката традиция, че душата трудно напуска тялото, защото е опознала света чрез него.“
Освен голямата политика и екзистенциалните въпроси показвани на екрана, фестивалът реагира светкавично и на най-наболелите проблеми, свързани с киното. Пример за това е солидарността, която участниците изразяват спрямо иранския режисьор-дисидент Мохамад Расулоф, чийто филм „Семето на свещената смокиня“ е в конкурса, но присъствието му не беше сигурно. Расулоф е носител на наградата на „Особен поглед“ за филма „Честен човек“ (2017). В последния момент Тиери Фремо увери Франс Прес, че той все пак ще дойде да представи филма си:
„Потвърждаваме подкрепата си към всички артисти по света, които страдат от насилие и репресии“
– заяви той.
Кадър от "Семето на свещената смокиня"
В Отворено писмо за солидарност с иранските режисьори, включително и Расулоф, десетки изявени кинематографисти осъждат „постоянната систематична криминализация на артистичната свобода“. Писмото е подписано от Шон Бейкър (САЩ) и Паял Кападия (Индия), участници в конкурса, иранската актриса Зар Амир Ебрахими, (носителка на Нагадата за женска роля от Кан 2022 за „Свещеният паяк“), Фатих Акин, Агнешка Холанд, Илдико Ениеди, Атом Егоян, Сандра Хюлер и много други.
Към подписалите се е присъединил и Робърт Де Ниро като съосновател на фестивала Трайбека. Броят на подписалите продължава да расте. „Осъждаме нечовешкото отношение към Расулоф, неговите колеги и много независими артисти в Иран, които са строго наказвани, криминализирани и заставяни да мълчат защото упражняват артистичната си свобода.“ – се казва в писмото. Заклеймява се „ислямистката диктатура, която системно подтиска всеки аспект на социалния им живот“.
Расулоф е получил 8-годишна присъда от Ислямски революционен съд за публични изявления, игралните си и документални филми и е бил принуден да замине в изгнание в Евпропа. За цензурата, която се опитват да преодоляват някои от новото поколение кинематографисти, се знае че е жестока. Изискванията са да няма актриса без хиджаб, да не се показва физически контакт мъже-жени, да няма никакъв диалог, съдържащ критика на исляма или политическата система.
„В Иран днес всичко е политика“ – цитира „Монд“ една монтажистка на ъндърграунд филми, която се представя с псевдоним от съображения за сигурност. За филма на Расулоф в конкурса се знае само, че е за разследващ съдия, страдащ от параноя в следствие на политическите размирици в Техеран. Когато оръжието му изчезва, той започва да подозира близките си и налага драконовски мерки, а това изостря семейните му отношения.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)