България - военният трофей на Сталин

Последна промяна на 16 септември 2014 в 09:46 14366 17

Дебютната книга на Георги Боздуганов изследва една изключително важна (и едва ли случайно!) пренебрегвана от българската историография тема: отношенията между България и Съветския съюз през Втората световна война. Книгата се отличава с нетипична за традиционните исторически изследвания яснота на мисълта и фактическото изложение. В нея липсват несъществени за разглежданата тема отклонения. Историческите факти и документи са не само прецизно подредени, но и осмислено представени по начин, който позволява дори на неинформирания или предубеден читател да проумее какво точно се е случило в България през годините на Втората световна война.

Книгата е изградена на основата на български и чуждестранни дипломатически документи, лични дневници, записки и мемоари на важни участници в събитията. В нея в хронологичен ред са събрани и разгледани множество факти и обстоятелства, упорито премълчавани през отминалите години. Разкрита е и директната политика, която Царство България и Съветския съюз водят помежду си по време на Втората световна война, както и намесата на трети страни в отношенията между тях.

Наред с изясняването на основния въпрос - как бе попречено на България да прекрати своето „символично” участие във войната срещу Западните съюзници и да избегне съветската окупация, в книгата се повдигат и други, останали досега без отговор въпроси. Сталин ли нареди да бъде отровен Цар Борис III ? До каква степен българската политическа класа е била обвързана със сталиновия режим преди влизането на Червената армия в страната? Защо и днес в Русия действат закони, според които България е вражеска страна, воювала срещу СССР?

"България - военният трофей на Сталин" е издадена от издателство МаК. Премиерата й е на 22 септември.

Предлагаме ви кратък откъс от нея.

1940

На 12 ноември в Берлин започват германско-съветски преговори на най-високо равнище. Молотов е начело на внушителна делегация от 65 души народни комисари, петима заместници, дипломати, стопански дейци и пр. Очакванията са големи. Хитлер обмисля включването на СССР в Тристранния пакт и превръщането му в четиристранен. Той търси сигурност на изток и руски суровини за напрегнато увеличаващата обема си немска военна индустрия.

Сталин е изключително респектиран от „Блицкрига”. Не вижда кой би могъл да спре танковите колони на Гудериан и Ервин Ромел. В ръцете на фюрера пада почти цяла Европа - 4 милиона кв. километра и 333 милиона души. Сталин е готов да продължи да доставя нефт и други суровини на германците, както ги е доставял вече цяла година. Изглежда готов и да се присъедини към Тристранния пакт, но си има много специална цел. Иска да осребри своето участие, като осъществи отколешната мечта на руските царе още от времето на Екатерина - Босфора и Дарданелите трябва да станат част от неговата империя. Вероятно така би се почувствал по-значим от Петър I и всички романовци, взети заедно. Но за това първо му трябва България. Пътят към Босфора минава през нея, просто няма откъде другаде. В директивите, дадени на Молотов, Сталин изрично подчертава, че България трябва да бъде „главния въпрос” на тези преговори. „България - главният въпрос на преговорите - трябва да бъде, по договореност с Германия и Италия, отнесена в сферата на интересите на СССР на основата на такива гаранции за България от страна на СССР, както това е направено от Германия и Италия по отношение на Румъния, с въвеждане на съветски войски в България”.

Указанията са кристално ясни - въвеждане на съветски войски и изграждане на военни бази, без изобщо да се пита България за нейното съгласие. Текстът, определящ България като „главния въпрос на преговорите”, е написан собственоръчно от Молотов и оформен във вид на опорни точки, които му служат при водене на преговорите в Берлин. След своето завръщане наркомът предава текста в деловодството, където е заведен с гриф „Съвършено секретно”.

... Преговорите приключват без конкретен резултат. Сталин не е очаквал толкова решително противопоставяне по българския въпрос, но не е очаквал и да получи и окончателно съгласие. В своите спомени съветският дипломат Валентин Бержков, който е преводач на Молотов в Берлин, отбелязва че Сталин е имал далеч по-големи планове за заключителния етап на съветско-германските преговори. Считал е, че най-важните въпроси - включването на СССР към Тристранния пакт и въпросът за България и Проливите могат да бъдат решени само на четири очи между него и Хитлер. В същият дух е и личното писмо на Рибентроп до Сталин. Двете страни се уговарят окончателното решение ше бъде взето по-късно, на нова среща в Москва или Берлин.

В Москва обаче не си дават сметка за нещо изключително важно. На 16 октомври Хитлер изпраща на цар Борис III писмо и настоява в ултимативна форма за незабавното включване на България в Тристранния пакт. Фюрерът настоява да получи съгласие, за да затвори балканската тема преди посещението на Молотов. Остава разочарован. Царят предусеща коя може да се окаже една от главните дискусионни теми на Берлинската среща, но няма намерение да се отказва от българския неутралитет. В отговор на провежданата агресивна германска политика за присъединяване на България към силите на Оста, той изтъква в свое писмо, че досегашната българска предпазливост при взимане на важни решения е била полезна на Германия, за да не се организират целите Балкани в един блок против Райха. Обяснява как преждевременното включване на България към пакта би предизвикало усложнение в региона с възможна заплаха от Турция и Гърция, и иска да се обсъди още веднъж въпроса „дали е безусловно необходимо“ незабавното присъединяване на страната ни.

Намекът е деликатен. Нито един от политческите играчи не е забравил, че Англия и Франция с подкрепата на САЩ са лобирали за създаване на Общ балкански съюз на неутралните държави - една спирачка за съветските, германските и италианските териториални аспирации в региона. Знаят и че главната причина този съюз да не се състои, са именно Съветският съюз и хитлеровият Райх. За Хитлер неутралитета на всяка една балканска държава не означава нито сигурност, нито подкрепа. Отделните държави, в случай на заплаха, биха могли да потърсят съюз, за да пазят своят неутралитет. Всяко обединение, което не е доминирано от Райха, е възприемано в Берлин като блок срещу Райха. В безкомпромисния колективен шахмат върху европейския континент, Царят е принуден да играе без право на грешка по най-добрия възможен начин, осигуряващ националния суверенитет.

Споменаване на категориите „неутралитет” и „блок” на Балканите преди края на войната с Англия, когато британският боен флот вече се е настанил на гръцките острови, в комбинация със съветските аспирации към България, вероятно са предизвикали нещо повече от нервна криза у параноичния фюрер. Хитлер отказва дори да приеме донесеното от посланик Първан Драганов царско писмо, и го препраща на секетаря Вайцзекер.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

01.10 2014 в 12:49

Борис ІІ естествено имам предвид навсякъде :)
макар, че в житието могат да се видят паралели и с Борис ІІІ - историята си прави такива "шегички" понякога...

01.10 2014 в 12:46

Всъщност Борис ІІ заслужава нашето уважение, понеже не си стои кротко, като златен лампион в Канстантинопол, а предприема дръзко бягство заедно с брат си, и загива нелепо, но все пак осигурява на брат си трона на България, и помага безмерно политически за легитимацията на Самуил, като пазител на царството и после като легитимен наследник на трона.
Някои негови роднини, в по-късни времена са се справили далеч по-безлично и за привилегии са предавали родината си. Не само у нас има такива примери, ами и по света. Джон Балиол примерно се радвал да бъде английска марионетка и "крал-пленник", докато си ходи на лов в околностите на Тауър с антураж, пък цар Иван Асен ІІІ, като фактически византийски наместник и марионетка напълно е осквернил великите царски имена, които носи.
На техен фон - животът на Борис ІІІ е трагичен, но напълно достоен. Когато е трябвало е оцелявал, но при първа възможност е рискувал, всичко заради независимостта и в крайна сметка е провалил византийските комбинации.

16.09 2014 в 15:56

Краси, какво му обясняваш на F1,толкова е чело момчето, толкова знае :)

16.09 2014 в 15:44

За червеното мозъче няма разлика между Борис II и Борис III какво са едни 950 години разлика във времето. Иначе този Борис не е бил точно цар щото е бил заложник Костантинопол през цялото си "царуване" но това пак са подробности. Иначе България тогава не е била под руска власт. След като идват тук русите са наети от българите да воюват срещу Византия. Иначе няма как да се обясни наличието на елитна конница в битката за Дръстър както е известно викингите нямат кавалерия.

16.09 2014 в 15:34

Станчева, Станчева, уфсъ проста!
Главният проблем на "демократите" е, че не правят разлика между количество и качество. Какво като
15х10хх6 тъпанари са влезли в сайта на наглеца Иво Инджев. Променя ли това миналото му на ДС доносник и агентурното му настояще ? Нали вие "демократите" все плюете по ДС? Станчева, патко глъмава, не демократската тълпа, а елитът е движещата сила на човечеството.

Онзи другият демократичен идиот дето принизява великия цар Борис Втори да прочете малко история. Тъпак!

16.09 2014 в 14:58

F1, добре е ти да ме мислиш за неграмотен демократичен идиот. Обаче пак не ми стана ясно, защо е "браво"-то на Борис Втори?!

Така си пишеш или имаш някаква мисъл, някъде?

16.09 2014 в 13:45

Станчева,като срещнеш дърво го заобикаляш,нали?А пък F1 e такъв пън,че е задължително.От него могат да се издялат идеални дръжки на сърп или на чук,за друго не става.

16.09 2014 в 13:12

Кой си ти гнидо, долна,нищожна и подла да мърсиш така името на Иво Инджев? Знаеш ли малоумник нещастен, колко посещения има неговият сайт до сега- къде 15 милиона посещения. Кой личен сайт има такава посещаемост??? И защо обиждаш тези българи -които му вярват безрезервно?

16.09 2014 в 12:58

Аватар = неграмотен демократичен Идиот.

16.09 2014 в 12:47

Съжалявам, не мога да го коригира, но в бързането см писал България с малка буква. Сега ме е срам и се червя!