"Аз вярвам, че трагедиите трябва да се разказват като комедии, това е моят подход. Не правя чисти комедии, но ако публиката се смее от време на време, съм щастлив, тъй като смехът не е лесна работа и да имаш разтуха от него е важно", заяви грузинският режисьор Леван Когуашвили пред OFFNews.
Миналогодишният носител на Голямата награда на София Филм Фест със своя "Срещи на сляпо" тази година бе част от 5-членното международно жури, оценяващо най-добрия филм на феста.
Титлата на 19-ия СФФ получи творбата на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - "Урок".
Миналата година участвахте в надпреварата, а тази сте част от международното жури, какво е по-различното?
Има разлика, но като цяло чувствам, че фестивалът се превърна в мой дом, тъй като миналата година бях приет много топло, не само защото спечелих наградата, но защото организаторите, Стефан (бел.ред. - директорът на СФФ Стефан Китанов) и всички останали бяха много гостоприемни. Да си жури винаги е трудно, защото да съдиш работата на другите режисьори не е винаги хубаво и приятно нещо, но се налага да го правя и се опитвам да съм честен и справедлив в оценките си.
Има ли строги правила за това как се оценяват филмите, например 2 точки за актьорска игра, 2 точки за сценарий и т.н., или е субективно?
По принцип, ако един филм е хубав, всичките му части са хубави. Разбира се, понякога си казваш, че идеята е била добра, но режисурата се е била безинтересна, камерата се е държала странно...Но смятам, че ако един филм е хубав и историята те завладее, тогава всичко проработва.
Как тогава отсъждате кой от 12-те филма в надпреварата е по-добър?
Ако един филм е емоционално силен и те докосва вътрешно, това е най-важното. Много е трудно да се обясни какво прави един филм добър. За мен той трябва да има емоции, да те накара да се замислиш, като го гледаш, да ти повлияе някак. Има и професионални елементи като сценария, актьорската игра, но на първо място винаги трябва да бъда емоционално обвързан с това, което гледам.
Когато гледате филмите си, виждате ли малките грешки, които публиката не може да забележи и доволен ли сте от направеното?
Разбира се, винаги. Творбите ми са много далеч от перфектното.
Грузия е на фокус тази година на СФФ, кои са най-добрите филми според Вас?
Знаете ли, ако някой го интересува киното, горе-долу всички ще са му интересни. Но сега има една нова вълна от грузински режисьори, които се опитват да продължат добрата традиция на хубавото грузинско кино от съветско време. Ти всички са много различни, но същевременно с това отразяват някои специфични елементи от грузинското кино, затова ако някой се интересува, бих му препоръчал да гледа колкото се може повече. Има 6 или 7 филма тази година. Горещо препоръчвам да се видят грузинските класики обаче. Задължително да се видят. Смятам, че те са добра колекция от филми, които са не само от локално значение, но са важни за киното като цяло.
Къде можем да гледам грузински филми освен на СФФ сега, в България, а и по другите страни, европейското и в частност грузинското кино, не се намират лесно.
Така е, това е проблем, но интернет е някакъв вид решение. Има няколко официални сайта за теглене и закупуване на филми, както и пиратски, които вредят доста на нас, режисьорите. Моят последен филм имаше известен брой прожекции по кината в България, така че бях късметлия, но като цяло достъпът до нетрадиционно чуждестранно кино е проблем. Video on demand е вид решение също.
Споменахте пиратските сайтове, те не популяризират ли грузинското кино в страни, в които няма друг начин да се закупи или гледа?
Трябва да призная, че аз също гледам филми в интернет по не особено законен начин, защото не съм успял да ги намеря по друг начин. Случва се, затова не мога да виня никого, но трябва да се научим да си заплащаме услугата, особено щом интернет дава възможност до евтин достъп до филми. Защото иначе е кражба от някого, въпреки че разбирам.
Направихте филм комедия, преди това драма, малко преди това документален, защо експериментирате така?
Според мен правя един и същи тип филми. Когато споменахте комедията, тя не е точно комедия-комедия. Аз вярвам, че трагедиите трябва да се разказват като комедии, това е моят подход. Не правя чисти комедии, но ако публиката се смее от време на време, съм щастлив, тъй като смехът не е лесна работа и да имаш разтуха от него е важно.
Значи „Срещи на сляпо” е отражение на живота – трагикомедия, а не е плоска американска комедия, където всички са щастливи и всичко е хубаво?
Смятам че като цяло животът е комедия. Не е комедия по директния начин, който описахте, ами е примесена с друго. Също така не винаги всичко е трагедия. Хуморът прави историята по-топла, по-дълбока, затова той е много важен и режисьорският подход трябва да търси смешното.
Да Ви очакваме ли следващата година за трети пореден път с друг филм?
Ако всичко е наред, да. Надявам се, че ще започна снимки по нов филм по-късно тази година, но не знам. Все още работим по сценария. Ще се разказва за грузински емигранти в Ню Йорк.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата