OFFNews разговаря с доц. д-р Мария Къшева, директор на Института по тютюна и тютюневите изделия (ИТТИ) към Министерство на земеделието и храните по повод последните промени в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (ЗТТСТИ) за определението на награваемите тютюневи изделия и решението на Софийския районен съд (СРС) от 13 ноември 2023 г., което гласи, че употребата на устройства за нагряване на тютюн не представлява тютюнопушене и не попада в забраната за тютюнопушене.

Използването им на закрити обществени места не е забранено от закона, се посочва в решение на Софийски районен съд. В същото време след решението на съда депутатът от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев обяви, че ще инициира промени в Закона за здравето за нова забрана, за да не могат устройствата за нагряване на тютюн да се използват в закрити помещения.

Г-жо Къшева, някои политици разкритикуваха решението на СРС, твърдейки, че макар и бездимни, те имат някакъв дим и попадат в забраната. Какво е Вашето становище от регулаторна и научна гледна точка?

- От регулаторна и от научна гледна точка не следва да възниква съмнение в тълкуването и обективността на Решението на СРС, с което се отменя издаден от РЗИ-София акт за нарушение на забраната за тютюнопушене на закрито обществено място, повод за което е било използване на устройства за нагряване на тютюн (споменати в решението с марки IQOS и GLO). За нас от ИТТИ именно действащата нормативна уредба в България, базирана на европейската, както и обективната научна обосновка, са безспорната обосновка за решението на съда.

Освен наличната ясна законова база и фактически обстоятелства, има и съдебна практика в ЕС, на която е твърде вероятно съдът да се е позовал. Например - в Решение на Административния съд на Брауншвайг, Германия, от септември 2021 г. се посочва, че нагреваемите тютюневи изделия не се консумират чрез горивен процес, а тютюнът се нагрява по контролиран начин, като по време на процеса на консумация не се възпламенява/запалва, за да може да започне в последствие самоподдържащ се процес на горене. Сходно е заключението и на Административния съд в Стокхолм, Швеция, от януари 2022 г.

Забраната за тютюнопушене на закрити обществени места и на някои открити обществени места от 2012 г. в Закона за здравето има ясна обосновка и цел – да се създаде среда без дим и да се защитят непушачите от пасивно пушене. От ИТТИ заставаме твърдо зад тази забрана и изразяваме нашата загриженост относно неспазването ѝ. Считаме, че проблемът е с прилагането на законовата забрана за тютюнопушене и той не може да бъде решен като се въведе и забрана за употреба на бездимни изделия – напротив, това би въвело в заблуждение обществото и би размило възприятието им за опасното въздействие на тютюневия дим спрямо влиянието на аерозолните емисии от бездимните изделия в закрити места.

В края на миналата година с промените в Закона за тютюна се въведе определение на нагреваеми тютюневи изделия, което не е съвсем ясно - може да са бездимни или да са за пушене. Може ли да обясните какво означава и как се определя това?

- Европейската комисия въведе описание на "нагреваемите тютюневи изделия", което влезе в нашия закон като следната дефиниция: "Нагреваемо тютюнево изделие е ново тютюнево изделие, което се нагрява, за да произведе емисии, съдържащи никотин и други химикали, които се вдишват от потребителя, и което, в зависимост от характеристиките си, е бездимно тютюнево изделие или е тютюнево изделие за пушене".

В допълнение, законодателят въведе и следната ключова разпоредба: „Ново тютюнево изделие, при чиято употреба не е налице процес на горене, се смята за бездимно тютюнево изделие, а когато употребата се извършва чрез процес на горене, новото тютюнево изделие се смята за тютюнево изделие за пушене”. Следователно, характеристиката, въз основа на която всяко ново нагреваемо изделие се класифицира в едната от двете категории е пределно ясна, а именно - дали се употребява чрез процес на горене или без процес на горене. Горенето на тютюна представлява високотемпературна химична реакция, която се осъществява при температура над 700-800 градуса, при която настъпва разпад на материята до пепел и се отделя емисия в газообразна форма – наречена за регулаторни и обществени цели дим/пушек, а процесът на консумация чрез горене се нарича “тютюнопушене”.

За разлика от тях, при консумация на нагреваемите тютюневи изделия, предназначени за употребa чрез устройства, които нагряват тютюна при значително по-ниска температура: до около 300-350 градуса, не настъпва процес на горене, тютюневата маса не се разпада, не се превръща в друга материя, както се случва при образуването на пепелта с изгарянето, отделената емисия в газообразна форма не се нарича дим/пушек, а е вид аерозол (или пара), чиито химически състав и физични свойства се различават значително от дима при горенето. При употребата им липсва и вторичната димна струя, типична за процеса на горене на изделията за пушене (димът от горящия край), както и не се образуват типичните за изгарянето остатъчни въглеродни смеси, наричани „катрани“. Наличните на пазара нагреваеми тютюневи изделия, които са преминали през регулаторната оценка в България и в ЕС са класифицирани като бездимни.

За момента не са налични и не са известни нагреваеми тютюневи изделия, които да са за пушене.

Както често се случва в реалността обаче, липсва точен общоприет езиков израз или дума за употребата на устройствата за нагряване на тютюн, поради което масово се използва думата “пушене”, която е некоректна, тъй като не назовава фактическото действие и не носи научна достоверност.

Според закона за тютюна след 22 февруари на пазара вече не трябва да се предлагат нагреваеми тютюневи изделия с различни вкусове и аромати. Молим Ви да разясните по какъв начин ще се определя и прилага това ново ограничение?

- За практическото прилагане на въведената на 22 декември забрана за предлагане и продажба на нагреваеми тютюневи изделия с характерни-вкусово ароматни качества след 22 февруари, от ИТТИ бихме искали да потвърдим, че едва на 15 януари 2024 г. ЕК публикува актуалната методологията за определяне на тези качества.

Процедурата следва определени стъпки по събиране на мостри от пазара, уводмяване на производителя, консултиране с други страни членки на ЕС и с консултативната група към ЕК.

Според наличните данни до момента и информация от производителите и вносителите на нагреваеми тютюневи изделия в ЕС, всяка компания е извършила оценка от независими панели от експерти на своите продукти така, че своевременно да могат да преустановят производството на онези разновидности, които са установени от независимите експерти, че притежават отличителен аромат или вкус, различен от тютюневия.

Забраната е валидна за целия ЕС, като с цел хармонизиране на прилагането, е важно контролните органи във всяка страна членка да прилагат единната процедура и методология за ЕС.

ИТТИ е част от Селскостопанската академия към Министерство на земеделието и храните и изпълнява научно-приложна дейност в областта на тютюна и тютюневите изделия. ИТТИ изпълнява редица задължения по ЗТТСТИ, като едно от тях е да подготвя и предоставя експертни становища относно нови тютюневи изделия, каквито са нагреваемите тютюневи изделия.