Теодора Георгиева има повече от 20 години опит като стратегически мениджър и ръководител на значими проекти в различни икономически сектори. Била е изпълнителен директор на OMV България и е отговаряла за проекта „Набуко“. В момента Георгиева е изпълнителен директор на "Ай Си Джи Би АД", както и член на Съвета на директорите на проектната компания. Отговаря за цялостното управление и развитие на междусистемната газова връзка между Гърция и България.

- Г-жо Георгиева, защо се забави толкова много строителството на интерконектора България - Гърция?

- Ще започна с кратка ретроспекция, тъй като в медиите е често срещано твърдението, че газопроводът се строи от 12 години, което не е съвсем коректно. Аз се включих в мениджмънта на проекта през 2015 г., когато за него все още нямаше осигурено финансиране. Преди този период е имало изготвен ОВОС, подробен устройствен план, но реално когато започнахме работа повечето неща все още бяха само на хартия. Нямаше и достатъчно наети хора. А говорим за един изключително важен проект за диверсификацията на газовите доставки. Връзката Гърция – България ще свърже газопреносните мрежи на двете съседни държави, позволявайки достъп до Южния газов коридор и до редица нови източници на природен газ. След реализацията му проектът ще бъде първият газопровод, по който страна ни ще получава газ, различен от руския.
Инвестиционното решение за реализацията на IGB беше прието в края на 2015 г., което превърна идеята за газопровода в реална възможност не само за двете държави, но и за редица търговци, които имат интерес да достигнат до нови пазари. В рамките на 2016 г. проведохме и първия пазарен тест за проучване на интереса към запълване на капацитета на газопровода, като резултатите бяха повече от впечатляващи за проект в такава ранна фаза на развитие. От общо 3 млрд.м3/година капацитет половината беше резервиран и то дългосрочно, като четирима от петимата търговци са изцяло нови за българския пазар и за пръв път ще оперират на него. Това е и един от ясните показатели, че проектът IGB ще се радва на голям интерес отвъд националните граници на Гърция и България.

Финансирането на проекта е на обща стойност 240 млн. евро и пълното му осигуряване беше дълъг и тежък път, който трябваше да извървим. 45 милиона евро са осигурени по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), 39 млн. евро се отпускат по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, като акционерите също участват със собствен капитал. Останалите 110 млн. евро са отпуснати като заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и са с държавна гаранция от България. Договорът за заема от ЕИБ беше подписан в края на 2019 г., което финално обезпечи финансовата реализация на проекта и реално позволи старта на мобилизацията за извършване на строителни дейности. Сериозният дялна европейски средства в проекта е и една от причините за изключително засилени контролни механизми върху усвояването и разходването, които гарантират, че всеки финансов транш се усвоява от ICGB само при удостоверяване на законосъобразно и качествено извършени дейности.

- Каква е структурата на проекта и как се вземат решенията в него, тъй като е форма на държавно-частно партньорство?

Проектът се реализира от съвместното дружество ICGB, в което с равни дялове участва българската държава през БЕХ и гръцко-италианският акционер IGI Poseidon (с равно представителство на DEPA и Edison). Дружеството се управлява от Съвет на директорите, състоящ се от 8 души.

Съставът на Съвета се номинира на паритетен принцип от двете акционерни дружества – 4 човека от българска страна и 4, номинирани от другия акционер. Решенията на ниво акционери се вземат на Общо събрание само с единодушие, всички решения с материално изражение над 70 000 лева са в компетенциите на Съвета на директорите. Изпълнителните директори са двама. Аз съм от българска страна, а г-н Константинос Караянакос - от гръцка. Ние представляваме дружеството единствено заедно и с мандат, даден от Съвета на директорите.

Предвид описаната структура на управление на дружеството, нито едно ключово решение по управление на проекта IGB не може на бъде взето еднолично, а големи решения, свързани с изменения на срокове и финансови средства, се взимат единствено единодушно от Общо събрание.

- Говорите за сложната конструкция на този инвестиционен проект. Това ли доведе до бавната му реализация?

- В някаква степен и това има значение, този модел на работа не е лесен, защото все пак трябва да се разбереш и с чужди инвеститори. Те се стряскат от нашия Закон за обществените поръчки, от възможностите на моменти дори да се злоупотребява с него. Знаете, че поне година и половина бяхме забавени от обжалвания на проведените процедури по ЗОП - и за инженер-консултант, и за избора на изпълнителя за проектиране, доставка и строителство на проекта. Работата до голяма степен бе блокирана от компании, които не биха могли да изпълнят подобен проект, което е слабост на законодателството. Имаше обжалвания от винарна, от производител на млечни продукти , което е абсурд. Все пак постигнахме пълна прозрачност на избора по процедури по ЗОП, което е хубаво, но се натрупа и сериозно забавяне.

- И след като се отпушиха процедурите след обжалванията, дойде COVID-а, така ли?

- През октомври 2019 г. всичките документи бяха готови, приключиха проверките и така наречените due diligence процедури, бяхме готови с всички важни договори и с осигурено финансиране. Тогава стартира и мобилизацията на строителните дейности, а активната им фаза до голяма степен съвпадна с COVID епидемията, която преобърна живота, бизнеса и естествения ритъм в целия свят. Наложи се много бързо да намерим начини да реорганизираме планираните работни процеси така, че да опазим живота и здравето на всички служители на терен, но и същевременно да позволим на всички дейности да се случват. През повечето време темпото на работа не беше такова, каквото беше заложено в първоначалните графици на проекта. Заради пандемията компанията строител поиска удължаване на договора за изграждане на проекта до края на 31.12.2021 г. и искането беше уважено от ICGB и от националните регулатори на Гърция и България, тъй като това наистина беше форсмажорно обстоятелство. Несъмнено периодът е труден и пандемията продължава да води до предизвикателства пред проекта, но вярваме, че с пълна мобилизация и мотивация на строителните екипи нещата могат да се случат. IGB вече е в необратима фаза на изпълнение и проектът ще бъде реалност през 2022 г.

- Какви възможности за свързаност и нови източници на газ ще ни даде изпълнението на този проект?

В този проект има заложени много ползи за България. Една трета от количествата природен газ за IGB са от Азербайджан, проектът ще е част от Южния газов коридор и безспорно е един от най-добрите и конкурентни маршрути, по които можем да получаваме природен газ, различен от руския. Говорим и за свързаност с ТАП и ТАНАП, имаме потенциал за EastMed. Другият ни потенциал като компания - това са терминалите за втечнен газ в Гърция и най-вече този при Александруполис, в който българската страна вече е акционер, и колкото по-бързо той стане, толкова по-добре за IGB. Засега прогнозите са да бъде завършен през 2023 г. Въвеждането в експлоатация на терминала ще отключи целия потенциал на интерконектора с Гърция.

- Какво имате предвид?

- Капацитетът на IGB ще бъде достигнат в пълен размер, когато получим газ от терминала в Александруполис. Истинския шанс да се оползотвори максимално чисто търговски този маршрут е когато Александруполис стане готов и неслучайно българската страна се включи като акционер в този проект. Той е на около 60 километра от Комотини. Малко хора вярват, но това ще се докаже с времето – за мен Александруполис през IGB ще е оптимален маршрут за пренос на газ към Австрия, защо не и към Украйна. Другите търговски потенциали са свързани с всичко, което се случва по Зелената сделка и с Маришкия басейн. Предстои трансформация, било то на газ или на водород. Така че има идеи. Може да транспортираме газ до Маришкия басейн и там да се използва като преходно гориво за въглищните централи до пълното им преминаване на водород. Така че, ако това се одобри, нашият проект ще помогне, но това е тема на новото редовно правителство.

- Правилно ли ви разбирам, че преди да е готов терминалът в Александруполис по тръбата на интерконектора ще минават само договорените количества от Азербайджан, които за 1 млрд. куб. м годишно?

- Ще минават пълните количества на азерския газ по договор, както и количествата, резервирани от останалите търговци, които са запазили дългосрочно капацитет при първия пазарен тест. След въвеждане в експлоатация ICGB ще проведе и втори пазарен тест за запълване на останалия капацитет до 3 млрд. куб. м. и очакванията са, че ще има сериозен международен интерес към този капацитет. Както отбелязах вече, след успешната реализация на LNG терминала при Александруполис има вероятност да успеем да достигнем и до 5 млрд. куб. м. годишно, което ще бъде огромен успех и за проекта, и за енергийната политика на България.

- И все пак тази година се получи огромна разлика между руския газ, който стана много по-скъп от азерския, за който имаме договор, но не можем да получим заради това, че не е готов интерконекторът.

- Ние като преносен оператор нямаме пряка връзка с определянето на цената на газа. Има обходен маршрут през Неа Месемвриа, по който има възможност да получаваме количества по азерския договор като временно решение до въвеждане в експлоатация на интерконектора. IGB в действителност остава най-краткият и изгоден маршрут за внос на азерски газ и отчитайки тази ключова роля на интерконектора, насочваме всички усилия към въвеждането му в търговска експлоатация догодина. Надявам се, че стъпването на нови търговци на нашия пазар ще доведе до по-засилена конкуренция, което ще се отрази и на крайните цени към бизнеса и потребителите.

- И идваме до основния въпрос за сроковете за изграждане и въвеждане в търговска експлоатация. Преди дни служебният министър на енергетиката Андрей Живков вече обяви, че се очаква ново забавяне.

- Към началото на декември 177 км от 182-километровото трасе са положени, цялата траншея е готова. Хидротестовете на територията на Гърция вече приключиха, с което строителството на линейната част в Гърция вече е финализирано. По проекта са изпълнени 50 от общо 54 пресичания на съоръжения от вече съществуващата в региона инфраструктура (пътища, ж.п. линии, напоителни канали и др.) посредством хоризонтално сондиране. Много напреднало е и изграждането на газоизмервателната станция до Стара Загора и на диспечерския център до Хасково. По проекта са изпълнени и технически най-предизвикателните моменти – пресичанията под коритото на р. Марица и яз. „Студен кладенец“.

Това, което ни притеснява сериозно, са доставките на крановите възли, за които има договор с италианска компания, която ги произвежда в Китай. Те са произведени и трябваше вече да са пристигнали, но глобалните проблеми по веригата на доставките оказват сериозно влияние и тук. Поискали сме и институционално съдействие по този казус, полагат се усилия на всяко ниво процесът да се забърза и се надявам, че ще имаме резултат.

Отделно има още работа по линейната част на българска територия, а изграждането на газоизмревателната станция при Комотини започна с чувствително закъснение. През цялата фаза на строителство ICGB провежда редовни срещи с изпълнителя и настоява за максимална мобилизация по всички дейности, в това отношение има съдействие и на политическо ниво. Проектът е от изключително стратегическо значение за България и държим на гаранции от строителя, че проектът ще бъде изпълнен възможно по-скоро.

Българската страна в лицето на министъра на енергетиката вече неколкократно заяви, че ще търси неустойки в размер на 90 хиляди евро на ден, които могат да се начисляват от 1-ви януари 2022 г. по условията на договора, който имаме подписан с фирмата строител „Авакс“. Всички усилия остават насочени към това IGB да бъде въведен в експлоатация през юли 2022 г.