Икономически парадокс в Гърция: БВП нараства, но не и стандартът на живот на работещите

Гърция се бори с дълбок икономически парадокс в началото на 2026 г.: докато брутният вътрешен продукт на страната продължава да нараства, стандартът на живот на работната сила се срива към дъното на класацията на Европейския съюз, според доклад, публикуван в сряда, пише гръцкото издание "Катимерини".

Докладът е изготвен от Института по труда на Общата конфедерация на гръцките работници (GSEE) и рисува мрачна картина на „растеж без просперитет“, добавя "Катимерини".

Въпреки значителното увеличение на номиналните заплати през последните години, докладът констатира, че след коригиране с реалните разходи за живот – измерени в стандарти на покупателна способност (PPS) – гръцките работници печелят значително по-малко от своите колеги в Западна Европа и дори в съседните балкански страни.

Данните разкриват постоянна ерозия на относителното икономическо положение на Гърция. През 2024 г. средната годишна заплата в Гърция е била едва 59,1% от средната за ЕС, което е спад от 61,2% през 2019 г. и шокиращо понижение от 91,8%, регистрирано през 2009 г.

Изследователите в областта на труда приписват тази разлика на структурни слабости, включително нестабилна производствена база и прекомерна зависимост от нископлатени сектори в сферата на услугите. Липсата на високопродуктивни индустриални работни места е създала системна инвестиционна празнина, която не позволява растежът на БВП да се превърне в реална покупателна способност за служителите.

„Поради институционални и развитийни пречки Гърция изостава значително дори от държавите-членки от Централна и Източна Европа по редица критични показатели на пазара на труда“, отбелязват изследователите от GSEE.

В доклада България се споменавана две места:

„През 2024 г. БВП на глава от населението на Гърция в единици покупателна способност (PPS) нарасна от 65,5% от средното за ЕС през 2019 г. до 68,5%. В сравнение със страните от Източна Европа, Гърция изостава от държави като Чехия (90,6%), Литва (87,5%), Естония (79,0%) и Полша (78,4%), като се доближава основно до Латвия (68,4%). Румъния (77%) се намира на значително по-висока позиция от Гърция, която изпреварва единствено България (65,9%).

Следва да се отбележи, че в периода 2019–2024 г. Гърция подобрява позицията си само с 3 процентни пункта, срещу 11 процентни пункта за България, което показва по-слаба динамика на реална икономическа конвергенция.“

Разликата е най-видима в почасовото възнаграждение. По отношение на покупателната способност средната почасова заплата в Гърция е била 11,3 единици през 2024 г., в сравнение с 15,3 в Централна и Източна Европа и 18,1 на Балканите.

Това финансово затруднение е предизвикало и социална криза, пише гръцкото издание. Приблизително 21% от гръцките работници живеят в условия на материално и социално лишение, което е с 12,6 процентни пункта повече от средното за ЕС. Освен това разходите за жилище са станали почти непосилни, като средното гръцко домакинство понастоящем харчи 35,5% от разполагаемия си доход за жилище, което е най-високият дял в ЕС. За едночленните домакинства тази цифра надхвърля 51%.

Докладът заключава, че без стратегическа промяна към продуктивни инвестиции и по-силен производствен стълб, възстановяването на Гърция ще остане „статистически успех“, който не достига до джобовете на гражданите.