Стилиян Петров: Ще се радвам да поема български отбор, но още е рано

Легендата на българския футбол Стилиян Петров даде откровено интервю за предването "Код Спорт" по ТВ+. Стенли говори бъдещите си планове, както и за разочарованието, когато Роберто ди Матео реши да не го задържи в Астън Вила, след като пребори смъртоносна болест. Бившият халф даде мнението си и за състоянието на родния футбол.

Стенли, да очакваме ли изненада около теб? Подготвяш ли да рестартираш кариерата си или ще започнеш работа като старши треньор, или като директор?

- Имам оферти и в двете сфери. Като футболист в по-долните дивизии в Англия и в други страни по света. Може би мога да продължа да играя още една година. Може би треньорската кариера повече се приближава. Работя усърдно и всичко става стъпка по стъпка. Не съм си поставил цели дали да стане след една-две седмици или след една-две години. Стъпка по стъпка.

А може ли да ни станеш колега?

- Защо не? Напоследък ми е като хоби. Анализирам мачове и в "Скай", и в Би Би Си, и в Би Ти в Англия. Имам покана да пътувам и в Катар, където също да коментирам Висшата лига. Но това е по-далечна дестинация и пътуването ме спира. Засега имам оферти, стоя около футбола. Както се казва - не напускам футбола.

Идеално е, че започваш да клониш в треньорската професия, защото за 100 години български футбол сме имали големи играчи с престижни награди, но още чакаме роден треньор да се реализира в някое от топ 5 на първенствата...

- Да, надявам се скоро да има един български треньор в тези първенства. Може да съм аз, може да е някой друг. Надявам се да съм аз. Имам голямо желание, но сме видели, че не са много големите футболисти, които са станали и големи треньори.

Остана ли горчиво чувство към Роберто Ди Матео, който тогава бе мениджър на Астън Вила? Той не ти даде шанс...

- Не мога да го виня, но в мен остана горчиво чувство. Просто мисля, че можеше да се подходи много по-деликатно в тази ситуация. Все пак преборих рака, преминах през много труден период на лечение и успях да се завърна. Не говоря за качества, а да си върна мускулатурата и фитнеса. Нямах никакви финансови претенции към Вила. Просто исках да се завърна като футболист. Приемах всичко с усмивка - всяка тежка тренировка, всеки момент, защото все още имах шанса да живея. Момчетата се учудваха, защото тренировките бяха много тежки на такива температури, но бях щастлив, че отново мога да играя футбол и да съм на терена. Явно това не го разбраха. Заболя ме наистина много, но както казах - в живота не всичко се получава така, както искаме.

Всички казват, че си доказано "смело сърце". Но има едно изпитание, което трябва да преминеш, за да се докажеш в тази насока - да поемеш български отбор. Това може ли да се случи?

- Защо не? В момента нямам тази идея, но ще се радвам. Треньорската кариера е непредвидима, не знаеш къде можеш да започнеш. Но в момента това не е на дневен ред.

Знаем, че гледаш мачове от нашето първенство. Отлепяме ли ютията, както навремето казваше Любо Пенев или дълбаем дъното?

- Имам съвсем друго мнение. Мисля, че ние българите сме малко към двете крайности - или възхваляваме, или закопаваме някой. Стават много хубави мачове, имаме много добри и талантливи млади футболисти. Може би трябва да работят малко по-здраво и по-усърдно. Надявам се, че националният отбор ще подобри играта си, защото всички искаме това. Трябва да се даде време на Петър Хубчев, защото видяхме, че честата смяна на треньори не води до нищо хубаво. За селекцията - трябва да се дава повече шанс на по-младите футболисти, дори и да не са готови. Ще дойде денят, когато ще бъдат готови, но без шанс, няма как да стане. Може би и аз не бях готов, но имаше треньори, които бяха търпеливи към мен. И Димитър Пенев, и Стойчо Младенов, и Димитър Димитров - доста треньори, които бяха търпеливи и с мен.

Сега нямаме нито един футболист, който играе в топ първенствата на Европа.

- Така е, не го отричам. Но това не означава, че трябва да се спре да се работи, да се дава шанс и да бъдем търпеливи да изградим футболистите си в България. Ето, давам пример - излезе новина, че Димитър Бербатов, който е добър приятел и имам голям респект към него, има шанс да играе в България. Това щеше да е голяма реклама за всички нас. Това име отново да е тук, да привлече вниманието към българския футбол. А ние какво направихме? За това, че щял да избере Берое, веднага се нахвърлиха към него. Нека някой друг да му предложи, както той каза в интервю. Виждаме, че други големи звезди се прибират в страните си и играят. Всички ги приемат с почитание. Ние какво направихме - изгонихме го. Сега ще ходи в Индия. Защо да е в Индия, а не в България?

Имаше тежки моменти в България. Как се минава през загуби 0:8 от Литекс и 0:5 от Левски?

- Много трудно, особено когато не обичаш да губиш. Може би сега щях да ги приема по много по-различен начин. Когато бяхме млади, по-опитните футболисти ги приемаха лошо, а ние бяхме на по-заден план. Може би това много ни предпази. Все пак, когато загубихме с 0:8, в ЦСКА играеха много големи футболисти - Милен Петков, Вальо Станчев, Здравко Радев, Бог да го прости, Гошо Йорданов - Ламята. Може би тези имена ни предпазиха при тези резултати. Но беше по-различно, когато загубихме от Чехия с 0:6. Тогава ние бяхме на преден план и осъзнах какво е било на опитните футболисти, когато паднахме с 0:8 от Литекс. Винаги опитните играчи носят кръста и трябва да са готови да поемат критиките при една такава загуба.

ЦСКА изживя тежки години. Търсили ли са те да помагаш и как виждаш ситуацията в момента?

- Не знам дали трябва да го споменавам, но ме търсиха. Имах разговори, когато Ицо Янев беше начело на отбора. Проведох два разговора с Янев за някакъв пост в ЦСКА. Говорил съм и с други български клубове.

Преминаваме към Селтик - славни времена за теб, но малцина знаят, че в първия месец куфарът ти е бил събран и си бил пред завръщане в България. Игнорирал ли си този момент или още го помниш?

Разбира се, че го помня. Това беше повратен момент в моята кариера. Беше много тежко за мен. Спомням си, че когато Марто напусна, всички плачеха на летището. Аз му се смеех, а след това му се обадих и го питах защо всички плачат, включително и той. Аз бях същият. Заминах сам без да знам и дума на английски. Летях през Брюксел, кацнах на летището в Глазгоу. Започнах в отбор също с много големи имена - Любо Моравчик, Марк Видука... Не разбирах нищо, живеех сам. Бях готов да си тръгна, не го крия. Но успях да го преборя и да продължа. В тези моменти осъзнаваш какво можеш да изгубиш. Казах си, че не може всеки един да успява, а аз да не мога. Стиснах зъби, ходех три пъти на ден на кино само и само да науча английски, работих във ван за хамбургери, за да се науча как се поръчва, как се връща ресто. Трябваше да го направя и не ме е срам.

А клубът знаеше ли за това?

- Не, клубът го разбра, когато написах книгата. Тогава те не подхождаха много добре към футболистите от чужбина. Един футболист отива в нова страна, има нова култура и различен език. Отначало не го осъзнаваха. Мислеха, че когато се плаща голяма сума пари за някой, той е готов, идва и започва, не му трябва време за адаптация.

Още по темата

04/08/2017 Футбол

Бербатов и Стилиян Петров носят късмет на Берое

Следете новините ни в GoogleNews