Бившият футболист на Славия и Левски, Дарко Тасевски, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Настоящият помощник-треньор в щаба на Златомир Загорчич сподели надеждата си, че „белите“ ще продължат да показват високо ниво, както по време на победата с 3:0 срещу Берое.

Тасевски не пропусна да говори и за състоянието на българския футбол, като цяло. Северномакедонецът си припомни как преди години в грандовете у нас е имало основно родни играчи, за разлика от настоящата ситуация. Той призова и за по-сериозна държавна намеса в спорта, с цел построяването на повече спортни съоръжения и вдигането на професионализма.

Здравей, Дарко! Началото на полусезона за Славия беше страхотно след 3:0 срещу Берое. Това ли е обликът, който искате да виждате на тима?

След почивка от два месеца е много важно да започнеш с победа, това беше единственото важно. Оттам насетне не е важно с каква разлика ще е. Колкото по-убедително, толкова по-добре, разбира се. Всички сме доволни, момчетата играха чудесно. Надяваме се, че ще държим подобно ниво и в следващите мачове и ще ги виждаме да се представят по този начин.

Първият полусезон не беше никак лесен за Славия, но след като Златомир Загорчич се завърна всичко тръгна нагоре. Малко самочувствие ли липсваше преди това на тима?

Ще започна оттам, че началото на моя треньорски път дойде като част от щабовете на Бакеро и Иван Колев. Не искам да говоря лошо за никого, просто е факт, че нещата не се получаваха толкова добре. Както и ти каза, липсваше самочувствие, а и обликът не беше такъв, какъвто сме свикнали да виждаме от Славия.

Загорчич познава отлично обстановката, той е най-точният човек за Славия. Работехме заедно още, докато бях футболист и мога да кажа, че той е може би основната причина да остана толкова дълго в клуба и да си приключа и кариерата тук. Със завръщането му нещата си дойдоха на място и очаквам, че ще вървим само нагоре оттук насетне.

Златомир Загорчич в последните години наистина се отличи като треньорът, който най-добре знае как да води Славия към успех. Какво го отличава от други наставници, с които си работил?

Той е страхотен мотиватор и изисква желязна дисциплина. При него всеки футболист се раздава на 100% във всяка тренировка и всеки мач. Разбира се, това не означава, че Славия е най-силният отбор в България, но той просто успява да изкара най-доброто от всеки играч. Тренировките са винаги на 100% и не позволява никакво отпускане. Никога не е имало и делене на млади, стари, на звезди и резерви. Футболистите усещат това и знаят, че ако се представят добре, ще получат своя шанс. Затова и опитни и млади получават еднаква възможност за изява.

Прицелили сте се в седмото място, за да може отново да се потърси място в Европа през плейофите?

На този етап няма такава зададена цел, но е винаги хубаво да имаш насока – както в живота, така и в спорта. Ако излизаме без желание и цел, всичко ще е по-трудно. В съблекалнята обаче си го усещаме, че вече играем по-добре и ще се стараем да се борим за това седмо място. Времето ще покаже дали ще успеем.

Няма как да не се отбележи, че в мача с Берое Славия излезе с 11 българи, а имаше и още 8 на скамейката. Навярно това носи удовлетворение на теб и целия треньорски щаб..

Разбира се, това е удоволствие. Повечето момчета са от школата, гледал съм ги още като деца, сега вече започват да се налагат в мъжкия футбол и това усещане е безценно. Както всички знаят, това е целта на Славия – да се развиват млади играчи, да станат част от националния отбор на България и разбира се, да могат да излязат в чужбина, да направят по-добра кариера, да припечелят по-добре. Голямо е удоволствието от тези неща.

От години задаваме този въпрос, но защо толкова малък брой отбори прилага такава стратегия, след като тя очевидно може да носи позитиви?

Моето мнение е, че повечето тимове търсят бързи резултати – да спечелят някоя купа, да излязат в Европа, да заработят повече пари. Самите треньори навсякъде се очаква да направят резултати, за да се задържат повече на треньорското място. Всичко това обаче, за мен, е грешно. Нужно е търпение и време, за да могат младите да си преболедуват грешките. И аз съм бил млад футболист. Трябва време на младите, за да се адаптират към мъжкия футбол.

Безспорно има качествени български играчи и всичко друго просто не отговаря на истината. Просто трябва да се работи повече. Самите играчи също трябва да приемат футбола като тяхна главна цел, да мислят само в тази насока, защото младото поколение се разсейва с много странични неща.

Славия и Черно море са примери за тези неща. Виждате, че Илиан Илиев работи от дълги години там, а в началото резултатите със сигурност не са били това, което са сега. Няма ги тези изисквания за бързи резултати обаче, изчакаха го, той стана национален селекционер и вече се забелязва разлика в играта и там. Черно море пък стана един от водещите тимове у нас.

Виждаш ли момчета от настоящия отбор на Славия, които имат качествата един ден да влязат и в мъжкия национален отбор?

Не трябва да се избързва, всичко трябва да върви поетапно. Не трябва да се главозамайват, след като получат шанс. Нашите момчета играят за юношеските формации. Трябва да минат сяоя път и постепенно всичко ще се нагласи. Младите може да се главозамайват понякога, спират да тренират и това не е в тяхна полза. Има много качествени момчета, просто трябва да продължават да тренират и тяхното време ще дойде.

Ти си част под една или друга форма от родния футбол от много години вече. Как би оценил нивото цялостно към момента в сравнение с предишни сезони и забелязва ли се някакво покачване на равнището?

Няма как да си кривя душата – Лудогорец е просто едно ниво над всички останали тимове в България от доста години насам. За съжаление пък там има много малко български футболисти. Поздравления за тях и за резултатите им в Европа, но е жалко, че няма кой знае колко българи. Наистина в момента вземат най-силните български играчи и дано те успеят да се наложат.

Това, което ми прави особено впечатление, в сравнение с първите ми години в България – в Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив имаше много повече българи, отколкото чужденци. Бяхме 3-4-ма чужденци в Левски, всичко останало бяха качествени българи. ЦСКА също – Велизар Димитров, Тодор Янчев и още много, да не пропусна някого. Гръбнакът на тима бяха българи. Сега това вече го няма – водещите фигури в съставите са чужденци, за съжаление. Помня, че дербитата между Левски и ЦСКА включваха 15-16 българи на терена, сега няма нищо общо.

Ти спомена националния отбор, в който виждаме, че в момента доста от основните играчи дори не са продукт на български школи – говоря за Илиа Груев, Алекс Петков и др. Това ли е надеждата за родния футбол към момента?

Каза го сам много правилно – те са възпитани по различен начин. Българските футболисти в България, за съжаление, не мислят само за футбола. Има много други фактори, които към момента ги разсейват. Виждате, че Груев е водещ футболист във водещ тим в Чемпиъншип. Той мисли само за футбол. Вината за това обаче далеч не е само при младите. В България просто няма такива условия, за да мислиш само за футбола. Има 1-2 отбора, които имат собствена база, където играчи да спят, да тренират, да се хранят и тн. Освен тренировки трябва да мислиш къде ще обядваш, къде ще спиш. Това е тъжната истина и тези момчета са млади, нормално е да са по-лабилни. Не мога да ги обвинявам само тях, защото липсва профеионализма в българския футбол.

Нужна ли е и по-сериозна държавна намеса за подобряването на условията?

Това определено е една от най-основните стъпки, които трябва да се случат, за да се подобри българският футбол. Винаги давам Унгария за пример, направиха прекрасни условия за футбол. От много време съм във футбола и никой също така не може да ме убеди, че в Сърбия и Хърватия има по-добри таланти, отколкото в България. Там просто имат съвсем друга политика към футбола на държавно ниво.
Нека се направят 5-6 хубави бази от държавата и съм сигурен, че до 5-6 години ще се види разликата в качеството на футбола и в качеството на футболистите. Може би е добре, че нивото в момента не е толкова високо, за да може хората от властта да видят, че няма да се получи по този начин. Футболът привлича най-голямо внимание като фенски интерес и ще е в плюс за всички, ако се постигне подобрение.

И за финал, Дарко – едно пожелание в личен и професионален план за тази година?

Малко клиширано, но пожелавам здраве за мен и семейството си. В професионален план започвам от нулата в новото поприще като треньор. Надявам се да имам възможност с качествени наставници да работя. Извървял съм пътя от нулата като играч, така че сега се надявам да постигна нещо подобно и като треньор.