Националните отбори на Сърбия и Хърватия ще бъдат единствените представители на Балканите на Световното по футбол, което ще се проведе догодина в Русия.

В неделя в Атина се игра реваншът от баражите Гърция – Хърватия, който завърши 0:0 и така след категоричната победа на „Максимир” с 4:1 „шахматистите” си резервираха билети за Русия. Освен Гърция, изтеглила „късата клечка” за елиминациите, другите три балкански отбори, които се представиха добре в тези квалификации, завършвайки на трето място в групите си бяха Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Общото между всички изредени дотук отбори е, че те имат 4 и повече футболисти, играещи в първенствата от Топ 5 (Висшата лига на Англия, Серия А в Италия, Примера в Испания, Бундеслигата в Германия и френската Лига 1), като поне трима от тях имат водеща роля в клубове от първата третина на таблицата.

^{Отборът на Сърбия преди мача с Грузия (1:0) на пълния стадион "Райко Митич" в Белград, с който домакините спечелиха класирането в групата си.}

Сръбска класика
Разбира се това най-добре личи в двата класирали се отбора. Сърбия спечели своята група, изпреварвайки Швейцария, Уелс и Австрия. Момчетата на добре познатия у нас Славолюб Муслин, който - типично по балкански, за благодарност бе сменен след края на квалификациите, показаха постоянство във всички мачове и спечелиха решителното гостуване в Дъблин с 1:0. 8 от титулярите в този двубой играят в първенства от Топ 5, а трима от тях са ключови играчи на отлично представящите се през сезона Наполи, Рома и Манчестър Юнайтед. Двама защитници играят в силните отбори на Олимпиакос и Зенит и само опитният вратар пази в сръбското първенство. Освен това новият треньор на съседите ще може да ползва звездата на Лацио Сергей Милинкович – Савич, който най-вероятно съвсем скоро ще бъде продаден на някой от европейските грандове за сума от порядъка на 70 млн. евро. Прави впечатление, че играчите в това силно поколение на Сърбия идват както от школите на грандовете Цървена звезда и Партизан (Матич, Коларов, Митрович), люпилнята на таланти Войводина (Тадич, Милинкович-Савич), така и от по-скромни клубове като Бежания (Рукавина), Ужице (Максимович) и Раднички Крагуевац (Костич).

^{Душан Тадич е един от най-важните играчи за Сърбия и Саутхемптън.}

Независимо от всички познати проблеми като икономическата криза, политическите залитания и корупцията, както и, за щастие, непознати у нас като пораженията от войните и хилядите бежанци, сръбският футбол продължава да произвежда играчи от най-висока класа. Това се дължи не толкова на слабото местно първенство и относително лошата материална инфраструктура, колкото на далеч по-голямата масовост и многото контакти на отбори, треньори, методисти, ръководители и мениджъри с клубове от Централна и Западна Европа. От най-ранна възраст децата, юношите и треньорите във водещите футболни школи знаят какво е нивото на най-силните им играчи, къде отстъпват и върху какво трябва да наблегнат, за да могат тези футболисти на 19-20 години да са конвертируеми в Западна Европа. Така там клишето за „нишката, която се късала преди мъжкия футбол” няма никаква валидност, защото техните играчи са добре селектирани и подготвени и на 12, и на 21 години.

^{"Орлите" ще летят за Русия.}

Тайната на хърватите
В още по-голяма степен това важи за Хърватия. Макар и по-малка по население, тя има няколко много важни предимства – по-изразена географска близост до Западна Европа, по-висок стандарт и европейски паспорти, които улесняват трансферите на местни играчи в първенствата от топ 5. Разбира се, не бива да се подценява нито солидната социална база - клубове има навсякъде, нито малко по-сериозната, целенасочена и организирана работа във водещите футболни академии на страната: Динамо (Загреб), Хайдук (Сплит), Задар, Осиек, Локомотива, Риека и т.н. Над всички в тази класация е академията на Динамо, през която за различен период от време са минали 10 от най-добрите 15 хърватски футболисти в момента. С 67 футболисти в анализираните 30 европейски футболни първенства, 12 от които в Топ 5, школата на "модрите" убедително защитава признанието на Европейската клубна асоциация за една от шестте най-добри на континента.

^{Лука Мoдрич поведе хърватите към Световното.}

В първенствата от Топ 5 играят няколко десетки хърватски футболисти, а най-добрите от тях са гръбнакът на националния отбор. Всичко това дава отражение в неговото представяне и той редовно участва на почти всички световни и европейски първенства от две десетилетия насам. В последните години се наложи традицията това да става след успешни баражи. В квалификационната си група отборът не блестеше въпреки многото звезди в състава си, размени по една победа с хита Исландия, а шокиращото домакинско равенство с Финландия в предпоследния кръг изпрати тима на ръба на катастрофата. Футболният съюз по спешност уволни селекционера Анте Чачич. Опитният, но не особено авторитетен треньор не се показа на висотата на играчите и изпитанието. За решителното гостуване в Киев и очакваните баражи го замени слабопознатият, но нахъсан далматинец Златко Далич. Новият треньор нямаше никакво време за кой знае какви промени и от по-късните му интервюта стана ясно, че само е подредил играчите според позициите в клубните им отбори и ги е поощрил да покажат най-доброто, на което са способни.

^{Преди да поеме Хърватия Златко Далич седем години  с добър успех е водил отбори в Арабския свят.}

Резултатът бяха три отлични мача. Тактическа победа с 2:0 над Украйна в директния двубой за второто място в групата, фантастична игра осигурила разгром с 4:1 срещу Гърция в първия бараж и спокойно 0:0 на реванша в Пирея. В тези срещи Хърватия използва само двама играчи, които не са част от отбори от Топ 5. Срещу Украйна игра полузащитникът на Бешикташ Матей Митрович, който в двубоите с Гърция бе заменен от Матео Брозович (Интер). Другият титуляр, който не идва от Топ 5 отбор е бранителят на Динамо Киев Домагой Вида.

А ето как изглеждаше стартовият състав срещу Гърция на „Максимир” в Загреб: Субашич (Монако); Вършалко (Атлетико М), Ловрен (Ливърпул), Вида (Динамо К), Стринич (Сампдория); Ракитич (Барселона), Брозович (Интер); Крамарич (Хофенхайм), Модрич (Реал Мадрид), Перишич (Интер); Калинич (Милан). Като резерви се появиха играчи на Евертън и Андерлехт, а заради контузии треньорът не можеше да ползва Манджукич и Пяца (Ювентус), както и Ковачич (Реал Мадрид).

Само за сравнение в групата си Хърватия изпревари Украйна (с двама играчи от Топ 5) и Турция (4-ма играчи от Топ 5, от които две резерви), а на баража се наложи над Гърция (5 играчи от Топ 5, сред които вратар и трима защитници). Важно е да се отбележи, че само капитанът на гърците Сократис Папастатопулос има сериозна роля в сериозен тим – Борусия Дортмунд, а това е крайно недостатъчно, когато срещу теб е офанзивната мощ на едни от най-силните отбори на континента.

^{Купонът на "ватрените" в съблекалнята на стадион "Караискакис".}

В графата „и други”

В квалификациите на трето място в групите си завършиха отборите на Босна и Херцеговина (7 играчи от Топ 5, 3-ма с водеща роля във водещи отбори), Черна гора (3-ма и то с водеща роля в силни отбори) и Албания (4-ма, но само 1 от челните отбори). От тях най-близо до баражите бяха босненците, които се изложиха при гостуването на Кипър и не успяха да материализират по-добрата си игра срещу Гърция. На 4-то място финишираха Турция, Румъния (5-ма от слаби отбори на Топ 5), Словения (3/1) и България (2-ма играчи от Топ 5, но нито един от водещ тим). Зад нас остана само Македония (2-ма играчи от Топ 5, съотборници на нашите).

^{България рядко побеждава отбори като Швеция...}

Трябва да отбележим, че отбор като българския показа, че е способен в отделно взет мач да победи съперник, в който има повече играчи от Топ 5 (Холандия и Швеция), но не и да го изпревари в класирането, за която се искат доста повече качества и постоянство.

^{...но често губи от такива като Беларус.}

Изводите се налагат сами. В съвременния футбол атестат за качеството на спорта в различните страни са състезателите, които са достигнали до водеща роля в клубове от петте елитни първенства. Домашните шампионати може и да не са кой знае колко силни, но школите в страни като Хърватия и Сърбия работят много по-добре от тези в Гърция, Турция, Румъния или България. Освен това водещите клубове там имат и много по-добра трансферна политика. Това изоставане личи, както в близките по стандарт, територия и население страни - Гърция и България, така и в по-малките и проблематични Босна, Албания или Македония. Ниско е нивото и в повечето клубове в по-силните икономически и демографски Турция и Румъния. Любопитно е да се отбележи, че половината от националния отбор на Турция е продукт на детско-юношеския футбол в Германия и Холандия. Това говори както за добрата работа с децата на гастербайтерите в Западна Европа, така и за неособено качествената подготовка в безбройните и доста богати турски клубове. Разбира се такива примери има и в други тимове – хърватинът Ракитич и сърбинът Приович са юноши на швейцарските Базел и Санкт Гален, босненецът Пянич на френския Мец и т.н. България съвсем скоро ще може да се възползва от услугите на подготвени в чужбина деца на емигранти (Груев, Теменужков, Жиков).

Къде сме ние
И тези квалификации ни показаха, че за трайно присъствие на националния ни отбор във футболния елит на континента няма да са достатъчни нито самотни суперзвезди като Бербатов (дори и в компанията на другите два коня), нито група от 3-ма играчи в слаби италиански отбори, заобиколени от още 5-6 прилични средноевропейски футболисти. За класиране на едно първенство (директно или чрез бараж) са нужни поне 5-6 играчи от Топ 5, като поне половината от тях трябва да са сред водещите в клубовете си. Чак тогава „сървисът” от 7-8 играчи на добро средноевропейско ниво може да помогне и така везните да се наклонят в наша полза. Разбира се, за да имаме толкова играчи на това ниво, ние трябва да имаме много по-силен детско-юношески и много по-адекватен професионален футбол. И тук повечето камъни са в градината на клубовете, а не на БФС, защото именно те не са се показали на висотата на талантите, които са тренирали в последните две десетилетия и така не са успели да подготвят, наложат и трансферират онези топ играчи, които толкова много ни липсват днес.

^{Детският футбол в българския Северозапад в наши дни. Преди началото на мача Ботев (Враца) - Септември (Медковец).}

Футболната централа е укорима за това, че не прави достатъчно за повишаване квалификацията на повече треньори зад граница, за това, че не подпомага в по-голяма степен най-закъсалите в икономическо, демографско и футболно отношение региони на страната и че не успява да намери спонсори и рекламодатели, които да подкрепят невиждания по мащабите си бум на детския футбол у нас в последните пет години. Останалото е ангажимент на клубовете – да осигурят повече и по-добри терени, по-подготвени и посветени треньори, по-модерна методика на преподаване, повече и по-силни мачове за отборите си у нас и в чужбина и разбира се, ежедневно не само да казват, но и да показват, че искат да се развиват.

От сезон на сезон става все по-ясно, че докато не вдигнем нивото на работа, както с подрастващите, така и с мъжете, ще се наложи да продължим с протоколните си участия в квалификациите за европейски и световни първенства, да отброяваме трупащите се години, отдалечаващи ни от онова Американско лято и да гледаме мачовете на двете водещи балкански футболни сили на големите първенства по телевизията.