Ето защо Америка се завръща на Балканите

„Америка се завръща на Балканите" – под това заглавие балканският специалист на вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ) Михаел Мартенс публикува голяма кореспонденция за възстановяването на радиопрограмите на „Свободна Европа" (РСЕ) на български и румънски, но и за споровете около Истанбулската конвенция в България. В началото на статията той припомня за оттеглянето на РСЕ от двете страни, след като те бяха приети в НАТО и в ЕС и пише:

„Изглеждаше, че са поели по правилния път към правовата държава и демокрацията, като недвусмислено са се обвързали със Запада. Завръщането на РСЕ на Източните Балкани показва, че във Вашингтон вече гледат другояче на нещата."

Американски ренесанс

Авторът цитира аргументацията на РСЕ, според която целта е да се насърчават демократичните ценности и институции и заедно с независимите местни медии и гражданското общество да се разобличават фалшивите новини. По-нататък в статията между другото четем:

„Американският радио-ренесанс, който навярно ще осъществи своята обществено валидна изява чрез присъствие в интернет, е добра новина за българите и румънците не само, защото конкуренцията – включително и в медийния бранш – винаги е от полза за потребителите. Този ангажимент ще осигури още чуваемост и на гласове, които са критично настроени към правителството и иначе не могат да пробият. Защото положението в цяла Югоизточна Европа в крайна сметка е сходно: обществено-правните медии често пъти предлагат високо качество, особено с културните си програми, но в политическо отношение обикновено са официози на съответните правителства. Те почти никога не посмяват да отправят критика срещу властниците. Частните медии пък често пъти са в ръцете на предприемачи, които ги използват като рупори за прокарване на своите икономически и политически интереси. А има и цензура.

В една такава среда е важно да има местни журналисти, чиито работодатели са медии като РСЕ или Дойче веле. Да, те също имат свои интереси, но позволяват на журналистите, които подсигуряват финансово, да си вършат работата. (…) Така случаите на корупция, на проточен съдебен процес срещу министър или пък на задкулисни сделки вече не могат просто тъй да бъдат игнорирани от медиите, които са подчинени на правителствата или на магнатите, защото вече са достигнали до обществеността в съответните страни по заобиколния път – чрез медии като РСЕ.

Местните правителства и олигарси манипулират общественото мнение, но и държави като Русия, Китай или Турция прокарват своите интереси на Балканите чрез собствени медии. Така например Анадолската осведомителна агенция, която се контролира от управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, има свое бюро в Сараево. Това бюро предлага изобилни журналистически материали на босненски език за мюсюлманите в Босна и Херцеговина. Сръбската служба на московското радио „Спутник“ се е насочила към босненските сърби и към публиката в самата Сърбия. Китайската осведомителна агенция „Синхуа“ е очебийно активна чрез своя офис в Атина. (…)

Двете натовски държави на западния черноморски бряг също предлагат теми на журналистите. Румънската икономика върви добре (впечатляващи 6,9% ръст през 2017 – заедно с Ирландия най-висок за целия ЕС), но в политическо отношение тази страна създава грижи. Срещу вече осъждания председател на парламента и задкулисен премиер Ливиу Драгня се отправя обвинението, че подкопава независимото правосъдие, за да избегне наказанието. Лаура Кордута Кьовеши, решителната шефка на Националната дирекция за борба срещу корупцията, беше освободена и сега постът ѝ е вакантен.

Важен коректив

В България не са известни подобни рецидиви при борбата срещу корупцията, което вероятно се дължи на факта, че в миналото нямаше и подобен прогрес, както в Румъния. Случаите на корупция с високопоставени участници в България редовно потъват, ако изобщо стигнат до разследване. Затова пък българската съдебна система реагира по-бързо в други случаи. Преди няколко дни Конституционният съд в София отхвърли „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“, която България вече беше подписала. Според съда (седем съдии, пет съдийки) тази конвенция била противоконституционна. Външната министърка Екатерина Захариева преди това защити Конвенцията, която е ратифицирана от всички останали балкански държави: „Истанбулската конвенция има за цел да покаже, че християнска Европа не приема стереотипите и приемането за нормално в други части на света жените да бъдат принуждавани да се омъжват, да бъдат осакатявани, изнасилвани" (цитатът е даден според оригинала – бел. ред.). Сега обаче Конституционният съд стигна до критичния извод, че в Конвенцията се говорело за някакъв „социален пол" и вече не се правела биологична разлика между мъже и жени. А който не правел такава разлика, вече не можел да защитава правата на жените.

„Всъщност в Конвенцията никъде не се поставя под въпрос съществуването на биологичния пол", казва Торстен Гайслер, ръководител на софийския офис на фондацията „Конрад Аденауер".

Той обръща внимание на факта, че тъкмо опозиционната БСП е повела и раздухала кампания срещу Конвенцията, а в хода на тази кампания систематично са били разпространявани лъжи за съдържанието на документа. (…) И срещу подобни кампании от декември нататък РСЕ ще може да противопостави други възгледи", заключава в края на статията си Михаел Мартенс.

Още по темата

19/07/2018 Медии

Радио Свободна Европа се връща в България

Следете новините ни в GoogleNews