С Фейсбук търсят доброволци за опити с лекарства

Последна промяна на 04 май 2012 в 12:55 8442 1

Клиничните проучвания у нас продължават да се увеличават. Снимка БГНЕС..
Клиничните проучвания у нас продължават да се увеличават. Снимка БГНЕС..
"Вие сте жена на 18 или повече години? Искате ли да спечелите 25 долара с един тест! Обадете се на ... сега!". Така изглежда обява във Фейсбук на американска фирма за клинични изпитвания в областта на хепатит В и С, мъжкото и женското здраве, диабет тип 2, артрит и други. Използването на социалните медии като Фейсбук, Туитър и Ютуб е най-новият хит в набирането на доброволци за клинични изпитвания сред фармацевтичните и изследователските компании в света. Причината за това е, че в тях през миналата година са прекарвали над 1.2 млрд. души по света. Една от всеки пет минути, които човек е в Интернет, отделя на тези мрежи, сочат изчисленията на анализаторите. Социалните медии се оказват добър източник за набиране на доброволци, но за използването им няма правила, което може да доведе и до злоупотреби, опасяват се още специалистите. "Ако сте над 18 години и страдате от ревматоиден артрит, може да участвате в едно от нашите проучвания. За това ще получите и компенсация за пътните разходи от 2000 долара", гласи друга от стандартните обяви, с които фирмите се опитват да наберат доброволци за проучванията на нови лекарства в социалните мрежи. Когато човек кликне за повече информация, обикновено отива на самия сайт на компанията, където може да види още десетки предложения и телефони за връзка. Въпреки че методът за популяризиране на този бизнес не е незаконен, той не е  и регулиран. Това пък може да постави в риск пациентите, тъй като наред с коректните компании в мрежата може да се появят и недобронамерени. Затова хората трябва да са изключително внимателни към подобни предложения. Как е в България? В нашата страна клиничните изпитвания на лекарства се радват на все по-голям интерес. Компаниите, които работят тук нямат нужда от социални медии, за да наберат пациенти за изпитванията си. Доброволците се подбират от самите лекари, а желаещи не липсват, тъй като достъпът до най-новите и скъпи лекарства е все още ограничен. Причината е, че здравната каса разполага с не чак толкова голям ресурс за медикаменти. 231 или с 36 повече са клиничните изпитвания, които са се провеждали в страната ни през миналата година в сравнение с 2010 г. Това показват данните на Изпълнителната агенция по лекарствата. Причините за увеличението им са както в наличието на желаещи пациенти, така и на болници с подготвени кадри, в които те да се провеждат. Най-голяма част от проучванията - 129, са във фаза 3, когато лекарството се изпитва върху болни хора. Обикновено това са медикаменти за сериозни заболявания като рак, диабет, белодробни проблеми. У нас най-голяма част от проучванията, които се извършват са за онкологични заболявания - 29, неврологични - 21, ревматологични - 22, белодробни - 27. Най-малко пък са в областите УНГ - 1, проблеми на бъбреците - 2, урологични заболявания - 5, детски и очни болести - по 5. Пациентите у нас научават за възможностите да се включат в подобен проект от лекуващите ги специалисти. Ако се съгласят, те печелят шанс да получат най-новата терапия за дадена област. Допълнително заплащане за тях няма, когато проучването е във фаза 2,3 или 4 и се прави върху болни хора. Тогава фирмите покриват само разходите за път, ако пациентите са от друг град. Рисковете за болните хора обаче също не са малки. Има вероятност да се окаже, че медикаментът е с лоши странични ефекти или пък не е достатъчно ефикасен. За да се защитят пациентите от подобни рискове, фирмите сключват застраховки. Обикновено стойността, която може да се изплати в случай на нежелан инцидент е до 30 хил. евро за човек. Средства за участие в изпитване у нас се дава само на доброволци за първа фаза на клинично проучване. Това е така, защото тези хора са здрави. У нас обаче броят на тези проучвания е много малък - 12 за миналата година. За разлика от пациентите лекарите и болниците, в които се провеждат изпитванията, получават добро финансиране. Около милион средно излиза бюджетът на едно изпитване у нас. Това означава, че през миналата година над 200 млн. лв. са влезнали в страната от подобна дейност. Не малка част от тези средства остава сред медиците. Затова сред клиниките има и голям наплив за провеждане на клинични проучвания. До септември миналата година болниците и поликлиниките, които са създали етична комисия, за да се правят проучвания, са станали над 150. Сред тях са, както държавни, така и частни, малки и големи. Около 5 хил. евро на пациент плащат фирмите за периода, в който тече едно изследване. Тези средства са за екипът, който пряко е ангажиран с провеждането на проучването. Обикновено той е 4-5 до 10 души - лекари и медицински сестри. Отделно клиниките, в които се провежда изпитването получават средства за това. Те се формират по два начина. Единият е на база цените на изследванията, които се правят на пациентите в болницата, докато трае проучването, като обикновено таксите са завишени спрямо стандартния ценоразпис. Другият начин, по който болниците формират приходите си, е с твърда сума на човек, която е около 500 евро. Според фирмите обаче това е недостатъчно ясен вариант, при който реалните разходи на болницата може да са в пъти по-малки. Обикновено частните клиники са с по-ясен регламент на финансиране, най-големи са претенциите на известните болници, казват фирмите. Отделно болниците вземат между 500 и 1000 лв., за да разгледат документите за едно проучване и да кажат дали са съгласни да участват. Очакванията на специалистите е броят на клиничните проучвания да се увеличава още и през следващите няколко години.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.09 2013 в 14:25

Статията е таписана малко оъркващо за пациентите и остава съмнението, че това е игра с хората за пари. Това е сектор в който режламентите са много строги и контрола е на най-високо ниво. Инспещции в България по клинични изпитвания се правят както от Американската агенция, така и от Европейската такава. Сокторите не смеят да изманипулират нищо защото веднъж хванати няма да видят изпитване никога, защото влизат в черни списъци. Изобщо по тази тема обикновинните пациенти знаят много малко и не знаят какво губят и какви са им правата влезли веднъж в такова изпитване.