Речник на пропагандните похвати

ОFFNews 26 март 2014 в 11:44 17180 14

Антипропаганда
Речник на пропагандните похвати

Текстът е публикуван в блога "Трънки и блогинки".

Силно впечатление ми направи проектът „Антипропаганда“ за критичен анализ на руските телевизионни новини. Участниците анализират емисиите новини и нагледно посочват и обясняват пропагандните методи, които се използват във всяко съобщение. Проектът ми допадна не само заради нагледната и методическа аргументация, но най-вече защото много лесно го намирам относим и към българските емисии новини.

Изхождайки от простата истина, че критичното възприемане на информация е едно от най-важните умения, а в среда, където шумът е много, а сигналът – малко, на всеки мислещ човек му се налага да разработва механизми, за пресяване, оценка и възприемане на новините и интерпретациите, които ни се поднасят, считам за полезно да има и на български използвания в горния проект Речник на пропагандните похвати.

Речник на пропагандните похвати

Описва основните методи, най-популярни и използвани в съвременните медии:

Анонимен авторитет
Един от най- ефективните методи за влияние е да се позовеш на авторитет. Името на авторитета не се съобщава. Това може да бъде направено като се цитират документи, експертни оценки, свидетелски показания и други материали, които са необходими за по-голяма убедителност. Примери : “ Учени на основата на дългогодишни изследвания са установили… „, “ Лекарите препоръчват… „, “ Източник от близкото обкръжение на президента, който пожела да остане анонимен, каза… „. Препратки към несъществуващ авторитет придават солидност и тежест в очите на местните жители.

Позоваване на предразсъдъци
Позоваване на предразсъдъците на масовата аудитория се използва тогава, когато е необходимо да се придаде убедителност на личната гледна точка във връзка с нейната морална стойност. Също може да се използва и обратен механизъм – опровержение на опозиционна гледна точката чрез утвърждаване на нейната аморалност.

Атака с любов
Технологията се използва в случаите, когато е необходимо някой да се направи привърженик на идеологията или социалното движение. След като един човек трябва да стане част от дадена група, то другите членове го обграждат с внимание толкова плътно, че той не разполага с възможност да се срещне с предишния си социален кръг. Това може да се изрази под формата на постоянни събрания и разни други дейности, които изцяло заемат свободното време на новака, без да му се даде възможност да се върне към предишните си позиции.

Афоризми
Прекратяване на дискусиите чрез използване на твърде опростени фрази или аргументи (например, „Войната е без алтернатива“).

Блестяща бонбонена обвивка
Блестяща бонбонена обвивка изследователите на пропагандата наричат думи, които положително описват обекта, но нищо не говорят по същество. Такива характеристики са неопределени, така че те могат да се прилагат към всеки обект и в същото време не могат да се нарекат фалшиви. Създава се така нареченият „ефект на Барнъм“ (неясната характеристика не предизвиква съмнение в своята истинност).


Ежедневна история
Тази техника се използва, например, за адаптиране на човек към негативна информация, която води до отказ да се възприеме съдържанието. Така че, ако искате хората да се приучат да се справят с насилие, кръв, убийства и всякакви зверства, то красив телевизионен водещ със спокойно лицето и дори глас, сякаш между другото, ви казва всеки ден за най-тежките престъпления. След няколко седмици с такава обработка населението престава да реагира и на най-ужасните престъпления и кланета, извършвани в обществото.

Дезинформация
Дезинформация чрез предоставяне на непълна информация или пълна, но вече ненужна информация, изкривяване на контекста, изкривяване на част от информацията, за да се насърчи публиката към действия, нужни на манипулатора.

Демонизация на врага
Превръщането на представител на друга нация, етническа група или поддръжник с различна гледна точка във „втора ръка човек“, неморален, безмилостен и така нататък, чрез използване на неистински или недоказани обвинения. Представяне на противника в явно неблагоприятна светлина, преувеличение или измислица на недостатъци / нарушения, контрастиращи с целевата аудитория.

Добрите думи
Думи, които предизвикват положителни емоции на зрителите по отношение на описвания обект. Например, мир, щастие, сигурност, свобода, истина, стабилност, „обещаващ млад лидер“ и т.н.

Избирателна истина
Пропагандна техника, при която манипулаторът казва на зрителите истината – но само тази част от нея, която му е изгодна, премълчавайки останалото. Черта на този метод е да се изберат само желаните от манипулатора факти и се смесят с това,което иска, очаква да чуе публиката. В този случай в публиката не се получава усещането, че е била подложена на пропаганда.

Когнитивен дисонанс
Когнитивен дисонанс възниква тогава, когато нашите познания за света не съответстват на същия този свят, на новопостъпила информация за него. Състоянието на когнитивен дисонанс е неприятно за психиката и води до стремеж на личността да промени собствените си ориентации. Пример за използването на когнитивен дисонанс като манипулативна техника може да служи ситуация, в която е известно, че голямата част от населението не подкрепя конкретен кандидат в изборите, но общественият лидер се ползва с доверие. Достатъчно е този лидер да говори „за“ кандидата и много хора ще променят отношението си към него. Негативната нагласа вече няма да се вмести в тяхната гледна точка за света.

Изкупителна жертва
Прехвърляне отговорност на лице или на определена група, като по този начин снема вината от истинските извършители, и/или превключване на вниманието от необходимостта да се реши проблема.

Контрол над ситуацията
Опит на манипулатора да контролира социалната среда и нейните възгледи чрез социален натиск. По този начин, носителите на популярните идеи получават социално одобрение от него, другите са представени в най-неблагоприятна светлина.

Култ към личността
Създаване на идеализиран героичен образ в съзнанието на публиката, понякога с лъжи и фалшификации. Обектът на култ към личността се представя като с всичко справящ се герой. PR култ на личността може да се извърши във всяка област,обектът може да бъде представен и като успешен бизнесмен, и примерен семеен човек, и отговорен член на гражданското общество.

Пропаганда и език
Използването на различни художествени средства и тропи, за да се изкриви информацията или за емоционално въздействие върху публиката.

- хипербола – тропа на основа на преувеличение („реки от кръв“, „море от смях“).
- литота – умишленото подценяване („не е много глупав“).
- контрол на вербалните символи – такъв пример са обтекаеми, уклончиви фрази като „бомбен килим“, „точни попадения“, „прочистване на територия“ и други подобни, които заличават от съзнанието смъртоносната природа.
- гротеска- изобразяването на хора и събития в един фантастичен, уродливо-комичен план на основата на резки контрасти и преувеличения.
- ирония – израз на присмех или лукавство посредством иносказания, като алегория. Дума или израз намират в контекста на речта смисъл, който е противоположен на прякото значение или като го отрича,го поставя под съмнение.
- ирония – подмяна на неприлични, вулгарни, чувствителни думи или изрази с по-неясни и мека (вместо “бременна“ – „ще стане майка“, вместо на „дебел“ – „пълен“ и др.)
- дисфемизъм (обратно на евфемизъм) – употреба на дума с груб, вулгарен оттенък вместо съществуваща дума с неутрално значение с цел да се даде отрицателно семантично натоварване или просто, за да се подобри експресивността на речта, например: да пукне вместо да умре, муцуна вместо лице.
- патос – стил, или начин на изразяване на чувствата, който се характеризира със страстно въодушевление,подем, ентусиазъм.
- сарказъм – презрителна, язвителна насмешка, най-висша степен на ирония.
- реторичен въпрос – въпрос, който съдържа отговор или се задава на публиката, за да може тя сама да си отговори.

Логически грешки
Това са грешки в логическите разсъждения. Всички аргументи, които те съдържат, не може да са истина, въпреки че за някои хора по различни причини, тези аргументи изглеждат убедителни, от което с успех се ползват от опонентите, защото улесняват тяхната гледна точка за аргументация.
- Замяна на теза / тема – логическа грешка в доказателството, която се състои във факта, че започвайки да доказваш някоя теза, постепенно в хода на доказателството преминаваш към доказване на други положения, сходни с тезата
- Използване на неверни и недоказани твърдения:

• позоваване към личността на опонента, а не към неговите аргументи (argumentum ad hominem)

• преминаване към лицето (ad personam): «Вие сте глупави и грозни, така че аргументите ви са неверни“.

• търсене на обстоятелства,уж че принуждават противника да изложи тази теза (circumstantiae):. «Вие казвате така, защото искате да впечатлите публиката, така че аргументът ви е неверен.“

• посочване на факта, че опонентът действа срещу аргументите му: (tu quoque):. «Вие пушите, така че аргументите ви за опасностите от тютюнопушенето са неверни“.

• да се намери съмишленик, който лесно се критикува: „Хитлер също е бил вегетарианец!“

• позоваване на мнозинството (аrgumentum ad populum) Всички наоколо считат така, следователно това е вярно“.

• позоваване на авторитет (argumentum ad verecundiam): «Това становище принадлежи на авторитет, освен ако ти не го уважаваш“.

• позоваване на традицията (argumentum ad antiquitatem): «Така се смята още от древни времена, затова е вярно“.

• позоваване на милосърдие (argumentum ad misericordiam): «Ако не сте съгласни с моето мнение, това ще съсипе целия ми живот“.

• Позоваване на невежество, липса на доказателства за нещо, което се разглежда като доказателство за обратното (argumentum ad ignorantiam):. «Съществуват призраци, защото никой не е доказал, че ги няма“

• «аргумент втръсване» (argumentum ad nauseam), повтаряне на тезата (вероятно от различни хора), докато противната страна не загуби интереса си към оспорване.

• Позоваване на страх, спор от позиция на силата (argumentum ad baculum):. «Вас може да ви накажат, ако не сте съгласни с моето мнение“

• предаване на желаното за действително–самозалъгване (en:Wishful thinking): «Аз искам да е така, следователно така е“.

- Сламено чучело: “ Теорията на еволюцията е смешна, абсурдно е, че риба еволюира в птица. “

- „След“ не означава „вследствие“: след това – означава по причина на това (лат. post hoc ergo propter hoc ) – логически трик, при който причинно-следствената връзка се отъждествява с хронологическата, времевата: “Сериен убиец от детство се увлича от пощенски марки, следователно, филателията превръща хората в безмилостни убийци“.

- Лъжлива дилема – да се представят две кардинално различни гледни точки като се пропускат междинни опции – “ или с нас или против нас. “

- Лъжлива аналогия – връзката „конкретна причина – конкретно следствие“, която се е провела някога да се екстраполира към други обекти, които нямат връзка с първоначалния. “ Не може да си малко бременна“ – за икономическите реформи (няма връзка между реформи и бременност).

Лъжа
Поднасяне на факти в изопачен вид, които предоставят информация,несъответстваща на реалността.

Етикетиране
Етикетирането се използва, за да се опростят категориите на възприятие. Например, достатъчно е да се създаде в общественото съзнание образ на някои „радикал“ с присъщите му характеристики, за да може по-нататък „да се натопи“ всеки противник, наричайки го ​​радикал. Методът на манипулация ще помогне на аудиторията да мисли с големи размити категории , без да се опитва да идентифицира специфичните характеристики на самия обект. Получава се в действителност обобщение и разделение на многообразието на малък брой ясно описани групи - „консервативна“, „либерална“, „опозиция“.

Неизбежна победа
Начин за убеждаване на публиката да се присъедини към една тенденция, тъй като нейната победа е неизбежна. Често с идеята за неизбежната победа се налага и идеята, че всички останали отдавна са постъпили така, и по този начин самия манипулатор се опитва да влияе на самооценката на публика, която не иска да изостава. Постига се чрез предоставяне на достигнати прекалено положителни резултати, както и чрез създаването на ефекта на тълпата.

Скритo одобрение
Тази техника се използва, когато съобщението може да не предизвика доверието на публиката, ако се посочи директно. Вместо това, то или се споменава няколко пъти, или прозрачно се загатва.

Оправдание
Отделни хора или групи могат да използват подходящи по смисъл общи фрази, за да обяснят съмнителни действия или изявления. Неясните фрази често се използват, за да оправдаят определени действия.

Отклоняване
Употреба при спорове на маловажни данни или аргументи „за бройка“, а след това, за да оправдае своята позиция не с качеството на аргументите, а с тяхното количество.

Очерняне
За манипулиране на общественото мнение често се използва метод очерняне – заменяне на логически аргументи срещу идеята с ирационалното и възприятие. Възползвайки се от страховете и предразсъдъците на публиката, манипулаторът предлага универсални готови рецепти за възприемане за нежелателни за него идеи от гледна точка на техните емоционални компоненти.

Прехвърляне
Тази техника е известна също като асоциация. Тази техника използва хора, предмети, символи, предмети и ги проектира върху други, за да се създаде положителен или отрицателен образ в очите на публиката. Често тази техника използва нагледни материали, емблеми, символи (например, свастиката върху знамето на Русия).

Повторение
Техниката се използва под формата на повторение на специфичен символ или лозунг, лесен за запаметяване от аудиторията. Повторението може да бъде под формата на лесно запомняща се мелодия и / или изображения, показвани почти навсякъде. Повторението може да използва фрази, снимки и друго съдържание, въздействащо на подсъзнанието.

Полуистина
Полуистината се състои от няколко твърдения, част от които е задължително да са общоизвестни или да могат лесно да се проверят. Втората част от истината или изкривява, или се пропуска. Пример за това е опитът на властите, да убедят публиката при редовните увеличения на цените за комунални услуги, за електроенергия, газ и вода, че трябва да се плащат цени, каквито се плащат в Америка или Европа. Затова че и доходите трябва да бъдат увеличени до европейско ниво, деликатно се премълчава.

Обичайно състояние
Тази техника се състои в това да се създаде в публиката несъзнателна логическата връзка между два обекта чрез многократно поставяне на двата обекта един до друг. Несъзнателно зрителят сам ще направи аналогия, когато види само един от обектите. Така работи, например, стереотипа на „преселник – престъпник“. Всеки път, когато престъплението се извършва от човек родом от Централна Азия, етническият му произход се споменава много пъти. След няколко такива истории в съзнанието на публиката може да останете с впечатлението, че всеки преселник е престъпник.

Нареждане
Техника се основава на факта, че публиката не винаги иска да направи избор, тя предпочита да и продиктуват необходимите действия, като по този начин я освободят от отговорност. Самата пропаганда може да се състои в проста фраза, нареждане, формулирани в обобщен вид и представляващи универсална препоръка.

Провокирано неодобрение
Тази техника се използва, за да убеди публиката да се противопостави на определени идеи, като се съобщава фактът, че привържениците на тези идеи са неприятни за нея хора. Така че хората не анализират идеите, а анализират потенциалните и привърженици, което предизвиква ответна отрицателна реакция.

Обърканост, умишлено двусмислие
Умишлено използване на общи фрази, за да може публиката сама да излезе със своя собствена интерпретация. Слушането на общи фрази кара потенциалните слушатели да не се концентрират върху анализ на идеи, а сами да ги допълват по начин, по който биха искали да чуят тази информация.

Размахване на флаг
Опитът да се оправдаят действия или решения, се основава на това, че в основата им лежи патриотизъм и загриженост за благосъстоянието на нацията. И тъй като любовта към своята страната е добродетел в масовото съзнание, то и действията са възприемани в благоприятна светлина.

Свидетелства
Свидетелството – това са цитати, предназначени да подкрепят или опровергаят дадена програма, политика, действия и т.н. При тази техника е важна репутацията на свидетелстващия човек, често това са учени, експерти, уважавани хора в обществото. Свидетелството потвърждава валидността на пропагандните съобщения. Това се прави, за да може публиката да приеме разпространяваното мнение и даже нещо повече – да реши, че то е нейно собствено.

Вътрешен човек
Техниката се състои в това, че нивото на доверие на публиката ще се увеличи, ако се говори с нея „на езика и“. Манипулаторът се опитва да покаже, че той е един обикновен човек, също като всички останали. На психологическо ниво най-често срещаните проблеми и интереси създават доверие. Например, говорим за ръждясалата вода, която тече от чешмата му. Или той може да използва разговорни думи и фрази, за да изглежда по-близо до хората.

Сензация
Днес, почти всички новини в медиите започват с така наречените „Сензационни съобщения“: серийни убийства, самолетни катастрофи, терористични атаки, скандали от живота на политици или шоу звезди. В действителност, съобщението за спешност е почти винаги фалшиво, изкуствено създадено. Понякога сензацията служи за отвличане на вниманието. Обикновено, тази „сензация“ не струва пукната пара – ту слоницата в зоологическата градина родила, ту в тунел се сблъскал автобус с камион, ту тийнейджър е изнасилил и убил баба си. На следващия ден за всичко това се забравя. Под прикритието на сензация или можете да си премълчи за важно събитие, за което обществото не трябва да знае, или да се спре един скандал, който трябва да спре – но така, че повече за него никой да не помни.

Лозунги

Лозунгите – това са кратки, подходящи фрази, които могат да включват стереотипи и етикети. На практика лозунгите действат основно като емоционални призиви. Противниците на американската инвазия и окупация на Ирак използват лозунга „кръв за петрол“, за да докажат, че инвазията (човешките жертви, които е предизвикала), е извършена, за да се възползват от петролното богатство на Ирак.

Стереотипи
Тази техника се основава на използването на предубедеността на аудиторията чрез маркиране на обекта на пропаганда, което предизвика у публиката страх, омраза, отвращение и т.н. Например, говорим за друга държава или към определена социална група, манипулаторът може да се съсредоточи върху стереотипните черти, които читателят очаква, дори ако в действителност те не са типични за тази страна или социална група (това е често нещо анекдотично, забавно ). В графичната пропаганда (включително военни плакати ) това могат да бъдат портрети на враговете с ярко изразени стереотипни национални черти.

Техника трета страна
Публиката е много по-склонна да вярва на мнения, изразени от външен независим наблюдател, а не на съответните заинтересовани лица. Затова често за да се изразят определени мнения, които дискредитират или реабилитират определен обект, се използват ангажирани по някакъв начин хора – учени, журналисти и т.н.

Страх, несигурност, съмнение
Опит да се променят нагласите на публиката, като се разпространява негативна или съмнителна / невярна информация за опонента, за да се унищожи репутацията му, или да се предизвика недоверие към него. Дори, ако по-късно трябва да се опровергае тази информация, то тази техника пак продължава добре да влияе върху общественото съзнание.

Щастливите хора
Този вид пропаганда се прилага за известни личности или просто външно привлекателни хора. Тя налага идеята „дръж се както тях и ще станеш като тях“. В такава обвивка могат да се поднасят всякакви идеи – от определена марка дрехи до начин на живот, нагласи и убеждения.

Управление на новини или създаване на дневен ред
Никоя пропагандна техника няма да бъде успешна без постоянно повторение. Ако едни и същи новини се повтарят всеки ден, най-вероятно, това е метод за управление на новините или създаване на дневен ред на излъчване на новините. Хората са склонни да се доверят на телевизията. Те вярват, че най-напред ги информират за най-важните събития, а по-маловажни или носещите забавен характер новини са изпратени в края на емисията.

Опростяване
Подходящи по смисъл общи фрази, използвани за даване на прости отговори на сложни социални, политически, икономически или военни проблеми.

Цитати извън контекста
Селективно извадени от контекста цитати с изменен смисъл често се използват от политиците, за да дискредитират опоненти или опозиционни възгледи.

Широта на възприятие
Ако една гледна точка е трудна за възприемане (или е спорна, или радикална), достатъчно е да се намери противник с още по-крайна гледна точка, за да изглежда на негов фон разумна и умерена. Може да се използва в случаи, когато е необходимо да се осъществят непопулярни решения – достатъчно е да се предложи решение, което още повече не се харесва на аудиторията, за да може първоначалното да се стори по-приемливо.

Еуфория
Използване на събитие, за да предизвиква у хората еуфория или чувство на щастие и съпричастност. Еуфорията може да бъде създадена чрез обявяване на празник или народно веселие, или военен парад, или патриотичен сбор. Предизвиканото чувство на щастие от самото мероприятие може да се разпространи и сред организаторите му или върху събитието, в чест на което е тържеството.

Методологията АНТИПРОПАГАНДА е основа на произведения и на западни, и на руски учени. На първо място, това е британският изследовател на масовите комуникации, пропаганда и цензура Робърт Коул. Негови статии са публикувани в научни списания на Оксфорд и Кеймбридж. За развитието на дадената методология са използвани, по-специално, книгите му „Международна енциклопедия за пропаганда“ и „ Пропаганда в двайсети век: война и политика“. Но единствено на основата на работата на един автор, нашата методология би била непълна, така че ние се обърнахме към книгите на С.Г. Кара - Мурзы „Манипулация на съзнанието“ и В. Сороченко „Енциклопедия на пропагандата“.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Историята на коледните лампички