Ерих Фром дава насоки за отговор, ако въобще е възможен, на страниците на цяла една книга. Ще предложа едно продължение на неговите размисли, обогатени, смея да се надявам, с факти от днешната реалност. Защото се озовахме именно на този екзистенциален кръстопът в последните няколко години. Нежеланието, страхът, съпротивата-вътрешна и външна, липсата на кураж, прекалената консервативност и житейски цинизъм ни поставиха в ситуация, в която изборът изглежда наистина драматичен. Но няма нищо по-страшно от самия страх, както знаем всички.

Цяла година отмина в обещания и от псевдо-лявото и от пишман-дясното, как ще ни поведат към бленувания подем на духа, морала, икономиката и битието ни. Накрая психопатриотарите се възползваха от некомпетентността на всички тях и чрез гръмки заклинания съживиха най-грозните черти от народопсихологията ни, зад които скриха собствената си некадърност и уродливост. И „демокрация“ стана грозна дума наред с „партия“, „политик“, „избори“, „парламент“, превръщайки се във фасада на управляващото задкулисие. Същото онова люпило на заслужили другари и другарки, което оплеска нещата и се оплете в конците си с избора на Пеевски за шеф на ДАНС. Разчитаха, че гражданското общество ще пропусне този факт предвкусвайки летните слънчеви лъчи на плажа. И вярвайки, че то не е станало още гражданско, а си е добре познатото стадо, стригано поголовно вече почти четвърт век и сегиз-тогиз наричано гальовно електорат.

За огромна изненада на самите протестиращи граждани, апропо и на целокупната държава, обществените настроения изригнаха против това безобразие със сила и интензитет непознати в най-новата ни политическа история. Събудиха се всички „соросоиди“, „либерасти“, „толерасти“ и „демократи“. Към тях се присъединиха нови и млади и стари поддръжници на нормалното човешко съществуване – моля, да не се бърка със светлото комунистическо бъдеще! Чу се гласът на гражданите, които се осмелиха да имат претенции към държавата в която живеят и към хората, които претендират да се наричат „народни представители“ и да ги заявят на глас и вкупом. Мнозинството се провикна оглушително на малцинството, което за пореден път след майските избори се направи на победител. Представителната демокрация наистина дава превес на активното малцинство, което партиите манипулират в голяма степен, но депутат в Народното събрание не означава представител само на част от българите, тъй както премиерът или президентът не управляват само по-хубавите, по-умните или по-богатите.

За 25 години българите не успяхме нито да имаме, нито да бъдем. Въпреки че постоянно ни разясняваха от най-различни трибуни как сме вече в Европа, имаме си евроатлантически ценности, парламентарна демокрация, върховенство на закона, социална справедливост, лесен достъп до кредити, възможности за пътуване и образование в цял свят и разбира се, свобода на мнението и предприемачеството. Де да беше вярно! Европейският съюз си остава все така непознат на българите. Той е там, в чужбина, където се ходи с билет, за който не стигат парите от заплатата в най-бедната страна-член на Общността. НАТО само ни мобилизира и без това изтънялата до неузнаваемост армия и ни скарва с тоя и оня, за да обслужваме американския корпоративен и политически интерес. А у дома, все същите другари и техните деца, внуци, че и пра-внуци ни кандилкат в блатото на пост-тоталитарния преход. Защото започнахме нещата отзад-напред.

Първом е да бъдеш, а после е да имаш. Първо е да си човек и гражданин, а после предприемач, собственик, работник. Първо е да знаеш какво е справедливост, човешки права, свобода, вяра и достоен живот, а после идват демокрация, пазарна икономика, върховенство на закона. Първо е да знаеш кое е добро и кое лошо, после е наред да го претвориш и материализираш в Обществен договор и Конституция. В България първо изкопирахме учебниците, затова и вече толкова време се мръщим на продукта, който сами си сготвихме. Нарастващата ни неприязън и неудовлетворение се дължи на факта, че така и не проумяхме, че проблема е не в самия продукт – демокрацията, а в съставките, от които си я сготвихме. Това включва и нас самите като хора и граждани.