*Заглавието е на OFFNews

Да речем, че премиерът Борисов е напълно искрен в желанието си да направи истинска правосъдна реформа и да измени Конституцията. И да кажем, че просто не му достигат гласове да прокара промените във варианта, в който са внесени и наистина имат смисъл. Изглежда, че за да си осигури гласовете на ДПС и необходимото мнозинство, реформата трябва да бъде осакатена и в голяма степен обезсмислена. Т.е.

Борисов трябва да избира – псевдо промени или никакви.
Но дали? Дали това са единствените варианти пред него и няма ли друг изход от така създалото се положение? Нека да разгледаме какви са възможните сценарии:

Сценарий 1: Консенсусът на статуквото.

Това е предложението на ДПС – правят се толкова малко изменения и то по такъв недъгав начин, че реформата се изразява по-скоро в скок на място, отколкото в движение напред. За него може да се постигне номинално широк консенсус от 180+ депутати, ако Реформаторският блок склони да се включи. Това ще вкара „реформата“ в бързия коловоз и тя може да приключи до края на септември с три гласувания на три отделни четения.

Сценарий 2: Руска рулетка.

Това е вариант, при който в петък се гласува първоначалното предложение, което правителството направи през месец май и което дава една по-пълна реформа, макар и не достатъчно решителна, според мнозина. Предварителните изгледи са за нищожно малки шансове да се съберат 160 гласа в подкрепа на този законопроект. „Руска рулетка“ обаче може да се играе от мнозинството, очаквайки, че под „дулото“ на политическата отговорност пред гражданите и Европа за провалената реформа, отделни отцепници или цели групи от опозицията ще се присъединят към вносителите и ще се съберат необходимите гласове. Така реформата ще запази относително цялостен облик, но ще мине по „бавната писта“ – с 2 месеца отлагане и дълга битка между първо и второ четене. При късмет може да мине до края на годината.

Сценарий 3: Демократичен изход.

Никой не говори за него, а той изисква най-малко мнозинство и ще предостави възможността на гражданите най-накрая да вземат нещата в свои ръце по една толкова важна тема. Става дума, разбира се, за подлагането на законопроекта за изменение на Конституцията, внесен от правителството през м. май, на референдум. Народа може да бъде питан: „Приемате ли предложения законопроект за изменение на Конституцията?“ – Да/Не. Чисто и просто.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) допуска допитвания да се правят за изменения на Конституцията. С някои изключения, които в настоящия случай засягат само възможността да се пипа Инспектората към ВСС[i]. Това е преодолимо или като се измени закона, или като се приемат от Парламента промените в Инспектората, което няма да е трудно, защото за тях има консенсус от 180+. Законът може и следва да се измени също по отношение на кворума за действителност или колко процента от избирателите трябва да са гласували, за да е задължително решението.

Този изход, освен, че е най-демократичен, е и на най-ниска политическа цена. Нужни са не повече от 121 депутати, които да вземат решение за референдум и да пипнат ЗПУГДВМС така, че да е възможно да излезе едно валидно решение. Това е напълно във възможностите на мнозинството, стига да имат това желание. Разбира се, необходима е и положителната воля на суверена, в което можем да нямаме никакви съмнения. Във времето този вариант ще може да се осъществи в края на октомври, когато най-вероятно ще се проведат местните избори. Веднъж прието решението на референдума, то има силата на закон и няма нужда от последващо одобрение[ii].

Сценарий 4: Продължаваме напред!

Разбира се, има и такъв вариант, при който конституционните промени изпаднат в нокаут и изменения в Конституцията просто не се приемат. Тогава може да се премине към реформи, които не включват ремонт на основния закон. Прогресът, който може да се постигне по този начин не е за подценяване, но фундаменталните проблеми, като политическите зависимости, липсата на механизми за отговорност и отчетност на съдебната власт, най-вече на прокуратурата, ще останат. Защото те са уредени в Конституцията.

Автор: Димо Господинов, Координатор правни програми в MoveBG

Текстът е публикуван на страницата на MoveBG.