Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров внесоха жалба до Административния съд срещу мълчаливия отказ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да оповести възнагражденията, които членовете ѝ получават.

Защо възнагражденията на тази комисия са такава тайна, че за нищо на света председателят им не позволява да излязат наяве?

В заплатите на комисията няма нищо тайнствено. Могат да се прочетат в закона. Там е описано, че председателят на КЗК (Петко Николов) взима 90% от заплатата на председателя на парламента, която пък е равна на 2 депутатски заплати, които от своя страна се равняват на 3 средни заплати в бюджетния сектор.

Членовете на комисията пък взимат 90% от заплатата на Петко Николов.

Какво тогава крие Петко Николов?

Крие бонусите.

В случая не толкова важни са неговите бонуси, колкото на придворните му. Ако те се публикуват, ще стане ясно, че една част от служителите на КЗК са взели завидно допълнително материално стимулиране. Друга част не са взели и лев.

И хайде да хванем един бас - че точно допълнително материално стимулираните са работили по делата с най-голям корупционен интерес.

Оправданието, че членовете на комисията не са искали да им се разкриват доходите е смехотворно. Решението дали да ги разкрие или не е единствено в прерогативите на Петко Николов.

Но битката не е за няколкото десетки хиляди лева. Драмата е, че ще се разберат верните хора, които са готови да гласуват какво ли не. И веднага може да се направи обратният списък - по кои дела са работили те. Така ще лъснат казуси, решени скандално срещу много повече пари. Истинските пари, за които фактура няма.