Защо Балтийско море става вътрешно море на НАТО

Неправилно е да се смята, че причините са само заради войната в Украйна. Всичко започна още на 15 декември миналата година, когато Кремъл отправи под формата на ултиматум и недипломатично до арогантност – „предложения” към САЩ и НАТО – „за нов модел на системата за безопасност”. При това беше обявен едноседмичен срок САЩ и всяка една от страните членки на блока да изложат писмено отношението си към руската инициатива.

Резултатите от последвалите консултации бяха обобщени от заместник-министъра на външните работи на Русия Сергей Рябков:

„НАТО повече не може да избутва Русия на втори план. НАТО да си събира парцалите и да се връща в границите от 1997 г.”

Тази нова дипломатическа тоналност и речник на Кремъл съпътстваше целия последвал период, през който до средата на февруари т.г. Русия струпа 190 хилядна групировка по границите с Украйна и разигра каскада от тактически, оперативни и стратегически учения, завършили с внезапното нахлуване на 24-ти февруари.

Според Аркадий Мошас, ръководител на руските програми в Института за международни отношения на Финландия, последвалите промени във Финландия имат абсолютно „феноменален характер”:
В продължение на десетилетия броят на на привържениците на членството на Финландия в НАТО се колебаеше от 17 до 22% максимум. Числото на твърдите противниците съставляваше като минимум 50%. И внезапно се получи лавина: 40% „за”, след това 50%, и то преди началото на руското нахлуване в Украйна.

„Само защото руският ултиматум от декември 2021 г., че не трябва да се допусне разширяване на НАТО на изток, беше възприет като насочен не толкова против Украйна, а на първо място против Финландия”.

Мошас пояснява: Финландия, стана неутрална не по свой избор. Този статут й беше наложен от СССР след Втората световна война.

Финландия никога не е отхвърляла възможността да се присъедини към НАТО. Тя застъпваше виждането, че в дадените условия, които съществуваха преди войната в Украйна, приемането в НАТО не се разглежда като непосредствена необходимост.

С началото на войната в Украйна числото на привържениците на присъединяването достигна 60% и сега е около 70%. И каквото и да счита политическата класа за правилно и неизбежно, да се противостои в една демократична страна срещу демократичното волеизлиание на такава маса граждани, не е възможно. Днес по членството в НАТО е налице национален консенсус. 

Тази масова поддръжка отменя необходимостта от провеждането на референдум, още повече финландската конституция не предвижда такава възможност.

Според Мошас Зимната война през 1939-40 година, когато СССР нападна Финландия, но не успя да постигне „поглъщането” й, не е тема, която се използва постоянно, в това число и сега за обосновка на необходимостта от присъединяване към НАТО. Безусловно обаче паралелите съществуват и споменът за героизма и страданието са живи.

„Това, че Украйна на практика остана сама срещу агресора, има много силно емоционално въздействие сред финландците. Солидарността с Украйна във Финландия е огромна”, завършва Мошас.

Случаят с Швеция е по-различен в психологически и в политически план. От повече от 200 години тя последователно следваше курсът на неутралитет и заедно с Швейцария беше еталон за неприсъединяване към военни съюзи. Този статут ѝ послужи много добре и през Първата и през Втората световна война за да избегне масовите жертви и разрушения и да съхрани и умножи националното богатство.

Именно за това обаче решението за присъединяване е не само промяна на траекторията на развитие на страната, но и заявка за по-активно участие в процесите за гарантиране на безопасността в Европа.

Андрес Спрут, председател на Латвийския институт за международни отношения, професор в Рижския университет отбелязва, че:

Отношението на Русия към района на Балтика е исторически детерминирано. Тя има особени аспирации към т.нар. сива зона, която се простира между Русия и „историческия Запад”, между „Свещенната Римска империя и Руската империя”. Аспирации към „промеждутъчна Европа”, както казват немците. Русия не зачита тази зона, като имаща право на суверенни решения.

Днешният „страх на Русия от НАТО” маскира имперски амбиции с корени в съветското минало и в досъветската имперска епоха.

Как Русия възприема мнимите външни заплаха сега виждаме в Украйна и то в трагична форма. Моментът не е най-подходящ да си задаваме въпроса какво представлява заплаха за Русия, когато преди войната се правеше всичко възможно тя да не се чувства застрашена.

„Районът на Балтийско море става по-стабилен, по-безопасен, по-предсказуем. Досегашните въпроси за съдържанието на неутралитета на Финландия и Швеция отпадат. Целият регион ще бъде част от НАТО. Балтийските страни от „остров на безопасност” стават част от евроатлантическата общност в Европа. И това е по-добре и за Русия. Защото отпадат колебанията дали това ще остане „сива зона” в условията на криза от типа, каквато изживяваме с Украйна” – завършва Спрут.

Военни аспекти от присъединяването на Финландия и Швеция

След приемането на Финландия, общата граница на НАТО с Русия ще се увеличи с 1400 километра. А разстоянието от Санкт Петербург до границата с Финландия е само 150 километра. Досега Русия граничеше сухопътно с НАТО само с Естония, с част от Латвия и с Норвегия, в тясна изица зад полярния кръг.

В мирно време въоръжените сили на Финландия наброяват 23000 души. В случай на военен конфликт Финландия може да призове в армията 250000 подготвени запасни.

Финландия планира да закупи около 60 изтребители-бомбардировачи пето поколение Ф-35.
Швеция разполага с малка армия, предназначена предимно за териториална отбрана. Но с добре разгъната система за подготовка на запасни. И с военно-морски флот, включващ и четири подводни лодки от най-модерен клас.

Швеция разполага с мощна военна промишленост, произвеждаща най-съвременни образци въоръжение и бойна техника. В това число е сред крайно ограничения световен елит, разработващ и произвеждащ бойни самолети.

Би следвало да се отчита и евентуалното допълнително дислоциране на териториите на двете държави на сухопътни компоненти от силите на НАТО. В момента не може да се прогнозира конкретно, но ако преди войната в Украйна на териториите на прибалтийските държави бяха развърнати по една натовска батальонна-тактическа група, то сега тези страни настояват съставът им да бъде увеличен с по една бригада от сухопътните войски на НАТО.

Принципно важност във военено-стратегически план има обстоятелството, че с приемането на двете държави, НАТО ще може безпрепятствено да оперира на територията, във въздушното пространство и в териториалните води на Финландия и на Швеция, което създава за Русия нови, неприкрити до момента стратегически направления.

От особено значение е шведския остров Готланд, заемащ средищно положение в Балтийско море. Разполагането на острова на средства за ПВО, на противокорабни ракетни системи и други сили на ВВС и на ВМС на НАТО изцяло елиминират стратегическото значение на руският Балтийски флот, който ще бъде напълно изолиран само в акваторията на Финския залив. При това трябва да се отбележи, че заливът замръзва през зимния период. А от територията на Финландия, Главната военно-морска база на Балтийския флот – Кронщад попада под огневото въздействие и на оперативно-тактическите ръкети от състава на сухопътните войски.

Аргументите на Русия за необходимостта да се запази „безядрения статут” в района на Балтийско море имат единствено символично-пропагандно значение от страна на Кремъл.

На територията на Германия САЩ разполагат с тактически ядрени боеприпаси. Русия разполага с носители на ядрено оръжие в надводния корабен състав на Балтийския флот, на дислоцираните в Калининградския район оперативни ракети тип „Искандер”, както и във ВВС и в сухопътните войски от състава на Централния военен окръг.

При това по опита от досегашните военни действия в Украйна, със силите на стратегическата авиация Русия нанася от въздушното пространство над Каспийско море, ракетни удари, в това число с „хиперзвукови” ракети тип „Кинжал” (за които също са разработени ядрени бойни части) по обекти в Западна Украйна.

Въздействие върху по-нататъшните перспективи за разширяване на НАТО

Грузия, официално, никога не се е отказвала от стремежа да бъде приета в НАТО. Сегашното правителство обаче дойде на власт като „антитеза” не на външнополитическата ориентация на страната, а като открит противник на предишния президент Саакашвили заради това, че не само  е допуснал, но и провокирал войната с Русия през 2008 г.

Към аналогични възгледи се придържа официално правителството и във връзка с войната в Украйна. Но вместо Саакашвили, за виновник този път е посочен украинския президент Зеленски.

При условие, че зад искането за присъединяване към НАТО сегашните власти в Грузия маскират желанието да са част от „руския мир/свят” на Путин, процедурата за членство не може да получи развитие.

Молдова, формално обявила искане на членство в НАТО е в крайно усложнена позиция, със заплаха от анексия на руския анклав Приднестровие, в това число и чрез открито нахлуване или за дестабилиизране по метода не „цветните революции”. За това Молдова заема колеблива позиция, изчаквайки развръзката в Украйна и декларира „неутралитет”. Същия „неутралитет”, който не може да я спаси от заплахата от страна на Русия и не ѝ помогна да възстанови своята териториална цялост.

Грузия и Молдова подадоха искане за присъединяване към ЕС без да имат доказаните вече в хода на войната с Русия заслуги на Украйна, за принадлежността им към европейската идентичност.
Азербайджан, също формално обявил се в полза на членството в НАТО ще продължи да търси гаранции за собствената си безопасност чрез по-нататъшно задълбочаване на военно-политическите отношения с Турция.

Заради всичко това, практическият геополитически смисъл от членството на Финландия и на Швеция в НАТО може да бъде изразена с формулата на Марк Твен:

"Стабилна ограда – добри съседи”.

Материалът е базиран на интервюта на Сергей Медведев с Андрис Спрудс, директор на Латвийския институт за външна политика, Джеймс Шер, старши научен сътрудник в института за външна  политика на Естония и Аркадий Мошес, ръководител на руската програма на финландския институт за международни отношения.

Следете новините ни в GoogleNews