Войната в Русия – ден тринадесети от началото на украинското настъпление в района на Курск

Достъпните сведения не дават пълна и еднозначна картина на досегашните резултати от бойните действия на този нов участък на фронта, но очертават някои, възможно и краткосрочни на този етап - тенденции:

За разлика от периода преди украинското настъпление, характеризиращ се с руско надмощие в позиционните бойни действия, в Курска област продължават да се разгръщат мобилни боеве, с внезапни изменения в тактическата обстановка.

Най-важният населен пункт Суджа е напълно под контрола на украинските войски, които продължават активни действия в западно и в източно направление.

Около другия районен център в областта - Коренево се водят срещни боеве, като предни украински подразделения напредват по направление на Льгов в обход на Коренево.

Те застрашават основния за руската групировка в този участък логистичен маршрут Льгов – Рильск.

Руското командване евакуира гражданското население от съседния Глушковски район.

За изолиране на района на бойните действия с огневи нальот на реактивните системи за залпов огън HIMARS, във взаимодействие с удари на украинската авиация (за пръв път от началото на войната по обекти на руска територия), бяха разрушени мостовете над река Сейм в района на Глушково и Званное.

Това значително усложнява логистиката на руската групировка южно от реката, а Глушковският район фактически попада в блокада от изток от настъпващите украински войски в Курска област, а от юг и от запад от прикриващите украинската граница войски в Сумска област.

Река Сейм

Река Сейм представлява значителна водна преграда. Тя е пълноводна. Нейната широчина в средното течение е 80 – 100 метра, а най-голямата дълбочина е от 1 до 6 метра. Нейните прилежащи на украинското разположение брегове са с по-голяма височина и предоставят благоприятни възможности за оборудването на дълговременна отбрана.

Това определя пълното овладяване от украинските войски на Глушковския район като особено перспективно, защото възникват предпоставки за обкръжаване на отбраняващи се тук руски подразделения. При украински успех, за изтласкването от този участък на настъпващите украински войски обратно на украинска територия биха били необходими значителни сили, средства и време за подготовка.

Украинското командване продължава да въвежда безпрепятствено резерви и се стреми да увеличи дълбочината на пробива и да разшири неговия фронт по протежение на границата с Украйна.

Близката цел е да се осигури устойчивост на овладения плацдарм и да бъдат пресечени руските комуникации по направлението Льгов – Рильск, с което би се нарушило снабдяването на руската групировка западно от Суджа.

Закономерно темповете на украинското придвижване падат: техните комуникации се „разтягат“; предните подразделения излизат извън обсега на действие на собствената артилерия и на силите за противовъздушна отбрана, разположени на украинска територия; руското командване подвежда резерви и тяхната отбрана започва да се уплътнява.

Руските резерви, които бяха прехвърлени след началото на настъплението обаче са достатъчни да прикрият само отделни направления по основните комуникационни маршрути. В оставащите значителни междини се предприемат опити за блокиране на украинското придвижване с удари на авиацията. Липсват данни и потвърждения за систематични удари на руската авиация, на артилерията и на ракетните войски по украински тилови обекти и маршрути.

Засега руското командване не предприема прехвърлянето на значителни и боеспособни резерви на участъка на украинския пробив. Като при това руският натиск на Покровското направление в района на Донбас не отслабва.

Руското командване пристъпи към изграждането на отбранителна полоса и на отделни опорни пунктове по важни участъци на основната железопътна и шосейна комуникация Рильск – Курчатов – Курск.

След като на девети август в Курска област беше въведен режим на „извънредно положение от федерален мащаб“, на 15 август същият режим беше постановен и в съседната Белгородска област.

На този етап липсват основания да се определи еднозначно дали настъплението в Курска област не е отвличащ маньовър за последващи активни украински действия на друг участък на фронта.

Украинските настъпателни действия в Глушковския район водят до разширяване на запад на участъка на пробива и до повишаване на устойчивостта на овладения плацдарм в Курска област.

Съотношението на силите

Генерал-лейтенант от резерва Игор Романенко (бивш заместник-началник на ГЩ на Украинските въоръжени сили през 2006 - 2010 г.) изтъква:

„Постигнатата първоначално от украинска страна оперативна изненада, постепенно отстъпва място на сложни бойни действия за укрепване на завоювания плацдарм.

Преди настъплението руската групировка за прикритие на границата в района на Курска област беше недокомплектувана и с ограничени бойни възможности.

През първоначалния етап бяха задействани силите за гранична защита от състава на Федералната служба за безопасност, сили на Руската гвардия и отделните полкове за прикритие, комплектувани основно със срочнослужещи.

Успоредно започна въвеждането на дислоцирани в близки райони подразделения и части изведени в тила за докомплектуване и за възстановяване на боеспособността.

По-късно принудително започна снемането и прехвърлянето на бойни части и подразделения от други неактивни участъци на фронта. На първо място от Южното оперативно направление – от Херсонска и Запорожка области и от групировката за отбрана на Крим. Без да се прекратява активното настъпление в района на Донбас.

По настоящем на Курското направление се прехвърлят и сили и средства от дълбочина – наемници от т.нар. „Африкански корпус“, от Калининградска област, от района на Мурманск. Голяма част от тези резерви са комплектувани с „необстреляни“ срочнослужещи.

В момента руската групировка в Курска област наброява около 25 000 души, а с подхождащите резерви – около 40 000 души, което на този етап не е достатъчно за пълното стабилизиране на обстановката.

Според наличните оценки, за организиране на евентуално успешно контранастъпление и за изтласкване на украинските войски обратно на украинска територия са необходими още най-малко 30 000-40 000 души“, подчертава генерал-лейтенант Игор Романенко.

Авторитетният руски военен анализатор и експерт Валерий Ширяев (заместник-директор на изданието „Новая газета“, офицер от запаса със звание майор, по време на войната в Афганистан служил в специалните подразделения на Главното разузнавателно управление на ГЩ на Съветската армия) отбелязва:

„Главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна генерал-полковник Олександър Сирский демонстрира за втори път майсторство за овладяване на участъци от фронта, които не са надеждно защитени с войски и с отбранителни съоръжение. Първият случай беше украинското настъпление в Харковска област през август 2022 г.“

Според Валерий Ширяев, сега руското командване се стремяло в сложни условия да изгради наново отбранителна групировка в Курска област чрез съсредоточаването на сили, които преди това били изведени в тила за докомплектуване и чрез ограничено прехвърляне на части от неактивните участъци на фронта.

На този етап Русия не разполагала с резерви, които да осигурят кратно превъзходство над настъпващите. Руските войски се оказали недостатъчни дори за обявената от Путин „буферна“ зона в Харковска област, където се водят безрезултатни боеве от май тази година. А украинските резерви все още не били задействани изцяло в участъка на пробива.

Проблемът в Курска област не се изчерпвал само да бъде отразено украинското настъпление. Украинските войски щели упорито да отбраняват завладения плацдарм.

По опита от досегашния ход на войната, в този случай щели да възникнат жестоки и упорити боеве за „прогризване“ на украинската отбрана, за разгром на техните сили и за отхвърлянето им обратно на украинска територия.

За „освобождаването“ на Курска област не можело да се прилагат способите и средствата както в боевете за Бахмут или Авдеевка например. Където всичко, което „стояло на пътя на руските войски“ било „изравнено и вкопано“ в земята и след това се „възцарила пустош“.

Защото е част от територията на Русия, „освобождаването“ на Курска област за сметка на подобна „медийна картина“ била абсолютно недопустимо.

Дилемата била в това, че на този етап Русия не разполагала с достатъчно подготвени и въоръжени оперативни и стратегически резерви, които на основата на многократно превъзходство над противника да осъществят дълбок пробив, обхват и унищожаване на украинските сили с маньовър от украинска територия, подчертава Валерий Ширяев.

Червените линии

В обширен анализ Андрей Иларионов, („идеолог и инфлуенсър“ в някои от средите на руската антипутинска емиграция в чужбина, бивш съветник на Путин по икономическите въпроси 2000-2005 г.) разглежда събитията в Курска област от изненадващ ъгъл.

В пространствен материал „Курската оперативна аномалия“ той формулира извода, че настъплението потъпква редица догми – „червени линии“, които от началото на войната досега неотменно бяха налагани от САЩ за предотвратяване на „ескалацията на конфликта“ и прякото въвличане на САЩ и НАТО във войната:

За неизползване на американски оръжия срещу обекти на руска територия; Забрана за проникване на украински военни елементи извън границите на Украйна; Настойчивият натиск спрямо украинското ръководство за преход към мирно разрешаване на войната; Строго дозирането на предоставяната на Украйна военна и икономическа помощ.

Андрей Иларионов констатира, че по време този внезапен обрат е свързан с отказа на президента Джо Байдън да продължи участието си в президентската надпревара и с поемането на допълнителни управленчески пълномощия от вицепрезидента Камала Харис.

Андрей Иларионов посочва:

„Сред демократите съществува консенсус, че Камала Харис няма опит в сферата на международните отношения. За това пред нейния съветник по националната сигурност и пред предизборния й щаб стои задачата да демонстрират, че тя може да бъде успешен върховен главнокомандващ. А за това в оставащото до изборите време на обществеността трябва да бъдат предявени съответните доказателства.

Крупномащабната военна операция на фронта в Курска област е добра възможност. Но е необходимо да бъде демонстрирана успех до пети ноември –деня на изборите.

След тази дата ще възникнат нови условия и могат да бъдат постигнати нови официални или скрити договорености. Или в старите ще бъдат внесени поправки. Или в процеса ще се включат нови личности“. Заключава Иларионов.

Общото внушение на Иларионов е, че днес вече сме свидетели на съществени изменения в спектъра на „червените линии“, чрез които съгласувано по закрити канали с Кремъл, войната в Украйна беше държана в определени рамки.

Към тях повече не се отнася „недопускането на войната на руска територия“ и с това Путин неизбежно ще бъде принуден да се съобразява при неизбежните неофициални контакти за съгласуването на „нови червени линии“.

Следете новините ни в GoogleNews