Теглото на бойните танкове винаги е нараствало: Германия започва Втората световна война с Panzer I с маса 8 тона и я завършила с „Тигър” от 60 тона. Еволюцията в СССР по време на войната стартира с Т-34 (29 тона) и завършва с тежкия танк КВ (47 тона). Основният следвоенен Т-55 обаче „запазил линия” със своите 36 тона, после Т-72 «Урал» тежи „само” 41 тона, а сегашният Т-14 „Армата” вдига летвата с тегло малко над 50 тона.

Тенденция за масата сега се запазва в танковете от Запада, като гони границата от 100 тона. Базовият модел на „Абрамс” М1 още е 61 тона, но неговата версия М1А2 SEP достигна 70 тона. Толкова е и масата на израелския „Меркава”.

Има достатъчно основания да се счита, че руснаците ще се постараят да задържат на сегашното равнище тегловните характеристики на своите танкове и то главно поради инфраструктурни съображения (примерно издръжливост на мостовете).

През 2006 г. Пентагонът подписа договор с компанията General Dynamics Land Systems за 505 танка „Абрамс” от версията за водене на градски бой наречен TUSK (Tank Urban Survival Kit – Комплект за оцеляване на танка в градски условия). Той представлява пакет от подобрения, предназначен да увеличи боеспособността на танка в гъсто населени места.

На първо място са инсталираните средства за подобряване защитата на бордовете и кърмата (задната част). Те са закрити с окачени панели с поставени на тях блокове за динамична защита ARAT-2. Кърмата, като най-уязвима част на танка, е прикрита само от противокомулативна решетка, защото динамичната защита със своето взривно вещество може да повреди някои агрегати зад тънката броня. Любопитно е, че от външната страна на танка е поставен специален телефон, чрез който поддържащата пехота може да комуникира с екипажа на танка. Куполните картечници са с дистанционно управление.

Тези промени идват в отговор на променената структура на силите и средствата на бойното поле в града: наситеност с противотанкови средства; поява на безпилотни бойни машини с огневи средства с голям калибър; връщане на леките и средни танкове от миналото, но без екипажи. Така се възражда идеята за връщане на тежките танкови за пробив. Проблемът е в мотивировката от тяхната необходимост – ако са нужни, те ще бъдат създадени.

Как би изглеждал този все още утопичен танк и какво трябва да притежава:

1. Отлична от всички страни пасивна защита за по-леки противотанкови средства;
2. Разнообразна активна защита за изстрелване на насрещни боеприпаси, а това налага наличие на радар;
3. Инсталиране на зенитен ракетен комплекс;
4. Наличие на сериозно смесено въоръжение, например оръдия плюс релсотрон. Проблемът с разпределението на целите може да бъде разрешен само с боен изкуствен интелект, който трябва да поеме откриването, селекцията на целите и тяхното съпровождане, а на екипажа да се остави вземането на решение и общото командване;
5. Този свръхтанк ще се нуждае от мощна и икономична енергетична установка, особено ако е снабден с релсотрон. В последния случай може би най-подходяща ще се окаже атомната енергия.
6. Изпълнението на цялото съоръжение трябва да се вложи в 250-300 тона. Всъщност това не е чак толкова много, след като лети самолет Ан-225 с маса 640 тона или Еърбъс А380 с маса 560 тона.

Увеличената 4-5 пъти маса на танка предполага примерно увеличаване на неговите габарити поне 1,5 пъти. Удължаването повече ще създава проблеми на кръстовищата при завои; увеличената ширината ще го направи приложим само по широки улици; „израстването” на височина ще го направи по-видим и удобен за вземане на прицел.

Сред най-проблемните места на супертанка може да се окаже ходовата част. Първо, върху нефиксираните твърдо бронирани екрани не може да се инсталира активна защита. Второ, увеличената площ на веригите 150% не може да компенсира увеличената няколко пъти маса, а това ще създава проблеми при движение по рохкава и особено по кална почва.

Възможно решение ще е инсталиране на още една или две успоредни вериги. Независимото окачване ще прави възможно изключване на повредена верига от мина или ракета. Как обаче ще бъде инсталирана допълнителна верига под тялото на танка, след като клиренсът (пътният просвет, сlearance) е под половин метър – напр. за версиите на Абрамс е 43-49 см.?

Във всички случаи супертанкът дори и да бъде реализиран, той няма да е масов. Например от произведените над 10 хиляди „Абрамс” едва 505 броя са от версията TUSK за водене на бой в градски условия. Възможно е някога хипотетичният танк да бъде произведен в единични бройки, сглобени на модулен принцип за конкретен район. Но докато това се случи теоретично може вече да няма танкове. И регулярни армии изобщо.

Танковите експерти обаче сигурно ще продължават да си развиват и упражняват въображението. Те винаги трябва да са поне на една крачка пред съвременността.