Поради съвсем разбираеми лични причини, не бях проследил титаничната, епичната, баладичната епопея „Черноморски Флот или Черноморски Фронт“, завършила със смело, по матросовски запушената амбразура на националната сигурност от ББ.

Бедните ние, българите, какво щяхме да правим, ако не беше Той, като Прометей винаги готов заради нас да даде черния си дроб да го изкълват геополитическите орли или казано на по-разбираем милитаристки език – военолюбивите ястреби…
Доколкото днес можах да прочета, без да претендирам за пълноценно проучване, ми стана ясно следното:

Първо, даден е безстрашен отговор на предложение, което не е било правено, но пък така с безумната си храброст и далновидната си мъдрост, премиерът е заработил заплатата си, не е пратил нито един наш войник, по-точно матрос на Източния фронт, с което се е наредил точно и непосредствено до Цар Борис III.

Второ, публично унижен е бил българският президент, накаран да се оправдава за нещо, което не е извършил и не би могъл да извърши, защото не разполага с такива правомощия – той има само такива правомощия във външната политика, каквито му възложи правителството, иначе може само да представлява като представителна фигура страната ни в международните отношения – каквото и да означава това.

Впрочем, аз отдавна не съветвам президенти, заради печалния опит да давам съвети, които един президент игнорираше. Но си помислих при свръхактивността на сегашния президент напоследък, че подобна свръхактивност, умножена от отказа му от участие в изборите, увеличава риска от грешки, защото понижава прага на себеконтрол, създава погрешното усещане за самостоятелност и независимост и приспива вниманието на екипа му, който е зает с уреждане на бъдещето си. А като добавим, че в областта на националната сигурност и през петте години президентът имаше слаб екип, то вероятността от грешка при падането на задръжките и отслабването на спирачките нараства още повече.

Трето, в много деликатна и трудна за „отиграване“ позиция е попаднал министърът на отбраната – между чука и наковалнята. Аз не му завиждам за положението, защото той е много по-близо да президента като възгледи и принципи, но е участник в отбора на премиера и при това в правителство, в което премиерът не е общо-взето пръв сред равни, а всьо и вся… Военният министър е намерил думи да охарактеризира ситуацията много точно, като споменава за хибридната война и водената пропаганда. Само че тук искам да кажа следното:

Русия на Кремъл наистина опитва да води по всички фронтове пропагандни и нападателни, хибридни и традиционни, „меки“ и „твърди“ войни – от площадите и стадионите на Франция, до крайграничните и полуостровните територии на Украйна. Но, има едно голямо НО.

А то е, че в нашето обществено съзнание, сиреч в българското обществено съзнание има стереотипи, нагласи, предубеждения и филства, които не се нуждаят даже от особена хибридна война на Русия срещу нас – ние тази война си я водим сами срещу себе си. Българското общество е в перманентна хибридна война със самото себе си.

Ние имаме значителна, огромна част от населението, което си мисли, че русофилство и путинофилство е едно и също. Затова тази значителна, огромна част от населението е като червена лампичка в съзнанието и поведението на импулсивни, интуитивни, симулативни, първосигнални, ветропоказателни, конюнктурни, нагаждачески към преобладаващите настроения в обществото политици, чийто най-ярък представител е ББ.

Ние сами като общество не можем да се обединим зад европейските ценности и принципи, стандарти и норми, не можем да си дадем сметка, че интересите на Русия (имперски мащаб на стратегиране, държава, която може“ да „врътва кранчето“, антиевропейска и антизападна ориентация на сегашната външна политика, управляема с авторитарни елементи демокрация, подкрепа за ретроградни диктатори) все повече се разминават с интересите на България (доколкото ние сме държава с ограничени ресурси на влияние, на нас могат да ни „врътнат кранчето“, проевропейска и прозападна е външната ни политика, стремим се към демокрация, която трябва някой ден да се доближи до европейските стандарти за демократично общество, не можем „да си играем“ с ретроградни диктатори).

За мислещите русофили (ако русофилството е всъщност да харесваш руски писатели, руски поети, руски песни, руски филми, да имаш руснаци приятели), това е проблем, който те се опитват да решават разумно – в личен план да си остават русофили, но в политически, обществен, държавен, национален план да си дават сметка, че „повече Русия“ в политиката, икономиката, финансите, отбраната и сигурността - това е в разрез с националните интереси.

И четвърто, в подобни като вчерашната, „драматични“, направо истеризирани ситуации, ББ е обречен да побеждава, не защото е колосален политик „с топки“ (както започна леко да изпростява речникът на един доскоро чудесен журналист и анализатор) или премъдър държавник, а защото той е политик-ветропоказател – следва обществените нагласи, завърта се при първия полъх на вятъра в удобната за себе си посока, няма проблем да се отрече от казаното, не се затруднява да се самоопровергае, не страда прекалено ако го хванат в лъжа и пет пари не дава ако не вярва в това, което говори.
Проблемът, следователно, е в обществото най-напред.

Общество, което робува на заблуди и илюзии, в съзнанието на което са пирографирани и вдълбани митологеми и манипулации от времето на соца, което разбира филството не като българофилство, а като преклонение пред чужди държави, което бяга от свободата и иска да бъде обгрижвано, обуздавано и обладавано от силна ръка, което предпочита да живее в клетката и да не носи отговорност за своето бъдеще – в такова общество ако нямаш принципи, а се нагласяш към комплексите и страховете му,
ако му говориш приказки с добър край, ако се държиш като някой нужен му като наркотик „архетип“ – я на Крали Марко, я на Индже Войвода, я на Хитър Петър, я на Андрешко и ако имаш шанса да притежаваш силна харизматичност, то ти си обречен да побеждаваш.

Да побеждаваш във всяка „напечена“ ситуация, защото винаги можеш да измъкнеш от ръкава някой нов принцип, с който да обосновеш поведението си.

Най-безпринципен, с най-малко принципи е именно този, който има най-много и всякакви принципи и винаги може като Гр(а)учо Маркс да каже – това са моите принципи, ако не ти харесват, имам и други…

Такъв човек пет пари не дава, че заради него България може да се държи като селски хитрец или като тъмен балкански субект, който от всичко на света най-много обича да се снишава, да се вре в пукнатините на историята, в къртичините на геополитиката и да си мисли, че всички останали са глупаците, а на нас ще ни се размине, защото куцото пиле и Господ го пази.

Да си в ЕС и НАТО, но да пропагандираш принципи и да следваш поведение, което се разминава с принципите и стандартите на тези два съюза, е все едно, нали сме на футболна вълна, да „продадеш мача“ или да се забавяш умишлено с изтеглянето и така да покриваш засадите…

Щях да добавя и нещо като Пето, но ще се въздържа. Най-напред, текстът стана много дълъг; После, не съм достатъчно информиран за всичките детайли;

Освен това, то самата ситуация, разиграна вчера откровено елементарно (явно разчита на елементарен народ), е толкова кристално ясна очевидно банална - като това да си вкараш автогол, без противникът да е направил нищо, за да те принуди да го сториш (пита се още на какво си способен, ако противникът реши да те понатисне истински и както той отлично умее да прави това);

И накрая, не ми се спори с десните политици, министри, експерти и поддръжници.

Не ми се спори днес и изобщо. Защото няма да ме разберат. Винаги когато съм се опитвал да им споделя мнението си, че геостратегията, международните отношения, външната политика, националната сигурност са изключително сложни, за да бъдат замествани със северно- и евро-атлантически лозунги, с абстрактни принципи, със сляпа вяра и с откровен фундаментализъм чрез смяна на знака от минус на плюс, те са „снемали доверието си“ от мен, припомняли са детайли от моята биография и са минавали към лични нападки. От принципни критики са превключвали на критики по принцип.

Затова и не ми се ще пак да подхващам толкова старата, още от раздорите в първото СДС тема, че геостратегията, международните отношения, външната политика, националната сигурност са фината настройка на държавното управление, изискват много сложна и дълбока, обмислена и грижливо провеждана политика, защото иначе и с най-добрата проявена воля може заедно с мръсната вода да се изхвърли и детето.

Същностната, стратегически зорката и тактически разумната политика – това не е като да заковеш два плаката на стената. Грош цена е цената на принципи, чиято реална сила е в децибелите, с които се изричат и чиято основна енергия е неукротимата ярост на фанатизма…

Ако това не се осмисли от десните, на които като намиращ се около в центъра, но все пак вдясно, аз симпатизирам, то те ще продължават да наливат вода в мелницата на путинофилите и левичарите, патрЕотите и едва шаващите столетни милионери ДС-социалисти. Ще продължат да бъдат матирани като вчера в два хода от ББ. Ще се въртят около оста си, мислещи, че извършват някакво полезно движение. И, както казва един мой приятел, в геополитиката те винаги или ще тичат пред вятъра, или ще поставят каруцата пред коня…

_____

*Текстът е препечатан от блога на проф. Николай Слатински с негово съгласие без редакторска намеса. 

Още по темата

17/06/2016

Политика

Ненчев за флота срещу Русия: Пропагандна война с хибридни елементи

16/06/2016

Политика

Румънският президент: Не ме разбрахте, говоря за общи учения, не за флот

16/06/2016

Политика

Президентът: Спекулация е, че ще правим флотилия срещу Русия

16/06/2016

Политика

Дрънкането на оръжия близо до Русия минава границите, смята Борисов