Онлайн образование в условия на извънредно положение

„Много открития са запазени за вековете, които тепърва ще дойдат... Светът би бил жалко място, ако не остава по нещо за изследване във всяка епоха”
Сенека „Естествени въпроси”

Предстои ни неизбежна важна крачка в посока развитието на науката и образованието. И докато науката търси лек срещу (евентуално) собствените си постижения, новите, за България, форми на дистанционно обучение ще подложат на изпитание личностните качества на всеки от нас. Защото това не е изолирано предизвикателство към ученици и учители, но е и в посока родителите и техните задължения. В крайна сметка всеки ще научи нещо ново за себе си. 

Колко е силен самоконтролът на едно дете и колко дълго концентрира вниманието си на полето на онлайн ученето при все набора от изкушения, дебнещи у дома? Докъде ще стигнат измеренията на волята на родителите, които трябва да следят за изпълнението на поставените задачи? Ще се отнесат ли родители и деца адекватно, в посока дисциплиниране на цялостния процес, и как ще бъде разпределена тази отговорност? 

Често се случва в час ученикът някак да успее да се "скатае", да си гледа в телефона, да си побъбри с приятели или просто да зяпа непринудено през прозореца. Вероятно сега, знаейки, че го очаква тестова задача за време и оценка, той ще има възможността да мобилизира себе си и своите знания и креативност, а ако при някои това е наистина невъзможно, с оглед на мързел и липса на учебни навици, поне ще се наблюдава някаква форма на активиране на вътрешната субективна реалност. Онлайн оценяването, например посредством онлайн тестове, ще спести много време на преподавателите. А като говорим за време, може би това е най-ценният ресурс, който ни е подарен в условията на пандемичното и обществено-психотичното. Време, което да отделим на децата си и на собственото си развитие или пък не – да издигаме в култ агонията на ежедневно-злободневното, като за целта си автосугестираме поредния панически пристъп, преброждайки всички магазини, с мисия да не остане тоалетна хартия незакупена...

При всички положения могат да се извлекат много плюсове за всяка от страните. Уроците могат да станат по-атрактивни, за да може интересът на децата да се задържа и конституира впоследствие. Това би отключило креативността на учителите и тяхната техническа подготовка да се подобри. Все пак мисията на учителя е не само да запали, но и да поддържа образователния огън на полето на детската душевност (а защо не дори и да предизвиква познавателно и емоционално стихийно бедствие), да научи учениците сами да търсят знания, решения и отговори, и най-вече – да задават въпроси. Защото ако, заставайки пред класа, учителят среща празни погледи, значи нещо липсва и на двете страни. 

В настоящите условия учениците вероятно най-сетне ще имат шанса да правят своите изводи самостоятелно, да проявяват творчество, да се учат да анализират. И всичко това вместо поднесената на тепсия, сдъвкана и изплюта информация. Вероятно ще имат също така и шанса да заработят в екипи със свои съученици, а повярвайте ни – за тях не е никакъв проблем това да се случва в мрежата. Това изгражда и нови компетентности, които допринасят за по-високото, но реално самочувствие у децата и юношите.

Екипната работа е свързана и с разпределянето на отговорности при намиране на доказателства, както и изслушване тезата на другия, т.е. развиват се и емпатия, и толерантност. А, защо да не бъдат създадени и дневник, инстаграм на класа или виртуален вестник, изготвяни от самите ученици, в които да поместват своите хобита и интереси – модерно изкуство, спорт, музика и пр., които така или иначе кореспондират и корелират с други социално-ангажирани области и науки. В този ред на мисли, екипната работа между учителите по различните дисциплини също би могла да бъде много полезна. Често една наука се „обяснява“ от друга, а взаимовръзките в учебния материал на практика липсват. 

Всичко това, предизвикано от настоящата извънредна ситуация, е повод учители, учени, съставители на учебници, програмисти и пр., да направят един много сериозен анализ на цялостния дистанционен образователен процес впоследствие, но и на предлаганото учебно съдържание, за да докажат и смисъла от това то да бъде константен факт или има нужда да бъде променяно, редуцирано и социално-компетинтностно насочено. Защото ако един ученик не намира смисъл в това да изучава нещо, то няма как да бъдат постигнати трайни знания, а резултатите вървят по скалата на регреса.

Пътят може да се окаже стръмен и трънлив, но и по-вълнуващ и креативен, в сравнение с отъпканата, но на много места – криволичеща и възкална пътечка. 

Да видим.