Понякога не изразяваме директно агресията си, за да избегнем пряка конфронтация. В тези мигове ние задържаме гнева в себе си и го изразяваме по индиректен начин. Този процес често остава неосъзнат за самите нас.
Пасивно-агресивното поведение по същество "чупи" комуникацията между партньорите, защото то е игра зад кулисите. То е форма на контрол и безсилие в същото време. То е комуникация на друго ниво, зад повърхността на привидното съгласие, и липса на комуникиран ясно проблем.
Пасивно-агресивното поведение може да направи взаимоотношенията много токсични, защото истинските мисли, мотиви и чувства на пасивно-агресивния партньор или на двамата остават скрити.
Много са видовете поведение, през които партньорите могат да действат по пасивно-агресивен начин.
Едно от най-мъчителните проявления на пасивно-агресивното поведение е дългото мълчание, което се усеща от партньора, към когото е насочено като наказание. Обикновено, когато той попита какво не е наред пасивно-агресивният партньор казва, че всичко е наред, а в същото време може да се усети как въздухът "трепери" от напрежение.
Една от болезнените емоции, които изпитваме когато ни наказват с мълчание е, че ние дори не знаем къде сме сгрешили. Ние сме лишени от правото ни на откритата комуникация, която да ни насочи, кое наше поведение е наранило или раздразнило партньора ни. И трябва да гадаем сами в мислите си какво би могло да е предизвикало това поведение на партньора ни.
Друга форма на пасивно-агресивно поведение е когато нашите партньори се съгласяват да изпълнят нещо, за което ги молим, но след това казват, че са забравили или просто отлагат за неопределено време изпълнението на задачата.
Пасивно-агресивна комуникация е и когато се съгласяваме да поемем даден ангажимент, но след това дълго мърморим, че това не "нашето нещо".
Понякога пасивно-агресивните партньори могат под формата на шега да ни засегнат, и когато ние кажем, че е обидно, те ни обясняват, че това е просто шега и че нямаме чувство за хумор.
Често пасивно-агресивните партньори трудно вземат сами решения и привидно се съгласяват с нашия избор, но след това му намират множество недостатъци.
Обикновено зад това поведение стои неумението на пасивно-агресивните хора да казват директно „не“, но в същото време те саботират изпълнението на задачата като не я завършват или ако я завършат е без внимание към детайла, съвсем формално.
Как и къде се заражда механизмът на пасивно-агресивното поведение?
Семейството е първичната среда, която оформя начина, по който се учим да разпознаваме и да изразяваме емоциите си.
Ако някога изразяването на агресия ни е било забранено, имали сме прекалено много табута или сме били свидетели на опустошителна агресия, ние не се научаваме да разпознаваме собствените си емоции и да ги изразяваме открито и по този начин да се отстояваме здравословно.
Ние се научаваме неистово да бягаме и да се крием от откритата конфронтация.
Колкото и да е парадоксално, пасивно-агресивните партньори също искат да се свържат емоционално с партньорите си, но им липсват уменията затова. Пасивната агресия е единствената стратегия, с която те разполагат като ресурс и я прилагат отново и отново.
До безкрайност. Това е изключително уморително, напрягащо и болезнено за отсрещния партньор. Той остава с чувството, че постоянно се удря в желязна стена, когато трябва да се обсъдят важни теми от живота на двойката.
Пасивно-агресивните партньори са склонни да замитат проблемите, вместо да ги обсъждат и решават и правят това ден след ден, седмица след седмица, година след година. Разчитат, че отлагайки решаването на конкретните проблеми, в даден момент те ще се решат от само себе си с времето.
Пасивно-агресивните партньори обикновено бъркат отворения и уважителен диалог с партньора си с разгромяваща агресия. Често самите те имат болезнени спомени от детството си, които пронизват като светкавици екрана на съзнанието им.
Пасивно-агресивните хора горят мостовете между себе си и другите, защото не общуват автентично и не изразяват своите истински чувства и мисли открито. А ние имаме инстинктивно заложен в себе си компас кога дадено поведение не е истинско.
Пасивно-агресивните партньори вярват, че като са любезни на повърхността и казват „да“ на всички наши молби, ще минимизират риска да бъдат отхвърлени и да ни разочароват.
По същество те копнеят да ни се харесат, но точно, използвайки този нездравословен механизъм, с времето нещата се объркват и се заплитат все повече и повече. Понякога толкова плетеницата става толкова нараняваща, че задушава всякаква форма на израстване във връзката.
Да бъдеш винаги съгласен и да казваш „да“ на всичко няма как да бъде искрено поведение.
Всички ние имаме своите вътрешни съпротиви към определени дейности, теми и избори.
Истинското свързване между партньорите се "храни и диша" от близостта. Близост е, когато двамата партньори се разкриват постепенно един пред друг, дори си позволяват риска да бъдат уязвими един пред друг, което въобще не е лесно, особено, когато в миналото са били дълбоко наранявани.
Един от начините да помогнем на партньора ни, който е пасивно-агресивен, е като се опитаме да валидираме неговите собствени чувства, отразявайки вербално емоцията, която той изпитва в момента. Но това трябва да стане като споделяме нашите чувства и емоции в този момент (чувствам, че сякаш съм те разочаровал, обидил) като по този начин му помогнем сам да разпознае емоцията си.
Със сигурност директното обвинение към партньорите ни, че са пасивно-агресивни няма как да сработи. Това единствено ще ги накара да се затворят още повече в себе си и по този начин да попаднат в още по заплетените мрежи на пасивно-агресивната комуникация.
Пасивната агресия и любовта
Понякога искаме да се свържем с партньора ни, но просто не знаем как. Самите ние живеем в сенките на едно трудно минало, в което агресията е била табу.
Понякога говорим не по същество, защото бъркаме обсъждането на проблеми с разрушителна агресия.
Понякога искаме да контролираме партньорите си, защото ни е страх, че ако пуснем контрола те ще си тръгнат от нас и ще ни намерят по-добър заместител.
Понякога е много трудно двама партньори (особено, ако и двамата имат пасивно-агресивни линии на поведение) сами да излязат от този омагьосан цикъл.
В такива случаи изключително полезна и развиваща може да бъде терапията на двойката. Понякога тя е единственият шанс двойката да остане заедно по начин, който развива и обогатява двамата партньори.
Представям си как зад всички заплетени и омагьосани начини на свързване все още някъде, макар и не така ясно, тупти сърцето на една ранена някога любов.
И искрено вярвам, че тя може да се появи на повърхността отново.
Любов се вади с любов, търпение, работа и постоянство. Понякога в името на любовта се налага да скочим по-високо от себе си, умората и обидата си.
Диляна Велева е завършила магистърска степен по специалност “Журналистика” и магистърска степен по специалност “Психология” на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по психология на БАН и в последствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент "Психология".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)