Пасивно-агресивното поведение в любовта

Диляна Велева Последна промяна на 26 април 2022 в 15:07 3333 0

Снимка Pixabay

Понякога не изразяваме директно агресията си, за да избегнем пряка конфронтация. В тези мигове ние задържаме гнева в себе си и го изразяваме по индиректен начин. Този процес често остава неосъзнат за самите нас.

Пасивно-агресивното поведение по същество "чупи" комуникацията между партньорите, защото то е игра зад кулисите. То е форма на контрол и безсилие в същото време. То е комуникация на друго ниво, зад повърхността на привидното съгласие, и липса на комуникиран ясно проблем.

Пасивно-агресивното поведение може да направи взаимоотношенията много токсични, защото истинските мисли, мотиви и чувства на пасивно-агресивния партньор или на двамата остават скрити.

Много са видовете поведение, през които партньорите могат да действат по пасивно-агресивен начин.

Едно от най-мъчителните проявления на пасивно-агресивното поведение е дългото мълчание, което се усеща от партньора, към когото е насочено като наказание. Обикновено, когато той попита какво не е наред пасивно-агресивният партньор казва, че всичко е наред, а в същото време може да се усети как въздухът "трепери" от напрежение.

Една от болезнените емоции, които изпитваме когато ни наказват с мълчание е, че ние дори не знаем къде сме сгрешили. Ние сме лишени от правото ни на откритата комуникация, която да ни насочи, кое наше поведение е наранило или раздразнило партньора ни. И трябва да гадаем сами в мислите си какво би могло да е предизвикало това поведение на партньора ни.

Друга форма на пасивно-агресивно поведение е когато нашите партньори се съгласяват да изпълнят нещо, за което ги молим, но след това казват, че са забравили или просто отлагат за неопределено време изпълнението на задачата.

Пасивно-агресивна комуникация е и когато се съгласяваме да поемем даден ангажимент, но след това дълго мърморим, че това не "нашето нещо".

Понякога пасивно-агресивните партньори могат под формата на шега да ни засегнат, и когато ние кажем, че е обидно, те ни обясняват, че това е просто шега и че нямаме чувство за хумор.

Често пасивно-агресивните партньори трудно вземат сами решения и привидно се съгласяват с нашия избор, но след това му намират множество недостатъци.

Обикновено зад това поведение стои неумението на пасивно-агресивните хора да казват директно „не“, но в същото време те саботират изпълнението на задачата като не я завършват или ако я завършат е без внимание към детайла, съвсем формално.

Как и къде се заражда механизмът на пасивно-агресивното поведение?

Семейството е първичната среда, която оформя начина, по който се учим да разпознаваме и да изразяваме емоциите си.

Ако някога изразяването на агресия ни е било забранено, имали сме прекалено много табута или сме били свидетели на опустошителна агресия, ние не се научаваме да разпознаваме собствените си емоции и да ги изразяваме открито и по този начин да се отстояваме здравословно.

Ние се научаваме неистово да бягаме и да се крием от откритата конфронтация.

Колкото и да е парадоксално, пасивно-агресивните партньори също искат да се свържат емоционално с партньорите си, но им липсват уменията затова. Пасивната агресия е единствената стратегия, с която те разполагат като ресурс и я прилагат отново и отново.

До безкрайност. Това е изключително уморително, напрягащо и болезнено за отсрещния партньор. Той остава с чувството, че постоянно се удря в желязна стена, когато трябва да се обсъдят важни теми от живота на двойката.

Пасивно-агресивните партньори са склонни да замитат проблемите, вместо да ги обсъждат и решават и правят това ден след ден, седмица след седмица, година след година. Разчитат, че отлагайки решаването на конкретните проблеми, в даден момент те ще се решат от само себе си с времето.

Пасивно-агресивните партньори обикновено бъркат отворения и уважителен диалог с партньора си с разгромяваща агресия. Често самите те имат болезнени спомени от детството си, които пронизват като светкавици екрана на съзнанието им.

Пасивно-агресивните хора горят мостовете между себе си и другите, защото не общуват автентично и не изразяват своите истински чувства и мисли открито. А ние имаме инстинктивно заложен в себе си компас кога дадено поведение не е истинско.

Пасивно-агресивните партньори вярват, че като са любезни на повърхността и казват „да“ на всички наши молби, ще минимизират риска да бъдат отхвърлени и да ни разочароват.

По същество те копнеят да ни се харесат, но точно, използвайки този нездравословен механизъм, с времето нещата се объркват и се заплитат все повече и повече. Понякога толкова плетеницата става толкова нараняваща, че задушава всякаква форма на израстване във връзката.

Да бъдеш винаги съгласен и да казваш „да“ на всичко няма как да бъде искрено поведение.

Всички ние имаме своите вътрешни съпротиви към определени дейности, теми и избори.

Истинското свързване между партньорите се "храни и диша" от близостта. Близост е, когато двамата партньори се разкриват постепенно един пред друг, дори си позволяват риска да бъдат уязвими един пред друг, което въобще не е лесно, особено, когато в миналото са били дълбоко наранявани.

Един от начините да помогнем на партньора ни, който е пасивно-агресивен, е като се опитаме да валидираме неговите собствени чувства, отразявайки вербално емоцията, която той изпитва в момента. Но това трябва да стане като споделяме нашите чувства и емоции в този момент (чувствам, че сякаш съм те разочаровал, обидил) като по този начин му помогнем сам да разпознае емоцията си.

Със сигурност директното обвинение към партньорите ни, че са пасивно-агресивни няма как да сработи. Това единствено ще ги накара да се затворят още повече в себе си и по този начин да попаднат в още по заплетените мрежи на пасивно-агресивната комуникация.

Пасивната агресия и любовта

Понякога искаме да се свържем с партньора ни, но просто не знаем как. Самите ние живеем в сенките на едно трудно минало, в което агресията е била табу.

Понякога говорим не по същество, защото бъркаме обсъждането на проблеми с разрушителна агресия.

Понякога искаме да контролираме партньорите си, защото ни е страх, че ако пуснем контрола те ще си тръгнат от нас и ще ни намерят по-добър заместител.

Понякога е много трудно двама партньори (особено, ако и двамата имат пасивно-агресивни линии на поведение) сами да излязат от този омагьосан цикъл.

В такива случаи изключително полезна и развиваща може да бъде терапията на двойката. Понякога тя е единственият шанс двойката да остане заедно по начин, който развива и обогатява двамата партньори.

Представям си как зад всички заплетени и омагьосани начини на свързване все още някъде, макар и не така ясно, тупти сърцето на една ранена някога любов.

И искрено вярвам, че тя може да се появи на повърхността отново.

Любов се вади с любов, търпение, работа и постоянство. Понякога в името на любовта се налага да скочим по-високо от себе си, умората и обидата си.

Диляна Велева е завършила магистърска степен по специалност “Журналистика” и магистърска степен по специалност “Психология” на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. От 2005 година е асистент-психолог в Института по психология на БАН и в последствие в Института за изследване на населението и човека, Департамент "Психология".

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови