Георги Лозанов: Заживяваме в обратна дискриминация и диктат на малцинствата

„В либералната демокрация малцинствата – религиозни, етнически, сексуални и т .н. – са със защитени права. Тази охрана на правата на различните обаче започна да се превръща в обратна дискриминация. Малцинствата спряха да искат да са равни с мнозинството, а да му диктуват. 90-те г. имаше баланс, когато хората в максимална степен бяха равнопоставени.

Малцинствата обаче сякаш започнаха да следват ученията на Маркузе, който е последовател на Маркс. Той намира проблем в това, че пролетариатът успя да събори капитализма и либералната демокрация. Той твърди, че тази работа тогава ще я свършат малцинствата, като започнат да имат все по-големи претенции и да протестират, да изкрещяват своите искания, докато принудят мнозинството да му се подчинява.

Изглеждаше ни много пародийна тази представа едно време. Но сега започна да се получава точно това. Либералният свят е беззащитен, защото допуска всяка гледна точка, стига да не е престъпление. Следователно и гледната точка срещу себе си. Когато започне да допуска тези, идващи срещу себе си, да нарастват твърде много – те побеждават. А когато я няма либералната демокрация, се настанява диктатура.“

Това заяви медийният експерт и преподавател в Софийския университет доц. Георги Лозанов, който беше гост на Калоян Константинов в „Студио OFFNews“. Той допълва, че хората се чувстват овластени от това да заявяват своите мнения пред света, независимо дали са правилни, или грешни, стига да ги кара да се чувстват значими:

„Дойдоха социалните мрежи и започнаха да се държат като медии. Медията има две условия обаче. Първото е да разпространява едно и също съдържание до много хора, което социалните мрежи вършат. Второто е съдържанието да е произведено в режим на редакционна отговорност. Тоест, да има определени стандарти. Това липсва там, което води до производство на некачествена информация. А другото име на некачествената информация е неистина. Защо обаче им вярваме? Фабричното производство на подкрепа на мнения, които карат някого да променя възгледите си. Просто е: като видиш, че много хора подкрепят мнение, различно от твоето, започваш да се съмняваш в себе си.“

Християнските ценности на Запада и на Изтока

В тази връзка Лозанов коментира и защо е по-лесно колективно да се мрази, взема и критикува, отколкото да се обича, дава и надгражда:

„Естествено, че е по-лесно, а в някакъв смисъл и по-удовлетворяващо да мразиш. Човекът е агресивно същество по натурата си. През вековете на своето развитие, агресията и омразата са били водещи. Това за пръв път, противопоставяйки се на нагонната природа на човека, намира своето обратно проявление в християнството. То превръща любовта към ближния в своя основна ценност. От 2000 г. живеем в християнска цивилизация и това ни се струва като естествено нещо. Преди това обаче е било точно обратното на тълпите, които искат да разпнат Христос. Или още по-назад, от племенните войни. Човекът, особено мъжът, се събужда с мисълта с кого ще се бие, защото той вътрешно генерира насилие. В това отношение християнството извършва огромен поврат. Изключително морално красив поврат. Иисус те учи да обичаш различния, независимо от цвета на кожата и вярата му. При християните всичко е въпрос на свободен избор. Разбира се, ти носиш последиците от собствения си избор, но никой не може да те накара да се откажеш от него.

В този ред на мисли, има нещо много отблъскващо, когато видиш как руската православна църква е станала почти част от военната агресия срещу друг християнски народ. Тя благославя насилието, вместо да пази любовта към ближния като основния християнски завет. Това е чудовищно. Няма никакво съмнение, че ако някое общество е съхранило християнските ценности – това е западното такова. Защото на изток 70 г. събаряха храмовете и пращаха свещениците в лагери. Атеизмът беше държавна религия, а КГБ преследваше свещениците и вярващите. Опитът да се твърди, че КГБ и Путин са носители и гарант на християнските ценности, само по себе си е гавра с тях.

Християнството имае своето политическо отражение в либералната демокрация. Тя стъпва върху любовта към ближния, която в съвременния си социално-политически вариант, гарантиран от човешките права, е толерантност към другия. Това позволява да създаваш общности не на базата на подобието, които има риск да избият на расизъм и фундаментализъм. Това се случва за първи път исторически. Ние построихме този почти невъзможен свят на толерантност и връзка между хората, които се ценят заради това, че не си приличат. В противния случай крачката да вкараш в лагер или да направиш на сапун този, който не прилича на теб, е една.“

Примамливата диктатура и бащицата

Преподавателят в Софийския университет коментира, че разбира защо голяма част хора у нас и на запад въпреки това вярват на пропагандата на Кремъл и други авторитарни режими. Те ловко използват съществуващите проблеми и толерантност, за да манипулират обществото и да всяват раздор. Такъв пример са ислямският фундаментализъм и путинизмът, които – базирайки се на тезата на Маркузе - използват бежанците като армии, за да го рушат либералната демокрация отвътре. Заради своите принципи Западът не може да ги изгони или репресира твърде силно.

„Хората са по-склонни сякаш да изберат диктатурата. В своето детство диктатурата не е плашеща. Тя изглежда като лесен начин да се сложат в ред нещата и да се поправят някои грешки. Но в зрелия си период това значи упражняване на власт с насилие и болка.

Разбира се, че е абсурдно човек, който по рождение и документи е мъж, да отиде да се състезава в женски спортове. Абсурдно е да сменяш героите в „Чичо Томовата колиба“ да не са негри, след като така пише в оригинала. Но това са периферни абсурди. Това не е упражняване на власт с болка и насилие. Колкото по-недемократично управляваш една страна, толкова по-бедна става тя. Затова 1/3 от домакинствата в Русия продължават да не са електрифицирани“, смята Лозанов.

Въпреки това множество психологично и емоционално незрели нации си избират „бащици“, които неизменно се превръщат в диктатори, обяснява Георги Лозанов:

„Свръх-азът на Фройд се появява чрез поглъщане на бащата (като психо-аналитична метафора). Детето няма свръх-аз. Това са ценностите, които санкционират и въздържат проявлението на нагоните. Тази роля играе бащата с неговата строгост, като забранява. Със своето съзряване, детето „поглъща“ бащата и той влиза вътре в него. Така детето само си става баща и ограничава нагоните си, като гради цивилизация, общество, демокрация.

Когато това липсва, се получава тежък социален инфантилизъм. Когато ти сам не можеш да бъдеш сдържан и даваш възможност на бащата да продължи да бъде на власт, когато неговото място е трябвало да заемеш ти. А когато властта е продължителна, диктатурата е неизбежна. Колкото по-дълго властваш, толкова повече започваш да гледаш на себе си като на Бог. И можеш да определяш съдбите на хората. Ако това се случи, значи, че вече си полудял. Всички диктатори са психопати. Тогава удовлетворение започва да ти носи единствено да упражняваш властта си върху другите. А това се случва, когато ги принуждаваш да правят нещо, което не искат, а хората няма как да ти откажат. Затова всички диктатори са жестоки и няма добър диктатор.

Затова демокрацията не позволява да преядеш с власт, затова има разделение на властите. Българското общество се крепи все пак в някакви демократични рамки, тъй като през прехода не допуснахме много власт наведнъж.“

Когато КГБ си има държава

Този ценностен и психологичен сблъсък се усеща най-добре в настоящия сблъсък между Изтока и Запада, който всъщност не е спирал от десетилетия насам:

„Наблюдаваме продължение на Студената война под формата на хибридната война, включваща пропаганда и корупция. Когато се разпадна СССР, имаше очаквания Русия да се интегрира в западния свят, ще влезе в ЕС, дори в НАТО. Оказа се, че тайната служба на бившия съветски режим (КГБ) ни най-малко не е изгубила своите амбиции за власт и влияние. Това е било само едно историческо затишие, през което тя е изчаквала да мине най-тежкият ѝ период. Самият Путин казва, че разпадът на Съветския съюз е най-голямото предателство.

Съветският режим няма смелостта да нападне колективния Запад. Заради това трябва друга тактика, да накара гражданите му сами да се откажат от принадлежността си към демократичния свят, като ги убедят, че е по-лош от режима на миналото, който се реставрира. Това е напълно смайващо, но постепенно започна съветизация на мисленето – и на запад, и сред бившите соц. държави. Това става чрез натиск върху масовото съзнание чрез средствата за масова комуникация, използвани от КГБ.

За пръв път в историята се случва подобно нещо: тайната служба на една вече разпаднала се държава самата тя се превръща в държава. И започва да връща имперските претенции и владения от миналото. Вече няма Съветски съюз, но по един или друг начин има КГБ с Путин в ролята на изпълнител на заветите на тайната служба“, посочва Лозанов.