Като отделяме ромите в гето, произвеждаме професия каруцар
Христо Николов е председател на Фондация "Саворе" и експерт по ромска проблематика. Той беше и активен участник в протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски.
В Самоков в продължение на десетилетия има две училища изцяло с деца от ромски произход – основно и начално. Началното училище „Петър Берон“ се намира на изхода на ромската махала в Самоков, а другото – Основно професионално училище „Неофит Рилски“ на километър и нещо от него.
Досега те си съществуваха като сегрегирани, защото ги посещават само деца от ромски произход. От тази година обаче с промяната на училищната мрежа и новия закон за образованието двете училища ще бъдат обединени в едно, защото според новите правила ОПУ-то не може да съществува самостоятелно. Или трябва да го закрият, или трябва да го присъединят към друго.
За общинските съветници проблемът може лесно да се реши – с обединяването на двете ромски училища в едно. Внася се предложение, комисията по образование вече го е приела, а Общинският съвет ще го разгледа на 23 февруари. И ще го приеме. С това за тях проблемът е решен.
Ромите си остават в тяхното си училище, капсулирани и без шанс да бъдат приобщени. А в Самоков, който и така е прочут с напрежението на етническа основа, проблемът вместо да се разреши, само ще се задълбочи.
Наливаме от пусто в празно и пак подготвяме едни хора, които няма да са реални потребители на живота, няма да са с отворени очи, пак ще бъдат крепостни.
Кой има интерес от това? Какво целим с това? Защо общинските съветници изобщо не обмислят варианта училището да бъде обединено с българско училище? Защо професионалното училище не бъде променено така, че да привлича и български ученици? Кое българче ще отиде да учи в училище, на което е сложен етикетът „ромско училище“?
Вместо да се търси начин за разрешаване на проблема, допълнително се насажда недоверие и страх между децата – както у едните, така и у другите.
Това разделение беше създадено още по времето на комунизма. Сега уж се борим срещу сегрегационния подход, но реално целта е да ни скрият и да не ни виждат. В другите училища в града също има деца от ромски произход, но сливането на изцяло ромските училища казва: „Вие си стойте там, защото това е ваше“.
Защо да не се смесят децата, да имат от малки този социален контакт? Нека да са в едно училище, да се видят с други деца на тяхната възраст, да са заедно, да могат и утре да се познават.
Някой ще каже, че тези деца нямат капацитета да са в български училища. Тогава да се отворят паралелки, в които да преподават учители от ромското училище. Те познават спецификата на тези деца и могат да ги адаптират към тази среда.
В ромските училища нивото на образованието е ниско, а когато нивото остане ниско, ние произвеждаме професия каруцар.
Колко роми продължават да учат след 7 клас и колко са равнопоставени по знание на своите български съученици, така че да нямат чувство за малоценност? Повечето роми учат до 7 клас, за да могат да вземат книжка, но след това не са подготвени за живота.
Разговарях с общинския съветник Мартин Мартинов от „Евророма“, който ми каза: „Аз моя електорат го питах и той иска да е в първи клас в ромското училище“.
Ако ромски ученик попадне в българско училище и му се подиграват и го отхвърлят, той сам ще се капсулира и ще каже, че това не е неговата среда, сам ще поиска да учи в ромско училище.
Когато ромите нямат огледало, пред което да застанат, могат да копират само себе си. Когато е в българско училище, детето кара и родителите си да се променят, като се сравняват с другите родители.
Има много мизерия, няма спор, но тези деца трябва да бъдат социализирани, за да се разкъса омагьосаният кръг. Иначе утре пак ромската общност ще бъде дадена на някого на концесия.