Стипендията за ромите не е дискриминация, а изравнителна мярка

Стипендиите за ромски деца породиха остри реакции. За това какво представляват, има ли полза от тях и добре ли е измислена програмата, разговаряме с председателя на Център "Амалипе" Деян Колев. "Амалипе" е една от малкото организации, която, освен че е работила по подобна програма, е показала добри резултати.

Г-н Колев, много остри реакции предизвикаха тези стипендии за 700 ромски деца. Какво е вашето мнение за тях?

Самите стипендии безспорно ще подпомогнат интеграцията на ромската общност. Ние имаме една много сериозна диспропорция. Ромите със средно образование са 9,5% от ромите. Турците със средно образование са 34%, а етническите българи са 78%. Имам е един сериозен дисбаланс, който няма как да бъде преодолян от само себе си, а са необходими допълнителни усилия. Тези усилия ще са в интерес на цялото общество. Според доклада на Световната банка от тази година, който е прогноза за 30-годишното развитие на България, понастоящем около 30% от стъпващите на пазара на труда са от ромски произход. Затова имаме интерес от тези стипендии.

Много родители поставят въпроса защо тези стипендии са само за ромски деца, с какви специфични проблеми се сблъскват ромските деца. Освен проблемите, които всички деца имат, те имат и допълнителни и те не са свързано само с бедността. Нея я има навсякъде, макар сред ромите да е по-тежка. Но ромските деца често имат проблем с това, че не получават необходимата подкрепа от семейството - просто защото част от родителите не могат да окажат такава подкрепа. Също така все още има запазени патриархални практики - като ранните бракове, които пречат на образованието на ромските момичета. И затова една такава програма ще може да подпомогне решаването на такива специфични проблеми.

Според Вас адекватно ли е средствата, които се отделят да се дадат точно под формата на стипендии. Това ли е най-добрият начин?

В център "Амалипе" имаме подобна програма. Ние пари в брой не даваме, а закупуваме транспортни карти за средношколци от селата, които учат в града. Мога да Ви дам пример - подкрепяме момчета от село Априлово, община Елин Пелин, които учат в елитни училища в София. Месечната карта е 140 лева. Купуваме и учебници. За мен това би била една по-подходяща форма, но искам да обърна внимание на нещо, което много убягва на коментиращите. Програмата има не само финансов компонент - стипендиите. Тя има компонент менторство, наставничество. Средношколците ще имат свои наставници - учители и за мен това е изключително важно, защото те ще се погрижат тези деца да преодолеят определени образователни дефицити, ако влязат с такива в средното образование. И ако не отпаднат - това е изключително важно!

Сдружение "Азбукари" публикува доста силно писмо, в което има няколко обвинения. Първото е, че стипендиите за роми са дискриминация спрямо децата от български произход. 

Не е дискриминация. Законът за защита от дискриминация посочва, че изравнителните мерки не са дискриминация до момента, в който бъде преодоляна съответната диспропорция. В случая е очевидна огромна диспропорция 9,5% роми средношколци срещу 78% българи. Това е изравнителна мярка. И докато процентът на ромите в училище стигне този на българите, това няма да е дискриминация.

А според Вас няма ли самите ромски деца да имат проблеми с българските си съученици, които имат по-висок успех от тях, но нямат стипендия?

Силно се надявам, че не. Искам да наблегна, че това с успеха 3,50 е много зле изкомуникирано от страна на министерството на образованието. Нужният за стипендия успех ще е много по-висок. 3,50 е минималното изискване, но при много кандидати, успехът ще е много по-висок.

Колко са общо децата от ромски произход в гимназиалния курс, за който е предназначена програмата?

Последната статистика е от 2009 г., оттогава МОН не предоставя етническа информация. През 2009 г. са били 8000. Сега броят им се е увеличил. И тъй като само 5% от ромските деца ще вземат такава стипендия, успехът ще бъде много висок.

Те, ако имат толкова висок успех, не могат ли да вземат по нормалния ред стипендия за успех?

Някои взимат. Тук става дума за специфични нужди - като това да пътуват до близкия град. Бих искал да обърна внимание на това - ромски деца, които нямат нужда, едва ли ще кандидатстват за стипендия - именно за това да не стават обект на дискриминация от своите съученици. Силно се надявам, че ще кандидатстват най-нуждаещите се и именно такива ще получат подкрепа.

Ще Ви помоля за разяснение на начина, по който ще се раздават тези стипендии. Как се определят тези 700 деца, които ще получат стипендия?

Правя уточнението, че Център "Амалипе" не участва в тази програма. Не сме правили ние дизайна на програмата. Ако го бяхме правили ние, щеше да е малко по-различен. Но все пак запознат съм с нея. От 10 октомври до 16 ноември тече периодът за кандидатстване. Освен документи за успех, учениците представят мотивационни писма, представят и препоръки. След това ще бъдат отсявани на базата на успех и на мотивация. Оттук насетне, за да бъде подновена стипендията, се иска подобряване на успеха.

Т.е., за да бъде одобрено едно дете тази година трябва да има сравнително висок успех, а за следващата година трябва да има по-висок успех, отколкото сега?

Да. Другото изискване е да няма повече от 5 неизвинени отсъствия. Ние имаме подобна програма от 2011 г. с 200 средношколци. За 5 години имаме само двама отпаднали от нея. Миналата година 16 завършиха 12 клас. Успехът им от матурите - това беше за нас голяма гордост - беше над средния за страната. Това показва, че с минимални усилия, с минимални инвестиции, тези деца могат да покажат силен успех. Разбира се, ние непрекъснато контактуваме с тях, играем ролята на наставници.

В писмото на "Азбукари" има един аргумент, за който не мога да преценя доколко е верен. Той е: Много от тези деца на практика не ходят на училище, само ги водят ученици, защото така училището получава по-голям бюджет.

По тази програма получаването на стипендии от отсъстващи ученици е на практика невъзможно, защото основен критерий е да не допускат неизвинени отсъствия. Факт е, че има мъртви души в много средни училища. Но не е възможно ученик цяла година да не е на училище и да получи по-малко от 5 неизвинени отсъствия. Регионалните инспекторати непрекъснато правят проверки, броят ученици. Там където се водят мъртви души, те се водят с отсъствия. Използва се една вратичка в закона. Там е записано, че за определен брой отсъствия класният ръководител може да предложи ученик за изключване.

Може, но не е длъжен. 

Точно така. И това е вратичката, която се използва. Аз самият съм бил 9 години учител и съм имал двама ученика с над 100 отсъствия, които не наказвах с идеята да им дам шанс. И наистина - единият на следващата година не направи нито едно отсъствие. другият отпадна.

А колко голямо е отпадането на роми от средния курс в сравнение с началното и основното образование? Защото друго силно обвинение срещу стипендиите е, че не са насочени където трябва. Децата отпадат още в малките класове, а стипендиите са за гимназисти, където процентът на отпадане е малък.

Не, не е така. Проблемът с отпадането до 8 клас намаля чувствително. Ако преди 10-15 г., когато започвахме дейност и тя беше насочена основно към превенция на отпадането до 8 клас, понастоящем този проблем не е ликвидиран, но намаля чувствително. От 190 училища, с които работим, в 120 няма нито един отпаднал. В момента тежката задача е децата, които завършват 8 клас да продължат да учат средно образование. Порочната практика е, че много средни училища буквално взимат дипломите на завършилите, записват ги в осми клас, след което те в 9 клас отпадат. И в момента отпадането в средно образование е много по-голямо, отколкото в начално и основно.

Още едно сериозно обвинение към програмата: Защо това се прави за ромите, а не се направи за турските деца, които също имат изоставане в училище спрямо децата от български произход?

Съгласен съм с това. Сред турското малцинство също има образователна диспропорция, макар, че тя е по-малка. Една от причините да се прави сред ромите е, че основните средства, които се дават по програмата са от ромски образователен фонд, който инвестира в образованието на ромската общност. Вероятно има смисъл да се направи и за децата от турското малцинство. Децата от другите малцинства са в по-добре в образователно отношение от българите.

В този контекст големият въпрос е дали е добре децата да се делят на етнически признак. Как ще се установява кое дете е от български, турски или ромски произход? Не е ли това задължение за етническо самоопределение, което едно дете не иска или не може да направи?

Единственият начин за определяне кое дете е ромско е неговото самоопределение. Няма вариант, в който някой влиза и пита - ти ромче ли си, ти българче ли си. Ще се определят като ромчета единствено тези деца, които ще кандидатстват. Това е доброволно самоопределение. Спокойно могат деца да си се самоопределят като ромчета и да не кандидатстват.

Тези, които остро реагират срещу тази програма, не са педагозите. Учителите я подкрепят, защото виждат, че има нужда от нея.

Още по темата

26/10/2016

От вас

Образовайте ромите, вместо да им давате пари на ръка

Следете новините ни в GoogleNews