Знаете ли, че съществуват защитени канали, в които граждани и служители на фирми и ведомства могат да подават сигнали за корупция, а самоличността им да е напълно защитена?

Директивата (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и Съвета от 23.10.2019 г. относно защита на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (известна като Whistleblowers Directive), е приета преди вече повече от година на европейско ниво. В нея са предвидени конкретни минимални стандарти на защита на лицата, подаващи сигнали, както и на лицата, срещу които са подадени сигнали. Регламентирани са начинът на създаване на вътрешни канали за комуникация и минимални изисквания към тях, условията, при които сигнализиращо лице има право на защита, забрана на всяка форма на отмъщение и мерки, които държавите членки следва да предприемат, за да гарантират защитата на сигнализиращите и засегнатите лица.

В повечето страни от ЕС, включително в България, режимът за защита е формален и неефективен и се отнася единствено за работещите в публичния сектор. Служителите в частни фирми могат да бъдат дисциплинарно наказани, уволнени или дори съдени за разгласяване на търговска тайна или нарушение на клаузи за лоялност и/или конфиденциалност, ако подадат сигнал за корупция. Съществен проблем, идентифициран за България, е липсата на защитни механизми за журналисти - българското законодателство не предвижда специална защита за журналистите, подаващи сигнали за нередности чрез публикации. Това сподели с екипа на Офнюз Лора Георгиева, старши правен експерт към фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ).

Като част от европейската инициатива „Прилагане на широко използване на платформите за анонимно подаване на сигнали за нередности с цел борба с корупцията в Югоизточна Европа“ (EAT), фондация „Антикорупционен фонд“ е една от първите организации, която активизира използването на защитен канал за подаване на сигнали. В България партньор на инициативата е Център за развитие на медиите (ЦРМ), който заедно с международната организация Blueprint for Free Speech предоставят сигурните и лесни за използване платформи за подаване на сигнали с гарантиран механизъм за анонимност и сигурност на желаещите публични и частни организации.

„АКФ е един от нашите водещи бенефициенти и макар и инициативата да е все още млада по концепция и реализация, защитеният канал за подаване на сигнали за нередности, работи ефективно за тях и вече дава добри резултати.“, каза Яна Пеловска, управител на Център за развитие на медиите.

„За съжаление, все още гражданското общество действа с неохота и предпазливост, когато става дума за алармиране на институциите и представителите на разследващата журналистика във връзка с престъпления и корупция. Друг индикатор за недотам развитата култура в това отношение са и предпочитаните методи за връзка с нас. Често сигналоподатели с по-маломащабни казуси или такива от частен характер предпочитат да ползват vis-à-vis комуникация, обаждания и/или подаване на информация чрез социалните мрежи. Това се доказва като по-неефективно, защото често се изпускат важни детайли или доказателства, с които сигналоподателите разполагат. Ние боравим с деликатна информация, засягаща корупционни практики. В такъв смисъл сигурността на сигналоподателите е от първостепенна важност, тъй като разкриването на личността им може да представлява опасност за тях. Затова и част от сигналоподателите ни предпочитат да ползват новата система, тъй като тя им гарантира сигурност от недоброжелателна хакерска намеса. Получените сигнали конкретно чрез осигурената криптирана система към момента са 12, като голямата част са обработени. По някои от тях все още се провеждат разследвания и се чака изисквана информация по Закона за достъп до обществена информация. Екипът от юристи и журналисти на Фонда внимателно се запознава с всеки един казус и преценява спрямо вътрешна система от критерии дали има достатъчно червени флагове за корупция, както и наличие на информация или възможност такава да бъде придобита по легитимен начин, отговарящ на журналистическата етика. Приканваме всеки гражданин с достатъчно достоверна и доказуема информация да се обърнат към нас, използвайки канала. Позитивното е, че бавно, но сигурно, все повече хора се обръщат към нас и наши колеги с информация за престъпления и корупция от всякакъв характер и мащаб“, допълни Лора Георгиева.

Срокът за привеждане на българското законодателство в съответствие с Директивата е до декември 2021, а за частта, касаеща вътрешните канали в частния сектор – до декември 2023 г. Транспонирането на Директивата ще наложи значителни промени в режима на защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, тъй като сега действащият национален режим е оскъден, формален и неефективен, поради което не гарантира правата на сигналоподателите и засегнатите от сигнали по начина и в обема, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз и Директивата.

Компаниите и публичните институции могат да се възползват от наличните за България безплатни канали, като се свържат с Центъра за развитие на медиите на имейл [email protected]. Те могат да внедрят собствени защитени канали за сигнали от граждани и служители. Процедурата е максимално улеснена и отнема само няколко минути.