Историкът Трейси Борман развенчава митовете за Ан Болейн и кралица Елизабет I

OFFNews 23 август 2026 в 11:15 236 0
Трейси Борман и Джейсън Уоткинс

Снимка Viasat History

Историчката Трейси Борман и британският актьор Джейсън Уоткинс проследяват исторически документи, свидетелства и посещения на местата, където са се разиграли ключовите събития.

Как едно момиче, обявено за незаконородено още преди да навърши три години, успява да се превърне в една от най-влиятелните владетелки в европейската история? Историкът Трейси Борман разказва пред OFFNews за новия документален филм на Viasat History „Ан Болейн и Елизабет I: Кралици в плен“. Борман е сред най-известните британски специалисти по епохата на Тюдорите. Автор е на множество книги, посветени на английската монархия, и дългогодишен главен куратор на Historic Royal Palaces.

Филмът проследява необикновената връзка между една екзекутирана кралица - Ан Болейн - и дъщерята, която въпреки всички очаквания се превръща в един от най-великите английски монарси. Можете да гледате „Ан Болейн и Елизабет I: Кралици в плен“ на 27 август от 23:00 ч.

- Мисис Борман, Ан Болейн остава една от най-противоречивите фигури в английската история. Какви митове за нея развенчава този документален филм?

- Преди всичко – мита, че е била изневеряваща предателка. Няма никакви достоверни доказателства в подкрепа на това. Ясно е, че единственото ѝ "престъпление" е било, че не е родила син на Хенри VIII.

- Заглавието ги нарича „Кралици в плен“. Според Вас кой е бил най-големият затвор за тях – Лондонската кула, кралският двор или просто очакванията към жените през XVI век?

- И трите. Но последното вероятно е било най-значимото. През епохата на Тюдорите жените са били смятани за граждани втора категория и са били напълно подчинени на волята и капризите на мъжете в живота си. А мъжете са очаквали от жените да се вписват в традиционната си роля на съпруга и майка. И Ан, и Елизабет са искали повече от това за себе си и са си навличали остра съпротива.

- Защо в миналото хората са вярвали, че Ан Болейн е била забравена и отричана от Елизабет I?

- До голяма степен защото Елизабет рядко е говорила за нея. Но що се отнася до майка ѝ, действията ѝ са говорили по-силно от думите. Като кралица тя се е обграждала с роднините си от рода Болейн и е прекарала по-голямата част от дългото си управление в опити да реабилитира майка си, убеждавайки света, че тя е кралица, която заслужава почит, а не осъждане.

- Какво могат да научат съвременните лидери от историята на Елизабет I?

- Тя е върховният пример за триумф над трудностите. Въпреки всички пречки тя се възкачва на престола и в крайна сметка управлява най-дълго и най-успешно от всички наследници на Хенри.

- Ако можехте да прекарате само един час в разговор с Ан Болейн, какъв би бил първият въпрос, който бихте ѝ задали?

- Какво наистина е мислела за Хенри VIII!

- Никола Тесла веднъж е казал, че историята често помни великите владетели, но пренебрегва хората, променили начина ни на мислене. Смятате ли, че Ан Болейн и Елизабет I са променили историята повече чрез политиката, или чрез идеите, които са оставили след себе си?

- И чрез двете. Те са били новаторки, които са отказали да се впишат в общоприетите рамки. По този начин са се превърнали във вдъхновяващ пример за бъдещите британски кралици.

- Какво послание според Вас носи тази тъжна, но същевременно триумфална история за съвременните жени?

- Че жените трябва да се борят по-упорито от мъжете за мястото си в обществото. Но и че притежават потенциала да окажат още по-голямо въздействие.

Животът на Ан Болейн и Елизабет I продължава да вдъхновява режисьори, писатели и сценаристи по целия свят. Сред най-популярните продукции за Ан Болейн са филмът „Другата Болейн“ (The Other Boleyn Girl, 2008 – по Viasat Kino от 19:45 на 24 август) с Натали Портман и Скарлет Йохансон, минисериалът „Anne Boleyn“ (2021) с Джоди Търнър-Смит, както и многократно отличаваният сериал „The Tudors“, в който ролята изпълнява Натали Дормър.

Следете новините ни в :
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Защо епископите носят такива имена?