Към Източна Европа: ЕС не е банкомат

"Брюксел като банкомат, за който не ти трябва нито банкова карта, нито ПИН" - така гледат на ЕС в някои от източноевропейските страни-членки, пише Дойче веле. Дали сега ЕК ще ореже парите на онези държави, които не спазват правилата?

В сряда Еврокомисията ще представи бюджетната рамка за периода 2021-2027 година. Дали този бюджет ще „накаже" със съкращаване на помощите онези държави, които занемаряват върховенството на закона и не проявяват солидарност по въпроса за бежанците и мигрантите?

Според германския вестник „Билд", новият бюджет на ЕС ще хвърли ръкавица към някои своенравни държави-членки. „Ако има сериозни спънки по отношение на принципите на правовата държава, разделението на властите и солидарността, занапред Брюксел ще плаща по-малко пари - такива са плановете на Еврокомисията, които ще бъдат представени в сряда", пише изданието и цитира еврокомисарката по правосъдието Вера Юрова, според която изплащането на европейски помощи ще бъде обвързано с функционирането на правовата държава. Според Юрова, комисарите били единодушни, че трябва да се въведе такова условие.

"ЕС е във финансов цугцванг"

„Билд" уточнява, че на мушка са държави като Полша, Унгария, Словакия и Чехия. Според други източници обаче, европейските фондове могат да бъдат съкратени и за България и Румъния, където все още има сериозни проблеми в съдебната система и в борбата срещу корупцията. Страните от така наречената „Вишеградска група" трайно са на нож с Брюксел, например по въпроса за разпределянето на бежанците, пише вестникът и продължава: „Това е лоша новина най-вече за Варшава, където управляващата партия „Право и справедливост" непрекъснато са разправя с Брюксел по въпроса за независимостта на съдилищата. Нашата източна съседка получава най-високите европейски помощи", посочва изданието и цитира полския вестник „Жечпосполита", според който Полша е „като наркозависима" от европейските финанси и гледа на ЕС като на "банкомат, за който не ти трябва нито банкова карта, нито ПИН".

По-нататък „Билд" цитира полски медии, според които парите за Полша може да бъдат съкратени с 8%. А това се равнява на около 1 милиард евро годишно. Според вестника, по този начин Еврокомисията цели не само да се покрие част от финансовия недостиг, предизвикан от Брекзита, но и да се пренасочат пари към някои южноевропейски държави като Гърция и Испания, както и към страни и региони, които приемат бежанци. Авторът на статията припомня, че такава е нагласата както на германската канцлерка Ангела Меркел, така и на френския президент Еманюел Макрон: „Скоро няма да ги има онези 13 милиарда от британската вноска. Същевременно обаче ще се харчат повече пари за защита на общите граници, за интеграция на мигрантите и за борба срещу младежката безработица в южната част на ЕС. А това означава, че в момента ЕС се намира във финансов цугцванг", коментира "Билд".

В Унгария, където партията на премиера Виктор Орбан отново спечели изборите, при това с лозунга „Да спрем Брюксел!", положението прилича на това в Полша. Страната получава солидна европейска подкрепа - въпреки посегателствата срещу правовата държава и въпреки антиевропейската реторика на управляващите. Премиерът Орбан гръмко обяви, че иска да изгради една "нелиберална държава" и да забрани дейността на онези НПО, които се намесват в политиката, припомня изданието и цитира политолога Торстен Бенер, според когото е крайно време Меркел и нейните сподвижници да се намесят в защита на правовата държава. „Напълно неприемлив е пакетът от закони „Спрете Сорос", с чиято помощ Орбан се опитва да ограничи помощта, която американският милиардер оказва на унгарското гражданско общество и на организациите, подпомагащи бежанците", казва в тази връзка пред „Тагесшпигел" германският зам.-министър на външните работи Михаел Рот.

Аргументи и контрааргументи

Но плановете да се съкратят европейските пари за онези държави, които нарушават правилата, не стъпват върху достатъчно стабилна правна основа. Навярно поради това еврокомисарката Вера Юрова се подсигурява с уточнението, че те „не са насочени конкретно срещу една или друга държава". А в документ като бюджетната рамка това не и възможно, защото бюджетът се разпределя преди всичко по пера, уточняват източници от Еврокомисията. Въпреки това държавите, които внасят повече пари в общата хазна, искат да обвържат изплащането на субсидии с независимостта на съдилищата. Тук аргументът им е убедителен: единствено независимите съдилища могат да гарантират, че европейските пари ще се използват по предназначение. Насрещният аргумент обаче също има своята тежест: европейските помощи не са инструмент за дисциплиниране на непослушни държави-членки. Тяхната цел е преди всичко да изравнят стандарта на живот вътре в ЕС.

Следете новините ни в GoogleNews