Окончателно ли подивяха ''големите'' медии в България

Само за няколко дни надникнах в „големите” телевизии и „националното” радио, за видя какво ми показват и приказват – и отново разбрах, че нямам нерви за леещата се там мътилка.

Едните се подиграват на демокрацията, нейните носители, принципи и процедури. Другото ползва парите, с които го издържам, да ми представя света през погледа на Путин.

Антидемократичната офанзива на медиите

Залогът в идващите избори този път не е лошите да се представят зле, а добрите – добре. Този път наблюдаваме огромно усилие да бъде убит всеки възможен разговор за демокрация и за политика - да може да се говори единствено за власт и подчинение. Тръгнали на запад, да се окажем отмъкнати на изток.

Такава мобилизация, в такава посока, не съм виждал от времето на Жан Виденов. Усилието е огромно, системно, широкообхватно и координирано. Както е тръгнало, към момента на изборите няма да имаме гражданство, опитващо се да прави информиран избор, а озверяло население, искащо да пролива нечия кръв.

Озверялостта, впрочем, вече е налице: вече виждаме резултата от антидемократичната офанзива на окончателно подивелите „големи” медии.

Когато насилието и произволът стават правило

Из София обикалят фашизирани младежки групички, които пребиват от бой всеки, който им изглежда като „джендър” или „дошъл от майната си”. Полицията (която – не се самозалъгвайте – винаги знае всичко за всекиго) си трае, защото им симпатизира. Срутването на сарая на Вълка, случващо се по съдебна заповед, е откровено и по бандитски саботирано както от местните горски, които уж пазят спокойствието на бременните кошути, така и от местните мутри, които режат маркучите и късат кабелите на багерите. Институции и мутри в единен строй се плезят на данъкоплатците.

Така се случва, когато медиите започнат да удушават демокрацията. Насилието, жестокостта, произволът стават правило. Фашисти и полиция, мутри и държавни институции набиват крак към светлото путиноидно бъдеще.

Онова, което участващите в антидемократичната офанзива редактори, журналисти и коментатори не разбират, е, че ако не днес, то утре развилнелите се насилници ще ги бият и тях из улиците, офисите и редакциите. Нали могат да четат и да пишат - сигурен признак за предателство към българщината.

Аман от полезни идиоти. Никой никога не се учи от нищо, а накрая всички винаги ахкат: „Ама какво стана?”

Б. ред. - Статията на проф. Евгений Дайнов препечатваме от Дойче веле.