Има вече научни изследвания, които доказват, че COVID-вирусът може да увреди директно клетките, произвеждащи инсулин и да провокира диабет, това каза за OFFNews проф. проф. Анна-Мария Борисова, председател на Българското дружество по ендокринология. Тя беше гост-лектор на онлайн семинара „Диабет – Бъбрекът страда“ по повод предстоящия на 11 март Световен ден на бъбрека.

Проф. Борисова каза още, че има изследвания, в които се съобщава за стресхипергликемия – когато при заболяване от коронавирус "отскача" кръвната захар. Други проучвания показват, че има случаи на новооткрит диабет със старта на COVID-инфекцията.

Част от тези проучвания са извършени в две болници в Ухан, с наблюдението на 600 пациенти в различна възраст и от различен пол. На тези болни, инфектирани с COVID-19, е била измерена кръвната захар на гладно, като от фокус групата са били изключени диабетиците. Оказало се, че при пациенти, на които кръвната захар е над 7, много често болестта има смъртоносен ефект. Това по думите на проф. Борисова доказва, че високата кръвна захар е допълнителен рисков фактор за разболяване, а при вече заболелите крие опасност от летален изход.

Тя настоятелно препоръча диабетиците да се ваксинират, за да се предпазят от усложнения и неблагоприятен изход от заболяването. Проф. Борисова подчерта, че видът на ваксината не е от значение, и че всички са еднакво ефективни.

В рамките на семинара еднокриноложката представи информация, според която Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) засяга 10% от населението на света и 13% от българите. Въпреки това едва 57% изобщо са чували за заболяването. Тя отбеляза, че диабетът, хипертонията и затлъстяването са 3-те основни причини за ХБЗ. Около 25% от пациентите с ХБЗ имат диабет, 70% са с хипертония и 35% са със затлъстяване. ХБЗ е причина за 11% от смъртните случаи при пациенти със захарен диабет.

Проф. Борисова фокусира вниманието върху хората със захарен диабет тип 2, които са изложени на повишен риск да развият хронично бъбречно заболяване. Сред рисковите фактори за развитие на ХБЗ при пациентите с диабет са лошия гликемичен контрол, високото кръвно налягане, тютюнопушене и други. И това са факторите, които подлежат на контрол, на модификация. "Болните трябва да разберат, че играят важна роля в собственото си лечение.", каза проф. Борисова и допълни: „Ако е болен бъбрекът, той ще разболее и сърцето. И така се стига и до сърдечните заболявания.“

Проф. Борисова обясни, че пациентите с диабет е важно да се грижат за бъбреците си като поддържат кръвната си захар в норма, следят кръвното си налягане, поддържат здравословно тегло и поне един път в годината изследват бъбречната си функция.

Тя обясни, че има нови групи медикаменти за лечение на диабет, които поддържат гликемичния контрол, но имат благоприятни ефекти и за сърцето и бъбреците.

Деветият модул от обучението за здравни журналисти “Часът на диабета“ се организира от "Астра Зенека" с подкрепата на Посолството на Великобритания в България и лично на посланика - Негово Превъзходителство д-р Роб Диксън.