Проф. Александрова: Има ръст на морбили заради дезинформация за ваксините

От началото на годината в България са регистрирани 473 случая на морбили, при  един за същия период на 2025 г. Според вирусолога д-р Радостина Александрова това е показател за намалено ваксинационно покритие и за последиците от разпространението на недостоверна информация за ваксините.

„Това е симптом на един по-голям проблем. Заболяване, което почти изцяло може да бъде предотвратено с ваксина и което искахме да елиминираме, отново се завръща“, посочи тя по bTV.

Вирусологът подчерта, че научните доказателства категорично опровергават твърденията, че ваксините причиняват аутизъм или увреждат репродуктивното здраве.

По думите ѝ морбили далеч не е безобидно заболяване. Между един и трима на хиляда заразени губят живота си, най-често вследствие на пневмония или тежки неврологични усложнения. Инфекцията може да доведе и до трайни увреждания на слуха и зрението.

Особено тревожен е ефектът на т.нар. „имунна амнезия“ – вирусът атакува клетки на имунната система и след преболедуване организмът може да загуби част от вече изградената си имунологична памет. Възстановяването на имунната защита може да отнеме между три и пет години.

„Ваксините са спасили и продължават да спасяват милиони човешки животи и не бива да им обръщаме гръб, защото рисковете са огромни“, подчерта вирусологът.

Последици от климатичните промени

По думите на вирусолога все по-голямо внимание трябва да се обръща на вирусите, пренасяни от комари, тъй като климатичните промени разширяват зоната на разпространението им.

Вече 35 области в Европа съобщават за случаи на западнонилска треска. Заболяването е регистрирано в Румъния, Гърция и Сърбия, а у нас засега няма потвърдени случаи. Вирусът циркулира между комари и птици, като човекът е случаен гостоприемник и не може да предава инфекцията на други хора.

В около 85% от случаите заразяването протича без симптоми. При останалите заболяването най-често наподобява грип, но в редки случаи може да засегне нервната система и да причини менингит или енцефалит.

Според Александрова през следващите години ще се говори все повече за т.нар. арбовируси – вируси, пренасяни от комари и кърлежи, сред които са и денга, чикунгуня и западнонилската треска.

Вирусологът обърна внимание и на кърлежите, чиято активност зависи от температурите и влажността. Меките зими, влажната пролет и необработените тревни площи създават благоприятни условия за тяхното разпространение. Обичайно има два пика на активност – през пролетта и в края на лятото.

Летните вируси

През летните месеци особено активни са и ентеровирусите. Те могат да причинят стомашно-чревни инфекции, грипоподобни симптоми, конюнктивити и характерни обриви, а в редки случаи – менингит, енцефалит или миокардит.

Високите температури благоприятстват и развитието на бактерии и токсини в храните. Затова специалистът препоръчва добра лична хигиена, внимателно съхранение на храната, достатъчна термична обработка и повишено внимание при консумацията на сурови яйца, млечни продукти, морски дарове и сурова риба.

При стомашно-чревни инфекции най-важно е да се предотврати обезводняването, особено при малките деца. Проф. Александрова препоръчва прием на достатъчно течности и рехидратиращи разтвори, а не прибързана употреба на медикаменти.