Politico: В България има скок на случаите на СПИН, заразените се откриват късно

Как страната подкрепя услугите за превенция на ХИВ след спряното финансиране от Глобалния фонд

OFFNews Последна промяна на 21 април 2021 в 11:19 1201 0

Между 2018 и 2019 г. България отбелязва скок с повече от 50% в случаите на СПИН. Според Европейския център за контрол и профилактика на заболяванията честотата на инфекцията е намаляла през последното десетилетие в целия ЕС, с изключение на нашата страна и Унгария. 

Това са част от констатациите в статията "Загубени в прехода: борбата с ХИВ в България", в която Кристина Гонсалес от Politico анализира как страната се бори да подкрепи услугите за превенция на ХИВ след приключване на паричния поток от Глобалния фонд. Проучването е поглед към това какво работи и какво не в борбата срещу ХИВ. Статията е част от „Телескоп: Новата СПИН епидемия“, задълбочено разследване на съвременното лице на болестта, променила света, от която публикуваме откъси.

Какво показва анализът?

България се движи в грешната посока по една ключова мярка от своята стратегия за тестване: късното диагностициране. Около половината от всички нови случаи на ХИВ се откриват години след инфекцията. По този показател страната обикновено е на средно за ЕС ниво. Например през 2017 г., когато програмите, подкрепяни от Глобалния фонд работят половин година, 47,8% от диагнозите са закъснели, докато средната стойност за ЕС е 48,6%.

През 2018 г. обаче 55,9 на сто от диагнозите в България са закъснели. А през 2019 г. тази цифра достига 62%.

В изявление здравното министерство посочва, че късното диагностициране и случаите на СПИН отново са в спад през 2020 г., според предварителните данни. (Поради пандемията на коронавируса, ХИВ услугите са изправени пред затруднения в целия свят.)

Големият проблем

В бедните страни и тези с по-ниски средни доходи, където тежестта на ХИВ е по-голяма, това може никога да не се случи. Но в страни със средни доходи като България, предмет на това проучване, помощта на Глобалния фонд трябва да бъде „катализираща“. Когато състоянието на инфекцията и икономическите перспективи се подобрят – въз основа на поредица от показатели – страните спират да получават финансова подкрепа от Глобалния фонд и се очаква да продължат да действат самостоятелно (в контрола на ХИВ – бел. ред.).

Защо преходът е важен?

От съществено значение е дали страни като България могат успешно да осъществят прехода от подкрепата на Глобалния фонд. Тъй като ХИВ/СПИН непропорционално засяга общностите на социалната граница – гей мъжете, употребяващите наркотици, мигрантите, секс работниците – правителствата невинаги имат политически стимул да продължат да инвестират. 

Някои държави са се справили успешно с преминаването от подкрепата на фонда към национални програми. В Естония преходът от международна помощ към финансиране на местното правителство премина гладко, с малко прекъсвания в предоставянето на услуги, когато подкрепата от Фонда приключи през 2007 г.

Как се справяме ние

Страната ни е получила близо 50 милиона долара общо от Глобалния фонд между 2004 и 2017 г. През 2014 г. организацията прецени, че България e неподходяща за бъдещи етапи на финансиране – въпреки че тежестта на ХИВ все още бе определена като „висока“, поради броя на инфектираните от уязвимите групи.

Петдесет милиона не бяха толкова много, в сравнение с общия здравен бюджет на страната, отбеляза Матю Макгрегър, старши мениджърът, отговорен за устойчивостта в Глобалния фонд. Само с 3,7 нови диагнози на 100 000 жители през 2019 г., честотата на ХИВ в България е все още доста под средната стойност за ЕС от 5,4 на 100 000.

Въпреки това, някои от тенденциите в разпространението на ХИВ в България не са обнадеждаващи. Например, диагностицираните сред мъжете, които правят секс с мъже, продължават да нарастват рязко от 2008 г. досега, когато има само 20 нови случаи. През 2019 г. са шест пъти повече – 122.

Нови случаи на ХИВ в България

Нивата на ХИВ са ниски в България, но новите случаи се увеличават почти всяка година, достигайки 311 диагностицирани през 2018 г.

Лечението се поема от правителството на страната, а изследването (за ХИВ – бел. ред.) се предлага в държавните здравни центрове. Но програмите, които търсят тези уязвими групи, се управляват от неправителствени организации (НПО).

Глобалният фонд помага на неправителствените организации да изградят услугите за превенция – програмите за обмяна на чисти игли и спринцовки (NSP), както и програмите, насочени към гей общността, за бързо тестване на места като нощни клубове, включително консултациите, които да помогнат на ХИВ-позитивните хора да се придържат към лечението, което е ключ към прекратяване на заразата.

Как се осъществява финансирането на програмите за превенция в момента

След приключване на помощта от Фонда, българското правителство се съгласи да „наеме“ неправителствени организации, за да продължат да предоставят тези и други услуги. Въпреки че не можеше да отговори на бюджетите на Глобалния фонд, чрез своята система за обществени поръчки, здравното министерство предложи договори, подсигурени със значително финансиране.

Системата за договаряне, а не самото финансиране, се оказа препъни-камъкът към плавния преход.

С приключването на безвъзмездното финансиране експертите отбелязват, че системата за обществени поръчки в България е „неподходяща“ за социални услуги, както се казва в доклад от 2015 г. Правителството предложи обучителни сесии на НПО, за да им помогне в кандидатстването за обществените поръчки, се казва в писмено изявление на здравното министерство, което отказва поканата на изданието за интервю.

Хаотични услуги от НПО за групи в риск

След като средствата на Глобалния фонд свършват, неправителствените организации, работещи с ХИВ-позитивни от рискови групи, се борят да продължат да осъществяват своята дейност. Месеците, в които липсва държавно финансиране за техните услуги за превенция на ХИВ, са отбелязани в сиво. С малки изключения, неправителствените организации не са били в състояние да работят без това финансиране.

Секторът на гражданското общество казва, че работата му по обхвата и намаляването на вредите е била омаловажена след напускането на Глобалния фонд в средата на 2017 г. Услугите в най-добрия случай остават неравномерни.

В доклад, публикуван миналата година, неправителствените организации подробно описват множество проблеми със системата за договаряне. Сред тях участниците в търга трябва да покажат, че имат налични финансови средства, за да организират услугите и да закупят материали. НПО не успяват да отговорят на тези искания и много от тях прекратяват дейността си, пише Politico.

Фондация „Инициатива за здраве“, първата в страната НПО за намаляване на вредата за хора, които употребяват наркотици, е една от жертвите. Тя затваря офиса си миналата година, след като 22 години предлага чисти спринцовки и изследвания за ХИВ в мобилна клиника.

Какви са резултатите

Наличните данни дават смесени сигнали за това как преходът е повлиял на борбата на България срещу ХИВ. Докато лечението е „на светло“, има тревожни признаци, че повече случаи остават неоткрити.

Въпреки че оценките са различни, страната очевидно намира своя начин за осигуряване на лечение с антиретровирусни препарати, което е пряка задача на правителството. (Министерството на здравеопазването твърди, че UNAIDS надценява броя на хората, живеещи с ХИВ в България и други страни с ниска тежест, и че 98% от 1817 потвърдени случая на ХИВ в страната са на лечение.)

Според неправителствените организации общото недиагностицирано население може да бъде подценено, като се има предвид тежката стигма срещу ЛГБТИ общността.

Министерството на здравеопазването предостави данни, които показват, че изследването (за ХИВ – бел. ред.) се е увеличило умерено след оттеглянето на Глобалния фонд. Около 832 881 теста са направени през последните 2,5 години от безвъзмездните средства, докато 841 655 са регистрирани между средата на 2017 г. и края на 2019 г.

Представителите на гражданското общество твърдят, че е все още рано да се каже какви могат да бъдат дългосрочните последици, тъй като тяхната целенасочена превенция и изследването на най-рисковите общности приключва. 

Какви са възможностите за оптимизиране на диагностиката и лечението на СПИН

Глобалният фонд преразгледа ситуацията в България преди решенията си за безвъзмездни средства през 2020 г., но реши да не предлага ново финансиране. По-богатите страни трябва да могат да се справят сами.

Правителството казва, че иска да промени правилата за договаряне, за да подпомага неправителствените организации, но твърди, че директивата на ЕС за обществените поръчки от 2014 г. няма да го позволи. Министерството на здравеопазването заявява, че ще подкрепи инициатива на ниво ЕС за освобождаване на социалните услуги от европейската директива и ще работи с неправителствени организации, за да прецени как да организира обществените поръчки. (Европейската комисия от своя страна заявява, че не е получавала жалби.)

За неправителствените организации проблемите потвърждават това, от което се страхуват най-много – маргинализираните хора, най-уязвими от ХИВ, просто не са политически приоритет.

"Големият въпрос е - ще намери ли българската държава навременно решение или борбата с ХИВ ще остане в сегашната сива зона? Според анализа България може да стане жертва на собствения си някогашен успех, тъй като недостатъчно кризисната ситуация не стимулира към по-активни действия", завършва публикацията в Politico.

Цялата статия на български можете да прочетете тук.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X