Неделчо Тотев: Ръководителите на болници също трябва да бъдат включени в преговорите за здравеопазването

Ръководителите на болници, които са работодатели, трябва да бъдат включени в преговорите за здравеопазването – за национален рамков договор и за клинични пътеки, а не само лекарското съсловие, това заяви през БНР д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници в коментар за тревожните тенденции в здравеопазването.

„Би следвало ние също да бъдем включени в преговорите, без това да значи, че трябва да изключим Лекарския съюз. Може да се търси форма. Дано това се промени и вземат да договарят хората, които трябвало да осигурят насъщния, а не да ни изправят срещу амбразурата, като казват на стачкуващите и протестиращите: „Отивайте си търсете парите от шефовете“. Откъде да ги вземем, като даже не сме участвали в преговорите. Не че някой би ни чул чак толкова и би направил всичко, но ние бихме използвали всички лостове…“.

В момента се водят преговори за изпълнение на пътеките, но голяма част от стандартите за тях са отменени, предупреди Тотев.

"Нещата вървят главоломно назад. Всички го знаят и сякаш като щрауси си завират главата дълбоко в пясъците, за да избягат от действителността, която ни връхлита с все по-голяма сила", допълни той. 

Правителството отпусна 30 милиона допълнително за болниците в тежко състояние, но от тях само около 18 са достигнали до общинските болници, които са над 70. Тотев предположи, че останалите средства са достигнали до областните болници и психиатриите.

Ловешката болница, която от години е в лошо състояние, намалява дълговете си, а прокуристът Атанас Атанасов е оптимист за бъдещето ѝ:

„Приходите от основна дейност, най-вече по клинични пътеки и процедури, са леко завишени. Редуцирана е и счетоводната загуба, но все още продължава да е изключително висок размерът на общите задължения и на дела на просрочените. В последните месеци успяхме да издължим това, което се полагало на работещите в болницата за предходни периоди, така че към момента няма просрочени задължения към персонала. Няма и забавяне на трудовите възнаграждения - те се изплащат в пълен размер. Големият проблем е напускането в годините назад на ключови специалисти - лекари и друг медицински персонал, което е довело до закриване на някои цели отделения…“.

В доклада си за състоянието на здравеопазването в България, публикуван вчера, Европейската комисия констатира, че високите равнища на задлъжнялост на публичните болници са траен проблем, към който често се подхожда чрез палиативни мерки, като например периодично покриване на дълговете, който все още не е разрешен. Авторите на доклада подчертават, че методът за изчисляване на цената на клиничните пътеки следва да отразява разходите за свързани медицински дейности, помощни услуги и консултации след изписване на пациента за всяка клинична пътека, но на практика те отразяват по-скоро способността на НЗОК да плаща, а не реалните разходи за болнични услуги.

Друга констатация е, че съществува дисбаланс във финансирането на различните клинични пътеки, като някои от тях са финансирани повече от необходимото, докато други са недостатъчно финансирани, което създава стимул за болниците да използват прекомерно някои клинични пътеки. Като цяло, недостатъчното финансиране на клиничните пътеки се разглежда като един от факторите за постоянни дефицити на болниците.

Следете новините ни в GoogleNews