Изследване показва защо скандинавците по-често страдат от множествена склероза

Изследване на древна ДНК дава отговор на въпроса защо при северноевропейците има по-висок риск от развитие на множествена склероза, съобщиха световните осведомителни агенции.

Причината е в гените на пастирите на коне, населявали региона преди 5000 години.

Откритията са част от проект за сравнение на съвременна ДНК с такава от зъби и кости на хора от древността. Учените са проследили праисторическата миграция и генетично предаваните болести.

Хората от ямната култура през бронзовата епоха са се придвижили от степите на днешните Русия и Украйна към Северозападна Европа. Те са пренесли вариантите на гена, водещ до по-висок риск от развитие на множествена склероза. Те са широкоразпространени по време на разцвета на ямната култура и вероятно са предпазвали номадите пастири от инфекции, пренасяни от говедата и овцете, се казва в заключенията на учените, публикувани в изданието "Нейчър".

"Откритията изненадаха всички", каза съавторът на изследването Уилям Бари, специалист по генетика от университета в Кеймбридж. "Тези генетични варианти са давали известно предимство на хората от онова време".

Проектът на Еске Вилерслев, учен от от университетите в Кеймбридж и Копенхаген, включва хиляди проби от ДНК на хора от древността, населявали Европа и западната част на Азия. Някои изследвания водят още по-назад - до братовчедите на хората, неандерталците.

Множествената склероза засяга всяка популация, но се среща най-често сред белите потомци на северноевропейците. Досега учените не можеха да обяснят причините за това. Заболяването, което причинява увреждания, се характеризира с атака на собствената имунна система над нервните клетки, унищожавайки миелиновата обвивка.

Не е ясно каква е причината за болестта. Водещата теория е, че някои инфекции могат да предизвикат заболяването у генетично предразположени хора. Рискът се свързва с повече от 230 генетични варианта.

Учените са изследвали ДНК от около 1600 древни евразийци, картографирайки местообитанията на популацията в Северна Европа. Първоначално земеделците от Близкия изток са започнали да изместват ловците събирачи, а след това, преди около 5 хил. години, народите на ямната култура, отглеждащи говеда и овце, са започнали да се придвижват на конете си.

Учените са сравнили древната ДНК с тази на 400 000 съвременници, съхранявана в британска генетична банка. Резултатите показват, че генетичните вариации, свързани с множествената склероза, указват северната посока на движение на ямната култура. На територията на днешна Дания представителите на ямната култура бързо изместват древните земеделци и така се превръщат в прародители на днешните датчани, казва Вилерслев. Заболяването се среща по-често в скандинавските държави.

Причините за това генетични варианти, подпомагащи имунната система в древността, да станат причина за автоимунни заболявания по-късно, може да се крие в разликите при излагането на животински микроби при съвременните хора, каза д-р Астрид Иверсен от Оксфордския университет.

Откритията дават обяснение за разделянето на Европа на две по отношение на множествената склероза, но е необходима още много работа, за да може тази връзка да бъде потвърдена, каза генетичният експерт Самира Асгари от медицинското училище "Маунт Синай", която не е сред авторите на изследването.

Следете новините ни в GoogleNews